Нюпорт - курортът на богатите (галерия)

То било пострoено от Корнелиус Вандербилт II - внук на прочутия магнат на железниците Корнелиус Вандербилт. Наследил ръководството на нюйоркската централна жп система през 1885 г., той поръчва на архитекта Ричард Морис Хънт да му построи лятна вила в стила на дворците от Италианския ренесанс. Хънт събира голям международен екип от инженери, строители и дизайнери и издига впечатляваща с размерите си сграда със 70 стаи, 33 от които били за слугите.

Таваните на основната зала са високи 15 м,

а т.нар. Златна стая била изработена в Европа, превозена с кораб до САЩ и сглобена на място. За изграждането на имението били дадени $ 7 млн., (според някои еквивалентни на съвременни 150 млн.). Днес имението е отворено всеки ден за посетители срещу 19,5 долара. С комбиниран билет от 31,5 долара пък могат да се посетят 5 имения по избор. Голямата част от “Брейкърс” е собственост на местното Дружество за опазване на Нюпорт, но третият етаж продължава да е частна резиденция на наследниците на Вандербилт.

Малкият брат на Корнелиус - Уилям Вандербилт, също не останал по-назад. Негова била Мраморната къща, наречена така, тъй като само мраморът, използван за строителството, струвал някогашни 7 млн., а общата стойност на сградата била над 11 млн. Вдъхновена е от Малкия Трианон в двореца “Версай” и е завършена през 1892 г. Уилям Вандербилт

я подарил на жена си Алва за 39-ия ѝ рожден ден

Двамата обаче не могли да се радват дълго на разкошния си имот.

През 1895 г. разводът им става един от първите шумни процеси в историята на САЩ. Алва се омъжва за Оливие Белмонт и се мести в друго имение близо до Мраморната къща. След като за кратко е било място на най-пищните партита на Източния бряг, имението остава затворено до 1920 г., когато Уилям Вандербилт умира. Алва отваря портите отново, тя построява на брега и Китайския чаен павилион, където организира сбирки на феминистки, настояващи за правото да се гласува. През 1932 г. имението е продадено на Фредерик Принс, от когото Обществото за опазване на Нюпорт го купува през 1963 г. През 1974 г. кадри от “Великият Гетсби” са заснети там в естествен декор.

Другите две имения, които си заслужава да се видят, са “Елмс” и “Роузклиф”. “Елмс” било собственост на бизнесмен, натрупал състоянието си от мините. Дворецът е реплика на Шато д'Асниер край Париж. То е от малкото имения в Нюпорт, което няма излаз на океана, но затова пък градината му с фонтани, редки видове дървета и мраморни статуи е една от най-красивите.

“Роузклиф” също може да бъде разпознато от филми като “Великият Гетсби”, “Истински лъжи” и “Амистад”. Господарката му била наследничка на сребърни мини от Невада. Имението било завършено през 1902 г., а като образец за него послужил Големият Трианон във Версай. Навремето струвало 2,5 млн. В “Роузеклиф”

се намира най-голямата бална зала

в Нюпорт. През 1947 г. собствеността минава в ръцете на корабостроителя от Ню Орлиас Едгар Монро, който пък става известен със своите карнавали и маскенбалове. През 1971 г. той сам дарява имението и цялото му обзавеждане на Дружеството за опазване на Нюпорт.

Прекрасна гледка от “Клиф уолк” се открива и към “Оукa кърт”, някога собственост на банкер от Ню Йорк, запален по яхтите. То е второто по големина имение в Нюпорт и за него в края на XIX в. били похарчени 4,5 млн. Наследници дарили прекрасната сграда на женска религиозна организация през 1941 г., а днес тя е част от университета “Салве Регина”.

Още една безспорно впечатляваща къща е тази на тютюневата наследница Дорис Дюк, която обичала да прекарва летата в нейните 105 стаи, разположени на 3600 кв. м. След смъртта на Дорис и няколко съдебни процеса имението е отворено за публика през 2000 г., но волята на богаташката била то да стане музей. Това е причината днес там да има колекция от произведения на изкуството, сред които картини на Реноар и Ван Дайк, китайски порцелан, турски килими, френски мебели. Дорис Дюк разполагала с вътрешен басейн със солена вода, който се пълнел от океана, както

и с персонален асансьор до втория етаж

Богатата наследница отглеждала и две камили на ливадата си. Когато веднъж слугите повдигнали въпроса, че кучетата ѝ повреждат скъпите 300-годишни мебели, милиардерката отговорила: “Те живеят тук, а вие само работите тук.” Дюк създава фондацията за реставрация на Нюпорт, чиято задача е да съхрани архитектурното наследство на XVIII и XIX в.

Като изключим именията, Нюпорт е колоритно градче с големи крайбрежни хотели и малки семейни пансиони във вътрешността. На пристанището са акостирали големи яхти редом до скромни рибарски корабчета. Един от специалитетите тук е сандвичът с омари - сварено месо от опашките, поставено в хлебче и застроено с подходящи сосове. В намиращия се на пристанището “Акидек лобстър бар” клиентът предварително може да види какво ще влезе в чинията му. В единия край на помещението рибарите стоварват току-що уловените живи омари, които се разпределят в аквариуми според големината си и чакат реда си да попаднат на трапезата. Всички ресторанти край пристанището залагат на прясната риба и раците.

Нюпорт се гордее и с още една забележителност - Залата на славата на тениса, настанена в някогашното казино. Американската Асоциация за тенис на трева прави първия си шампионат в Нюпорт през 1881 г. и това продължава до Първата световна война. Всички богаташи в курорта също са запалени по тениса. Казиното става музей на популярния спорт през 1954 г. по инициатива на Джеймс Хенри ван Алън, чиято скулптура днес стои в двора. Залата на славата разполага с 1200 кв. м изложбена площ и над 15 000 експоната - снимки, видеофилми, купи, тенис екипи от миналото до днес. В комплекса има 13 корта, които са най-старите зелени кортове в САЩ и единствените кортове на трева, на които е позволено да играят непрофесионалисти след предварително записване.