Одри Хепбърн - ятакът с аристократично потекло

Прожекцията свършва. Излизат финалните надписи. Сред тях е името на една от най-значимите личности на 20-ти век. Име, актуално, както по онова време, така и днес. Призната за идеал за красота през годините и за модна икона (муза на небезизвестния дизайнер Живанши), за театрална и филмова актриса с невероятни заложби и харизма. Отвъд образа на млада, наивна, лекомислена и ексцентрична жена, който приема в "Закуска в Тифани", се крие невероятна житейска драма на балерината Одри.

Балетът играе важна роля в изграждането на характера ѝ, защото по време на Втората световна война именно танците са били нейното "чудотворно лекарство", както тя самата често ги наричала.

Хепбърн открива страстта си към класическия балет в английски интернат, когато е на 6 г. Записана е в него от майка си – баронеса ван Хемстра, следваща тогавашната традиция сред по-заможните семейства. Директорката на интерната уведомила майката на Одри за невероятния потенциал на балерина, с който детето било надарено. Въпреки тогавашните финансови затруднения заради скорошния развод на баронесата взема решението да подпомогне дъщеря си и продължава да финансира уроците ѝ по балет.

Един от идолите на Хепбърн е Маргот Фонтейн. Ден преди инвазията на нацистите в Холандия Одри посещава представление на примабалерината заедно със своята майка.

По време на войната танците били основното занимание на носителката на „Оскар”. Още повече, че била студентка в консерваторията в Арнем.

Изтощителните репетиции, недохранването, стресът и тежките условия на живот, при които живеело семейството на Хепбърн, имали не само психически, но и жестоки физически последствия за Одри.

По това време тя била висока 169 см и само 40 кг. Страдала от астма, жълтеница, отоци по крайниците и още куп заболявания. Нейният метаболизъм претърпява тежко увреждане, което остава за цял живот. Това представлява огромен здравословен проблем, в следствие на който тя не може да качва килограми. Поради тази причина актрисата била дълго време в устите на светските клюкари, които разпространявали слуха, че страда от анорексия.

"През последната зима на войната нямаше какво да ядем. Посрещнах края й напълно анемична, астматична и с всички симптоми, които причинява недохранването. Страдах от тежък едем на крайниците в резултат от възпаление."

Одри била сред най-добрите балерини в консерваторията, която освен учебно заведение била и един от центровете за подкрепа на нелегалното холандско движение по време на войната. Заедно със своите съученички изнасяла спектакли с цел набиране на средства. Майка й шиела костюмите от стари завеси, а тя правела хореографията.

Както много други деца по това време, Одри била отдадена на родината и рискувала живота си, пренасяйки нелегални тайни съобщения в чорапите си, служейки като свръзка на свалените пилоти от съюзническите войски.

През 1944 г. немските войски заявили, че ако жителите на Арнем не се евакуират за 24 часа, ще стрелят по тях без предупреждение. Одри бяга заедно със семейството си във вилата на дядо й. Условията, при които живели, били нечовешки. Нямало никакво електричество и отопление, прекарали 10 дни без храна и накрая започнали да ядат луковици на лалета и коприва. Укривали се в мазето в продължение на месец, защото се страхували от бомбардировките.

"Войната ме превърна в силна личност, която беше страшно благодарна за доброто, което дойде по-късно..."

Одри Хепбърн носи ужаса от окупацията до края на живота си. Но именно тези преживявания оформят характера й и изграждат образа й. Образ, който продължава да ни вдъхновява със невероятната симбиоза между силата на човешкия дух и грацията на женската природа.