Най-често обаче създаденото напрежение не се освобождава, то се “натрупва” в организма. Това постепенно води до хормонален дисбаланс и патологични промени в тялото. При хора, практикуващи по-дълго време релаксация (отпускане) и медитация, е доказано: забавяне на пулса и дихателната честота; понижаване стойностите на кръвното налягане; намалява кислородната консумация, но се подобрява използването на кислорода от клетките; увеличава се кръвният ток, особено към мозъка; намалява се метаболизмът и оттам изразходването на енергия; намалява отделянето на два от най-важните стресови хормони – адреналина и кортизона, и съответно се понижава количеството на холестерола в кръвта; намалява нивото на млечната киселина – страничен продукт на стреса, а има данни, че при хора, страдащи от неврози и тревожност, нивата й са по-високи. Хора, занимаващи се от 5 години с релаксация и медитация, имат средно с 15 години по-ниска биологична възраст от хронологичната в сравнение с непрактикуващите. Д-р Гълъбов привежда данни за изследвания, с които е доказана ролята на ума, на психиката и на внушението в лечебния процес при ракови и други заболявания. Волята за живот, позитивната нагласа и вярата в лечението имат голямо значение за оздравителния процес.
Трябва да се разграничават два вида стрес (адреналинов и норадреналинов). Първият се нарича стрес на заека, а вторият стрес на лъва. У нерешителния човек се отделя предимно адреналин, а у решителния – норадреналин.
Източниците на стрес могат да бъдат твърде разнообразни. Вярата в собствените сили, опитът и самоконтролът намаляват действието на стреса.
Съществуват множество емоционални предупредителни белези за стрес: усещане за неуспех, депресия, мисли за смърт, унижение, раздразнителност, неспособност към концентрация, тъга, нерешителност, затваряне в себе си, кошмари, обвиняване на другите, разочарование, ревност, подозрителност, страх, вълнение и др. В някои случаи те се покриват с белезите за душевните болести, които представляват крайната емоционална реакция на стреса. Вътрешните предупредителни белези за стрес са: нарушения в пулса, увеличено кръвно налягане, нарушено храносмилане, язви, диария, запек, стягане на мускулите, болки в очите, в кръста или врата, висок холестерол, усещане на слабост и др. Външни реакции на стреса са: обилно потене, раздразнителност, приемане на алкохол и др. Външни предупредителни белези на стрес са: наркотици, повишена употреба на алкохол, дълбоко или повърхностно дишане, виене на свят, тикове, треперене, безцелно мотаене, гневни изблици, скърцане със зъби, промяна в апетита и в навиците за спане, умора, неконтролируем плач и др.
Въздействието на стреса зависи от: времетраенето, силата, броя на стресовите източници, взаимодействието между източниците на стрес, уязвимостта на индивидуалната личност и други вътрешни и външни фактори.
Стресът може да бъде регулиран с пасивни или активни способи, т.е. като се промени чувството на осъзнаване или като се модифицира методиката за преодоляване на потенциалната опасност. Ако човек промени своята представа за заплахата чрез пасивната методика – с наркотици, алкохол, цигари и/или отказ от действие, стресът може да се намали, защото смущаващите фактори няма да изглеждат вече толкова пагубни. За съжаление обаче в тия бързи на вид решения се крият сериозни слабости. Първо, облекчението е временно, защото промяна не се осъществява; второ, въведените в тялото химикали (наркотици, алкохол) могат да променят състоянието на осъзнаване и могат да имат вредни странични ефекти; трето, ако индивидът избягва адекватните предпазни мерки срещу реалните опасности, могат действително да настъпят сериозни увреждания.
Коментари (0)
Вашият коментар