Азис: Възпитал съм дъщеря ми да бъде състрадателна и отворена към света

- Мъдростта. Ивайла Бакалова е младостта. Всички останали са животът. Аз написах нейния финален монолог, но тя после го съкрати, за да го направи по-въздействащ. Никой не е чувал досега оригиналния вариант: “В природата човешка е да виждаш всяка чужда грешка, а колко праведни сме ние, оставяме да прецените вие. Различните от Бог са тук, не са измислени от Чехов, Кафка или от скука. Отхвърлените ритаме, по тях крещиме, а трябва в едно с тях да болиме. Простаци сме, невежи, зли сме.”

- Защо се идентифицираш още с различните?

- Че кое ми е еднаквото? Гласът? Цветът на кожата?

- Е, айде сега, пълно е с мургави хора.

- Къде? На камиона, дето висят отзад ли? Покажи ми един по телевизията например.

- Май прекалено се оглеждаш в другите?

- Не, просто понякога много ми се иска да се слея с останалите, да стана за малко анонимен, но е невъзможно. Все едно розово пиле сред жълти. Когато си циганин, е така.

- След толкова години известност не те ли пуска тоя комплекс?

- Не може да ме пусне. Генетично ми е заложен. Представям си непрекъснато как имам залепени навсякъде по себе си етикетите на другите цигани: “Лъжец”, “Крадец”, че съм нарицателно. Въпреки че е абсурдно всички да се приемат под общ знаменател, има много свестни, нормални цигани, чисти, с хубави домове, децата им ходят на училище, те работят. Моята майка, която иначе е умна и интелигентна жена, ме къпеше по няколко пъти на ден и ме обличаше в бяло, за да приличам повече на българин. Пълен абсурд! Толкова много ѝ се искаше да съм като другите и децата да си играят с мен, че правеше ей такива неща. Струваше ѝ се, че в бяло изглеждам по-спретнат и чистичък.

- Другите деца не си ли играеха с теб?

- Не всички.

- Обсъждал ли си тази тема с дъщеря си?

- Моята дъщеря е платиненоруса, прилича на шведка.

- Обяснил ли си ѝ защо ти си различен?

- О, разбира се. Тя е израснала с това, наясно е, че хората на този свят не са еднакви, че има инвалиди, хомосексуалисти, изоставени кучета и котки, за които ние сме длъжни да се грижим.

- На колко години стана Рая?

- На 13 и вече знае всичко. Знае, че когато види възрастен или болен човек, трябва да отиде и да попита: Господине или госпожо, мога ли да ви помогна? Научили сме я да бъде състрадателна и отворена към света. Когато идват гости у нас, тя понякога си играе пред входа и ги посреща, без да ги познава. Поздравява ги и пита кой етаж да им натисне в асансьора. Добро дете е, възпитано и умно.