Цената на шамарите в детството

Защото се оказва, че колкото и високоплатени бавачки да има човек, децата на първо място признават за авторитети своите майки и бащи. Едва в по-късна възраст започват да се вслушват в съветите и на други хора.

Особено изразено е това при момчетата, чието развитие условно може да се раздели на три етапа. Според австралийския семеен терапевт Стив Бидълф първият е от раждането до 6-годишна възраст, когато момчето принадлежи най-вече на майка си и трябва да му се даде силна любов и чувство за сигурност.

Между 6 и 14 години, движено от своите вътрешни механизми, то започва да се учи да бъде мъж и все повече се обръща към баща си. Едва след това то започва да признава и други ментори, които да му помагат да завърши пътешествието си до света на възрастните.

Да вземем смятаното доскоро за еталон звездно семейство на Анджелина Джоли и Брад Пит, които имат общо 6 деца, като три от тях са осиновени. В продължение на две години те не успяват да се разберат как съвместно ще се грижат за тях и да се разведат. Налага се

различни съдилища

да определят

часове за разговори

и срещи между Пит и децата и да забраняват на Джоли да се меси в тях. Твърди се, че раздорът помежду им е започнал след скандал на борда на частния им самолет, по време на който най-големият син се е намесил и е бил ударен от баща си. Последвало разследване не установи Брад да е упражнявал насилие над децата, но споровете за попечителство над тях все още продължават. Бивши бавачки на семейството изнесоха шокиращи разкрития за наследниците на Джоли и Пит. Макар всяко едно от тях да е имало персонален педагог, децата на практика растат без контрол. В резултат при тях се наблюдават множество психологически проблеми и те обикновено разрешават споровете си с юмруци.

Защо насилието е вредно за дисциплината

“В сички степени на крещене или удряне – леки, умерени, спорадични, редки, чести – подават на детето грешната проява на отношение и се оказват най-лесния начин то да започне да се държи зле, за да бъде забелязано. Освен това родителите невинаги са наясно дали от боя им има смисъл, защото всъщност не изследват сериозно ефекта от него върху детското поведение”, пише в книгата “Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина”. Нейни автори са Джери Уайкоф, психолог с 40-годишна практика, и журналистът Барбара Юнел. Те напомнят, че удрянето е първият досег на детето с насилието. Чрез него, черпейки пример от възрастните, то възприема насилнически модел и това е изключително важна причина да се избягва боят, особено откакто децата са подложени на все по-агресивен досег с насилието чрез филмите и средствата за масова информация. Основното нещо, което родителите е добре да разберат, е, че децата възприемат света конкретно. Когато виждат, че на възрастните им е позволено да удрят, те остават с впечатлението, че това важи и за тях.

В книгата се описва изследване на доктор Лони Атенс на затворници, попаднали зад решетките заради насилие. Оказва се, че повечето от тях в детството си са били жертва на насилие или често са наблюдавали такова. Те са си изградили представа, че това е начин за решаване на проблеми, че чрез него могат да постигат каквото искат или пък да си изградят защитна стена към целия останал свят. “Щом насилието постигне тези цели, децата си изграждат репутация от типа “никой не може и няма право да се будалка с мен”. Те търсят слава в моралното си падение и за тях насилието се превръща в начин на живот”, обяснява Уайкоф.