От тези храни потта мирише по-лошо

"Изпотяването е необходимо за оцеляването ни. Потта охлажда тялото благодарение на процеса на изпаряване на водата и по този начин предпазва организма от прегряване. Тялото за разлика от човека не се интересува от миризмата, която потта излъчва. А дали тя е поносима, или зловонна, има значение не само хигиената. Това, което сме яли, също оказва значение", обяснява д-р Райна Стоянова -

Защо е така, се разбира от механизма, по който тялото изпълнява важната си функция да поддържа относително постоянна температура.

Потенето е процес на отделяне на течности, секретирани от потните жлези в кожата на бозайниците. Изпотяването е основният начин за терморегулация на топлокръвните видове.

При хората се срещат два основни типа потни жлези: екринни и апокринни.

Екринните потни жлези са около 1,6 - 4 млн. на брой и са пръснати по цялото тяло.

Най-гъсто са разположени по дланите и стъпалата,

а с най-ниска плътност са по бедрата. Инервацията (управлението) на тези жлези се осигурява от постганглионарни симпатикусови влакна чрез невротрансмитера ацетилхолин. Тази регулация се контролира от център в хипоталамуса – малка структура, разположена в основата на междинния мозък.

Екринните потни жлези играят важна роля в терморегулацията и запазването на електролитния баланс. От друга страна, течната съставка на потта допринася за образуването на водно-липидна мантия по повърхността на кожата, а някои компоненти на потта (например натриеви йони, млечна киселина, урея) подобряват хидратирането на роговия слой на кожата и участват в осигуряването на фини тактилни усещания.

Апокринните жлези са разположени в няколко зони – под мишниците, в слабините, около половите органи и ануса, около пъпа, външния слухов проход. Модифицирани апокринни жлези са тези по мигления ръб на клепачите и ареолите на гърдите. Апокринните жлези са по-големи от екринните и са изградени от секреторна част, която е разположена в дермата или подкожната мастна тъкан.

Те секретират непрекъснато минимално количество пот - без мирис и с рН между 5 и 6,5.

Потта от апокринните жлези е богата на холестерол,

триглицериди, мастни киселини, сквалени, андрогени, въглехидрати, амоняк, железни йони. При хората функцията им не е съвсем ясна, но при животните участват в поведенческите реакции, сексуалното привличане и териториалното маркиране. Предполага се, че при хората участват в обонятелната комуникация.

Съществува и трети тип потни жлези - апоекринни, които се срещат в аксилите на възрастните хора, но ги няма при децата. Те имат морфологични и функционални характеристики едновременно на екринни и апокринни жлези.

Отсъстват при децата, защото се развиват по време на пубертета. Количеството на секретираната от тях пот може да бъде 10 пъти повече от това на екринните жлези. Броят на апоекринните жлези е по-голям при хора, които страдат от обилно до патологично обилно изпотяване.

Максималното потоотделяне при един възрастен може да бъде до 2-4 л на час, или 10-14 л на ден. Изпаряването на потта от повърхността на кожата има охлаждащ ефект, следователно повече пот ще се произвежда в по-горещо време или когато мускулите използват повече енергия поради натоварване.

Когато потта взаимодейства с бактериите по кожата, започва да мирише. Стрептококус епидермидис и стрептококус ауреус са бактерии, които разграждат потта и започват да генерират миризливи странични продукти. Всъщност не бактериите са проблемът, а именно страничните продукти от взаимодействието им с потта.

Може би всеки се пита защо именно потта от подмишниците мирише неприятно. Това е така, защото заедно с всички бактерии по кожата там се намират най-голямата съвкупност от апоекринни жлези. Подмишниците постоянно са сгънати и това създава предпоставка за триене на кожата и

задръжка на микроорганизми

Потта, секретирана от подмишниците, съдържа и андростенон и други стероиди, които са в малко по-големи количества при мъжете. Андростенонът има доста неприятен мирис. Наподобява смесица от мускусен мирис и мирис на урина. Що се отнася до миришещите крака - тези части на тялото са покрити през повечето време с чорапи и затворени обувки, а това е предпоставка за по-лесното развитие на бактерии. Затова миризмата там е по-силна и остра в сравнение с други области на тялото. Основният виновник за зловонието е изовалериановата киселина. Тя представлява мастна киселина с къса верига, която обикновено се среща в сиренето и бирата – там, където има процеси на ферментация. Потта на краката съдържа и пропинова киселина (друга мастна киселина), която мирише силно на оцет.

И след като вече знаем механизмите на потенето и кое дава лош дъх на телесната течност, остава да си обясним как чрез процеса на метаболизиране храната влияе на миризмата на отделената през кожата течност.

Чесънът е една от малкото храни, които се отделят в голяма степен чрез потта. Месоядните хора, особено тези, които целенасочено наблягат на протеините, са “попили” миризмата му в себе си.

Потта им мирише по-остро от на вегетарианците

Казват, че на практика вегетарианците не миришат (ако не са яли чесън и са си измили зъбите). Храни, които съдържат метилови съединения, също влошават миризмата на тялото. Типични представители на тази група са цвеклото, соята и соевите продукти, спанакът. При преработката в стомаха те отделят триметиламин, който преминава в потта и ѝ придава миризмата на риба.