Кой каза, че бащите не могат да сменят памперси, да учат с малките от „а“ и „б“ или да приготвят вкусни сандвичи за училище? Всичко това е напълно възможно да се върши, както от мама, така и от татко. И за да насърчат бащите да са още по-активни в отглеждането на децата, от 30 септември стартира кампанията „Да бъдеш баща“, която ще продължи 3 години. Каква е ролята на таткото в семейството и колко е важно неговото участие, обяснява детският психолог Мариета Радулова от асоциация „Родители“.
Г-жо Радулова, има ли у нас предразсъдъци, че бащата не бива да прави определени неща - че е срамно да сменя памперси или да бута детската количка?
Все още има митове, които живеят и в нашето общество като това, че ролята на бащата в семейството е да печели пари, а на майката - да се грижи за детето. Обичайно се смята, че майката възпитава с нежност, а бащата е строгата фигура, която налага ред. Битува мнение, че таткото не може да отговори на нуждите на детето така добре, както майката. От психологическа гледна точка това са митове, които подлежат на развенчаване и някои татковци се справят успешно. Разбира се, фигурата на майката и тази на бащата не са взимозаменяеми.
Каква е ролята на двамата в семейството?
Майката дава повече уют, сигурност и нежност. Тя има връзка с малкото, още докато е в утробата й. Когато се роди, тя го гушка, кърми и създава връзка, която е неизбежна. Но бащата също може да гушка бебето, да го храни и така да изгради отношения на нежност с него. Добре е от раждането и таткото да прави това, което прави и майката, и така няма да се чувства изолиран или ненужен, както някои бащи смятат. Мит е, че той не бива да се грижи за бебето и напоследък много мъже го опровергават. Те къпят детето си, сменят памперси. Така от първите дни малкото изгражда връзка с родителя. Когато то поотрасне, започва да възприема бащата като по-властова фигура. От психологическа гледна точка той е фигура, която налага ред и гледа по-перспективно в бъдещето за развитието на детето.
Докато майките са по-фокусирани в ежедневното обгрижване на децата, бащите са насочени към задаване на път за тях. Различни изследвания показват, че когато таткото е ангажиран с развитието на детето, то има по-добра перспектива да завърши образование, да не изпадне от училище и да продължи обучението си нагоре. Докато в семейства с не толкова ангажирани бащи, които не се интересуват от това как децата им вървят в училище, рискът от лошо поведение, бягство и влияние от улиците, се засилва.
Често майките участват в подготвянето на уроците за училище. Ще насърчавате ли и бащите да се включват?
Кампанията има няколко послания, които са много важни. Едното е бащите да помагат активно в грижите за детето и за дома, да си разпределят времето, прекарано с него. Насърчаваме ги да започнат да учат с детето, докато то е малко. Хубаво е да му четат приказки, докато е малко, да му показват математиката по забавен начин като например да разрежат ябълка на 4 и да му обяснят, че това са 4 четвъртинки, но заедно правят 1. И така година след година може успешно да помагат на децата и да се включват в по-сложните уроци по физика, математика, химия. Дори да загърбят подхода седене на маса и четене от учебник, което не върши добра работа, а да отидат с детето в парка с един компас и да го научат да се ориентира в пространството. Бащите ги умеят тези неща.
Бащата ли събужда любовта към спорта у детето?
Бащата има много ключова роля при формиране на здравословния начин на живот. Ако той обича да излиза сред природата, да кара колело, да играе с детето, това е гаранция, че малкото ще харесва този модел и ще го следва. Ние насърчаваме бащите да са двигатели на тези активности. Има случаи, когато майката е изморена или трябва да свърши нещо друго и тогава бащата може да изведе децата. А и татковците харесват занимания като каране на колело, игра на футбол. И все пак най-добрият вариант е цялото семейство да участва в реализирането на тези идеи.
Българските бащи подготвят ли сутрин закуска за своите деца?
Това не е нетипично, дори много хора го правят. В нашето семейство мъжът ми приготвя сандвичите. Ако бащата обича да готви, защо да не радва детето с това?!
В какви дейности още насърчавате татковците?
Насърчаваме ги да играят с децата. Играта, особено при по-малките, е форма на учене. Всяка една игра, независимо колко странна и смешна може да изглежда на възрастния, за детето е нещо основно и то участва в нея с цялото си сърце. Не е срамно бащите да хванат кукла и да играят с момиченцето си. Може да не е Барби, а да разиграват ситуации с рицар или дракон. Когато дете каже: „Тате, ела да играем“ или „Тате, ела да правим нещо“, това е начинът по който то иска внимание. Най-доброто, което бащата може да направи за детето е да му отдели внимание, колкото и да е зает. Всеки може да се откъсне от заниманията си за 10-20 мин. Да поиграеш с детето си е в пъти по-добър вариант от това да гледаш телевизия или да седиш на масата и да пиеш бира, което се смята за типично мъжко занимание.
Търпението е проблем за много бащи. Ще работите ли и в тази посока?
Важно нещо, което казваме на бащите е, че е хубаво да възпитават децата с любов и търпение, без да прилагат каквито и да е форми на насилие – физическо, вербално чрез викове и крясъци, емоционално или психическо чрез унижаване, обиждане, обяснения как от него няма да стане нищо. Физическото насилие във вид на един шамар се смята за най-лека форма на насилие в сравнение с това да наричаш детето си „загубеняк“. Последствията при системните обиди са по-сериозни. Когато работим с бащите им казваме, че ако възпитават децата си с любов, малките ще отвърнат със същото, ще растат спокойни, уверени и добри. Това е трудно, особено в семейства, където бедността се изражда във форми на агресия. В същото време има големи семейства, които живеят с малко, но се разбират и подкрепят.
Какви послания имате към разделените родители?
Много важно послание, което отправяме към бащите от разделени семейства е да уважават майките. Нека го има уважението към другия родител, който е бил партньор. Това има огромно влияние върху израстването на децата, върху това как възприемат света и какви партньори ще бъдат един ден. Независимо с кого живее детето, родителите не бива да говорят зад гърба си и да го настройват на своя страна. Нека разговорите са в посока: „Той е твой баща. Били сме партньори. Създали сме те. Обичаме те! Но сега имаме нови семейства“ или нещо друго, но в тази посока.
Възможно е бившите партньори да не се срещат, но да се уважават, да си звънят по телефона или по скайп, за да може детето да разговаря с липсващия родител, дори той да е в чужбина. И така малкото да споделя всяка седмица как е и какво се случва в училище. Детето обича и майка си и баща си. То не бива да избира. Ако е поставено пред избор, ще расте без любов и удовлетворение, ще се разкъсва, защото няма да знае кого да избере.
-----
Добре е през целия период на бременност бъдещите бащи да подкрепят майката, да питат и разбират от какво има нужда, как се чувства, да ходят с нея на консултации, да видят първата снимка на детето, да бъдат винаги на разположение.
Коментари (0)
Вашият коментар