Бойка Вапцарова заменя “неискан” с “далечен” в “Прощално”

“Прощално”- предсмъртният вопъл на Никола Вапцаров, има драматична съдба. Класическата творба е посветена на съпругата на поета.

Родом от Кочани, Бойка Трапезникова е дъщеря на екзархийски учител. През 1920 г. семейството се преселва в Горна Джумая, днес Благоевград. Тук Бойка завършва гимназия, после записва математика в Софийския университет.

През 1932 г. се запознава с Никола Вапцаров. Той е възпитаник на Морското машинно училище във Варна, плавал е до екзотичната Фамагуста. Сега е огняр в книжно-мукавената фабрика край Кочериново.

Срещата е на събор в село Бараково

Между двамата пламва любов, но родителите на девойката отказват благословия. За венчавката Никола иде да вземе Бойка с файтон, а майката избухва в ридание. Бракът е сключен на 11 февруари 1934 г. в Кочериново.

Вапцаров е повишен в длъжност механик, но след авария през 1936 г. му подписват уволнителния билет. Семейството се мести в София, където оцелява безпарично и безквартирно. Поетът не може да намери постоянна работа, жена му има повече късмет. Заради математиката, която е учила, става банков чиновник.

Бойка ходи винаги в бяло по последна европейска мода. В протъркан демоде костюм, за Вапцаров тя е Бялата врана. Двамата наемат квартира на сегашната улица “Ангел Кънчев”. Бюфет, маса и няколко разкривени стола. Над леглото е предсмъртната маска на Яворов. Знак, че един ден Вапцаров ще го последва в отвъдното.

Викали му Кольо Писалката

Дядо ми Иван Тахов разказваше как веднъж влязъл в неговата книжарница на улица “Веслец”. Взел томче на Маяковски, но нямал с какво да плати. “Ето ти една писалка от мене”, рекъл Вапцаров и я оставил на тезгяха.

Кольо Писалката му викали приятелите. Обитавал кафене “Средец” до Народния театър. Известно като Якобинския клуб, то било средище на леви литературни сили. Тук поетът слага финалната точка на “Моторни песни”, неговата единствена стихосбирка.

Няма обаче пари за печат. Бойка тегли заем от Взаимоспомагателната каса и през 1940 г. книгата отива по книжарниците. Никой не обръща внимание на Вапцаровите песни, както някога на Ботевите в “Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова”. Като стъпва на Козлодуйския бряг, четата пее “Не щеме ний богатство…” от Стамболов.

“Хубава е, но трябва да напишеш по-хубава, такава, че да я разберат простите хора”, съветва поета майка му. Животът на Вапцаров не стига за “по-хубава”.

Той не членува в БКП, но партията го въвлича в противодържавна дейност. Два пъти е арестуван, интерниран е за три месеца в Годеч. После червени емисари го вкарват в минно-подривната дейност. Поет, който никога не е хващал пистолет или бомба. Въоръжен е само с писалка!

На 4 март 1942 г. Никола Вапцаров отново е арестуван, измъчван и подведен под съдебна отговорност. На 23 юли е осъден на смърт заедно с още петима конспиратори.

Подава молба за помилване

Борис III избягвал да подписва смъртни присъди.