Защо трябва да спрем да принуждаваме децата да ядат зеленчуци

Едва ли има дете, което да не е побутвало в ъгълчето на чинията я моркови, я грах, я тиквички или броколи.

"Яж си зеленчуците" е една от честите реплики на родителите, които все се надяват, като по чудо хлапето им ще си изяде всичко до последната троха.

Нещо, което се случва твърде рядко въпреки усилията на мама, която е оформила в закачливи форми сандвича за закуска или е подредила чинията като любимия му супергерой.

Според австралийския професор Ръсел Кийст неприязънта към зеленчуците на децата е свързана с еволюцията. Много неща са изписани за вкусовите рецептори и техните качества. Но това, което проф. Кийст открива, е, че те са и ключът към това Горчивите вкусове на някои храни са помогнали на хората да разграничават кои растения са опасни и кои са годни за консумация.

В интервю за Хюфингтън пост Австралия Кийст споделя, че някои растителни храни съдържат съединения, които може да са вредни. Както и че някои по-горчиви храни като брюкселско зеле или маслини предизвикват естествени защитни реакции, дълбоко вкоренени в нашата ДНК.

Това обяснява защо някои храни са „гадни“ за децата, тъй като техните рецептори за вкус са по-чувствителни.

Доста често, ако хлапето не обича, да речем, броколи, то едва ли ще промени предпочитанията си към него в зряла възраст. В други случаи пък хората развиват желанията си към определени храни.

Професорът подчертава факта, че горчивината е основен фактор за децата, когато става въпрос за храни. Именно заради това родителите трудно ги карат да ядат зеленчуците.

Диетолозите и педиатрите твърдят, че принуждаването на децата да изяждат всичките плодове и зеленчуци в чинията може да ги накара да ги мразят.

Вместо да превърнете времето за хранене в битка на характери, може да предложите на детето различни зеленчуци, за да видите какво харесва.

Не спорете, не му се молете, не подкупвайте и не наказвайте детето, което не иска да изяде своята порция зеленчуци. Вкусовите им рецептори имат последната дума.