“Сънят – това чудо на майката природа, най-вкусно от блюдата на земния пир” – така великият Шекспир възпява съня. Сънят, това чудо, е биологична необходимост за всички живи същества и той е една от сериозните резерви на организма ни. Сънят е част от естествения биоритъм, на който в една или друга степен са подчинени организмите.
Около 22 0 000 часа от живота на човек преминават в сън. Той е особено важен за възстановяване на тялото. Липсата му може да затрудни възприемането, запаметяването, креативността, да засегне и имунната система. По време на съня се възстановяват енергийните ни запаси, а нервната, имунната и мускулно-скелетната система се възстановяват от нервното напрежение. Дълбокият сън помага на познавателните функции и има важна роля за способността на мозъка да запаметява или да решава трудни задачи. Неслучайно се твърди, че трябва да преспиш, за да може наученото да се запамети.
Доказано е, че в наши дни населението на планетата спи средно с един час по-малко от нормалното. По време на сън настъпват редица промени в организма: умът се освобождава от грижите; пулсът пада до 40 удара в минута; изчистват се белите дробове; черният дроб успява “да си почине”; отслабва мускулното напрежение; изработват се полови хормони; в кръвта се отделят хормони на растежа, които играят важна роля в процеса на регенерация на клетките и в образуването на новите белтъци. Неслучайна е поговорката, че утрото е по-мъдро от вечерта. Сънят е свързан с хормона мелатонин, който се отделя в тъмните часове от денонощието от епифизата и е силен антиоксидант. Той се съдържа в овесените ядки, царевицата, ориза, доматите, бананите. Мелатонинът се продава и като хапчета в аптеките. Склонността към безсъние се наследява.
Програмирани сме да спим. Добрият сън удължава живота. Необходим е най-малко 6,5 часа сън. Плъхове след 17 дни безсъние умират. Недостигът на сън и напрегнатият работен график са най-краткият път към гроба, счита проф. П. Акст. И при най-натоварен график човек трябва да си дава почивка 1/2 час през деня. Хубавият следобеден сън е даже по-полезен от спорта – особено след 50-годишна възраст. Около една трета от населението на САЩ има проблеми със съня, а около 10 – 15 % имат хронично безсъние.
През 1971 г. в Англия и Уелс са написани 65,9 млн. рецепти за успокоителни и приспивателни. Лошото настроение, свързано с депресията, е един от най-важните фактори при безсънието, смятат специалисти. Има три основни стълба, на които се крепи човешкото усещане за добър тонус – храненето, упражненията и съня, но за съня се говори най-малко. Липсата на сън повишава предразположението към болести и може да е причина за недостатъчно реалистична преценка при вземане на важни житейски решения, за стрес, за трупане на килограми. Неслучайно в някои секти продължителното безсъние се използва като средство за сломяване на волята и подчинение на индивида, а в някои затвори безсънието е едно от средствата за изтезание. В САЩ е установено, че 1 от 4 възрастни има проблеми със съня, които не са типични за процеса на стареене.
След 65-годишна възраст нуждите от сън са по-малко в сравнение с тези на младите, за да се чувстваме пълноценни през деня. Изследвания в Англия са установили, че най-дълбоко и най-дълго спят хората на възраст между 20 и 30 години. Най-малко спят хората на възраст между 66 и 83 години – с 43 минути по-малко от младите. Повечето хора имат нужда от непрекъснат сън 7 и половина и 8 и половина часа. Експертите препоръчват 12 -часов сън за 6-годишно дете, 10 часа за 12 -годишно дете и 9 часа за тийнейджърите. Счита се, че 7 до 8 часа е идеалната продължителност на съня, докато твърде късият, както и продължителният сън са еднакво вредни и в еднаква степен увеличават риска от сърдечно-съдови заболявания. Японски учени проследили 104 000 души в продължение на 10 години и установили, че хора, които спят 7 часа, живеят повече от тези, които спят по-дълго.
Коментари (0)
Вашият коментар