Живанши - голямата любов на Одри Хепбърн

"Единствено в неговите дрехи съм истинската Аз. Той е много повече от дизайнер, той създава личности".

Това признава приживе киноиконата Одри Хепбърн пред списание Vogue по адрес на една своя сродна душа, на една любов, на един мъж, който я облича с красотата на свободата да бъде себе си - Юбер дьо Живанши.

Джентълменът, който символизира парижкия шик и елегантност повече от половин век, издъхна в съня си на 91 години на 10 март. Това съобщи неговият дългогодишен парньор и дизайнер на висша мода Филип Вене. Семейството на модния маестро планира частно погребение и призова, вместо да се носят цветя, да се направят дарения на УНИЦЕФ от негово име.

Така висшата мода се прости с един от своите титани, обличал с непробиваемия си стил силни жени, дефилиращи пред очите на целия свят, като Елизабет Тейлър, принцесата Грейс от Монако и Жаклин Кенеди Онасис.

Всички те бяха не само негови клиентки, но и негови приятелки. Безспорно обаче най-специална остава връзката между прочутия френски творец и филмовата звезда Одри Хепбърн. Навярно неслучайно само две години след като се прощава със своята муза, Живанши се оттегля изцяло от модната сцена.

Двамата се срещат за първи път през 1953 г., за да обсъдят стила на актрисата в предстоящия й филм "Сабрина". Така още от първия поглед пламва искрата на тази специфична любов помежду им - той открива

своята

бленувана муза,

а тя - твореца, който улавя истинската й същност и е способен да твори чудеса. И действително Живанши се оказва майсторът, способен да облече Хепбърн в безсмъртие.

През следващите 40 години актрисата се доверява за своята визия пред камерата и извън снимачната плрощадка единствено на своя близък приятел и сродна душа.

"Отношенията ни бяха като един вид брак - признава преди време дизайнерът. - Постепенно приятелството ни нарасна, а с него и довериете ни един в друг. Между нас никога не е имало някаква непредолима критичност, нито някакво неразбирателство. Винаги съм уважавал вкуса на Одри, защото тя не бе като никоя друга филмова звезда. Тя ми казваше, че когато носи дори най-обикновена риза, но създадена от мен, се чувства защитена. Какво друго има значение."

Действително успехът на двамата като безупречни артисти и посланици на изкуството се дължи на това, че се доверяват един на друг.

Хепбърн е образец за елегантност и красота, всички искат да изглеждат като нея, но този идеал за съвършенство е завършен именно от Живанши, затова всички искат да носят шедьоврите му. Неговите първи колекции са свързани с името на актрисата и дори първият му парфюм L'Interdit също е създаден специално за нея през 1957 г. Най-ярките киногероини на Одри също са били изградени като такива и благодарение на тоалетите на модния аристократ. Цялата покоряваща визия на нейната емблематична героиня Холи - богата бохемка с убийствени тоалети, от "Закуска в Тифани" е дело на дизайнера, а

доказателство за непреходността

на творенията му

е и "Малката черна рокля", която се превръща в неподлежаща на коментар проява на стил и бива носена от актрисата в началото на филма.

През 2006 г. тоалетът е продаден на благотворителен търг от аукционна къща "Кристис" за 923 хил. долара.

През 1992 г., когато Хепбърн е болна и трябва да се прибере в Европа, но не й разрешават да вземе редовен полет, Живанши

изпраща частния си самолет, и го

пълни с цветя,

за да може тя да се прибере в Швейцария.

С усета си към класическата кройка и финес маестрото печели доверието и на първата дама Джаки Кенеди, като я облича за историческата първа среща на американския държавен глава с генерал Дьо Гол. Така именно Живанши дава "ризниците" на най-авторитетните представителки на нежния пол, за да бъдат винаги уверени в своите битки.

Пътят на определения за "последния френски класик" дизайнер към върховете на висшата мода е предначертан още от най-ранното му детство. С истинското си име Джеймс Марсел Тафен той се ражда на 21 февруари 1927 г. в Бове, Франция, в семейство на аристократи, чиито корени са проследени до 1713 г. Неговите предци създават комплекти за Елисейския дворец и Парижката опера. Бъдещият моден титан е син на маркиз, но много рано губи баща си Люсиен.

Заедно с брат му Жан Клод биват отгледани от майка им Беатрис и тяхната баба, от която именно Юбер наследява и страстта си към шиенето и тъканите.

През 1944 г. той се мести в Париж и се записва в училище по изкуства и в юридически факултет. Много бързо обаче

се отказва от кариерата на правист,

защото поривът му към творчество надделява.

Едва 17-годишен започва да работи за едни от най-известните френски дизайнери по това време – Жак Фат, Люсиен Льолон, Робер Пиге.

През 1949 година се прехвърля при Елза Скиапарели, след което само на 25 години създава своя собствена модна къща La Maison Givenchy, като става най-младият създател на висша мода.

"Жак Фат беше първият дизайнер, респ. първата модна къща, в която постъпих на работа - разказва Живанши. - Забавлявахме се много и всичко беше чудесно. Жак Фат беше очарователен човек с богато въображение. Но там не останах дълго време.

След това се преместих при Пиге, който беше моделиер-шивач. Спомням си го като един обаятелен човек и изключителна личност. Притежаваше много интересна и точна техника на изработка. По-късно попаднах при Льолон - невероятно предприятие: при него работеха 2000 души.

После отидох при Елза Скиапарели. Тя наистина бе фантастична жена, много екстравагантна, много особена. При нея за пръв път разбрах какво представлява елегантността.”

И стъпка по стъпка дизайнерът се приближава към своя приятел, идол и наставник Кристобал Баленсиага, на когото се възхищава безкрайно.

"Моята религия е Баленсиага. Понеже съм вярващ, за мен

съществуват Баленсиага и Господ.

Беше фантастично, защото той познаваше и една друга епоха - отпреди моето време - обяснява маестрото. - Чудесно беше да го слушам. Наблюдавах елегантността на дрехите, създадени от него, и редом с това бях поразен от неговата лична изтънченост и модерност.

Научи ме да

бъда почтен,

научи ме как да боравя с тъканите, защото никой дизайнер не може да направи качествена конструкция, ако не знае как да работи с тъканите. Да бъдеш дизайнер не е като да се занимаваш с наука. Това е занаят, който се учи, практикувайки, защото трябва да задоволиш вкуса на клиента. Така работеха не само той, но и мадам Гре и други големи дизайнери."

В средата на 50-те години Живанши и Баленсиага се обединяват, за да въведат нов силует в модната индустрия, така наречения "sack" - свободна форма, която не подчертава талията.

През 1952 г. френският творец отваря своята модна къща La Maison Givenchy, а дебютната му колекция Separates включва феерични дълги поли и елегантни блузи. Част от облеклата е и Bettina blouse, вдъхновена от

неговата муза Бетина Грациани,

парижки супермодел,

която става част от модната му къща като директор на отдела по връзки с обществеността и отговорник по продажбите.

Така започва трескав период на възход за Живанши, които все повече предпочита да залага на елегантните вечерни рокли, женски шапки и стилни костюми, като превръща своята марка в синоним на парижкия шик. Дизайнерът се стреми да съчетава класическата нежност със свежестта на модерното стоене. През десетилетията голяма част от облеклата му са красиво бродирани от прочутия майстор Льосаж, а други са вдъхновени от творчеството на Анри Матис, Жорж Брак и Хуан Миро.

Работата среща дизайнера и с неговия спътник Филип Вене, който работи в модната къща на Живанши от 1953 до 1962 г., когато създава своя марка в Париж - "Филип Вене".

След години на плодотворен труд и вдъхновение идва моментът, в който през 1988 година Бернар Арно LVMH (Луис Вюйтън Моет Хенсеси) купува модната къща на Юбер дьо Живанши и съгласно договора му поверява ръководството на дизайна в продължение на седем години. Щом това време изтича, "последният френски класик" избира завинаги да се раздели със своята модна къща и предава щафетата като творчески директор на следващите творци от ново поколение - Александър Маккуин, Джон Галиано, Джулиън Макдоналд и Рикардо Тиши.

Живанши изказва разочарованието си пред журналистката Сузана Хърбърт, че модната къща с неговото име остава в ръцете на лошите английски момчета - Александър Маккуин и Джон Галиано, а след 2005-а и Рикардо Тиши, известен с агресивния си уличен стил, авангард и провокации. Неговто място от миналия март зае Клеър Келър, като първата жена творчески директор на компанията.

Френският аристократ не крие своето неодобрение от естеството на модерността, която нахлува във висшата мода след него.

"Те просто искат за техните колекции да се говори

като за щурави и екстравагантни,

за да могат да продават парфюми и лицензи - коментира дизайнерът. - Показват ви шоу, което струва цяло богатство.

Показват 50 рокли и те всичките са на закачалки. Наистина, от време на време обличаш някоя кинозвезда или даваш под наем дрехи, но всичко това е за да се продават кремовете срещу слънце. Знам, че висшата мода ще съществува и без мен, макар и по различен начин. Днес трябва да изненадваш, да привличаш вниманието, дори с цената на известна доза арогантност."

Юбер дьо Живанши до края остава убеден, че докато днес на преден план излиза механичната сръчност на творците, в изкуството по негово време великите майстори са разказвали приказки за феи.