Тодор търси хора, за да им помага

Заразява с доброта, това е най-точното определение, което може да се даде за 38-годишния Тодор Лазаров. Той е един от най-добрите български каскадьори, който през последните години работи с филмови продукции основно зад граница. А от известно време наред с работата си вкарва цялата си енергия и време да помага на хора из цяла България. Тежко болни, останали без домове или без средства за храна, възрастни хора, отглеждащи осиротелите си внуци, случаите са всякакви, а за Тодор няма значение дали са в София, или в другия край на страната, пали колата и отива да се срещне с всеки, за когото е чул, че има нужда от помощ.

“Аз съм наистина щастлив човек”, казва за себе си Джуджи, така знаят Тодор във филмовите среди, така го наричат и приятелите му. Винаги е усмихнат, но пък и има повод за това. Явно тривиалната реплика, че доброто се връща, при него наистина се случва. Има повече от успешна кариера с над 120 филма, семейство, на което много държи, и безброй приятели по цял свят, които не спират да сипят суперлативи за него в социалните мрежи.

Роден в село Полето, близо до Благоевград, Тодор пристига в София, след осми клас. Води го баща му с идеята да го направи футболист. Таткото е запален фен на ЦСКА и се надява синът му да се захване с любимия спорт. Но случайно Джуджи се озовава в залата по джудо и самбо на “Локомотив” - София и остава там. Дълги години е

национален

състезател по самбо,

печели много медали и в двата спорта. Той е в категорията юноши, когато се състезава при по-големите - младежи, и става трети на световното по самбо, бронз взема и на европейско. Не успява да стигне до златото, защото се отказва заради киното.

Бащата на негов приятел е шеф на една от трите групи с каскадьори в Киноцентъра. Трябвал им типаж като него, по това време Тодор е с дълга руса коса. Извикали го на среща и го вземат в американската продукция “Тя”. Трябвало да изиграе войник, тичал по някакво поле, в някакъв момент пада и умира, а главната героиня плаче над него. След известно време го потърсил пак негов приятел, джудист и каскадьор, който искал да го заведе при шефа си, ръководещ друга от групите в Киноцентъра. Включили го в лентата Vercingetorix с Кристоф Ламбер и след това нещата потръгнали. Другите каскадьори харесали Тодор и го поканили да остане при тях за постоянно. Започнал да усвоява тънкостите на професията, захванал се да се учи да язди и коне.

Една след друга следват още много ленти. Първият по-голям филм, с който Тодор Лазаров излиза да снима извън България, е “Троя” с Брад Пит. Два месеца са в Малта и още три и половина в Мексико. Пази страхотни емоции оттогава, защото е първата толкова мащабна продукция. В почивните дни ходят на караоке с Орландо Блум и Шон Бийн, играят заедно и футбол. Среща на живо и Брад Пит, когото харесва много като актьор. “Уникален тип, много готин и съвсем земен човек”, казва Тодор за холивудската звезда. С годините тези срещи спират да го впечатляват, защото освен че е снимал по цял свят, е работил и с много от легендарните имена, които гледаме на големия екран. Разказва, че истински успелите актьори се държат изключително добре, няма претенции, надменност. Към каскадьорите имат уважение, защото от тях зависи екшън сцените да станат зрелищни.

През последните 10 години Тодор работи основно извън България. Участва в американски, френски, италиански, индийски филми. Издига се и в йерархията. С времето става асистент координатор, вече го канят като режисьор и хореограф на каскадите. Миналата година работи в Колумбия с Хавиер Бардем и Пенелопе Крус във филм за Пабло Ескобар, който тепърва ще излезе. Преди няколко години в Малта снимал в “Синбад”, а паралелно с него отскачал до България, за да се включи във втората част на “Непобедимите”.

Канят го в пети сезон

на “Игра на тронове”

Обаждат му се и за предстоящия осми, но заради ангажименти се наложило да отклони втората покана, но ако успее, може все пак да приеме работата. Списъкът с филми и актьори, до които застава, е много дълъг за вече близо 20-годишната му кариера.

За да се включи в поредния проект, първо му се обаждат продуцентите. Изпращат му сценария и ако Джуджи приеме работата, събира екипа си. Води със себе си хора от всякакви националности, но вече навън много се търсят българските каскадьори, защото са мултифункционални. Останалите обикновено са профилирани, занимават се само с един тип екстремни изпълнения - падане от високо, яздене на коне, шофиране на коли, мотори или боеве. Нашите могат всички тези неща. Самият Тодор също е изпълнявал всякакви каскади, но май най-любими са му тези с конете.

По време на снимки е малко вероятно да стане инцидент, изпълнявайки екстремно падане от някое животно. Трудни са тренировките. “Сложно е да ги учиш да падат, някои се борят и не искат да ги поставяш на земята. Имало е случаи, в които падам и конят се стоварва върху мен”, разказва Тодор. Докато снима в сериала “Марко Поло”, трябвало да направи падане от кон в галоп върху много твърда земя и да се озове съвсем близо до земята. Костюмът му обаче се закачил за седлото и Тодор

увиснал с

главата надолу

В някакъв момент успял да се отскубне, паднал върху рамото си и то се извадило. Направил още два пъти каскадата, но на третия път вече много го заболяло и спрял. В Унгария пък се снимал в “Херкулес”, в който участва и Скалата. Имало кадри с визуални ефекти и трябвало да тичат с големи щитове по наклон. Кракът му пропаднал, скъсал менискус, предна и странична кръстна връзка, но куцукайки със сериозни болки, се добрал до мястото, където трябвало да се наредят. “Много такива случаи е имало, но контузиите минават”, казва Тодор.

За руската лента “Тарас Булба” скача от 18 метра височина, равняваща се на 6-етажна сграда. “Страшно е, разбира се, при тренировки скачаме от 5 метра, важното е да имаш ориентация във въздуха”, обяснява каскадьорът. Пада се върху най-обикновени кашони, наредени в четири реда с два метра височина. Много е важно да не се пада с краката надолу. Трябва да е по гръб с разперени ръце и крака, да заеме възможно най-голяма площ от кашоните, за да омекотят добре. Твърди, че усещането е като да скочи в леглото. Но и адреналинът е толкова голям, че дори да се удари, няма да усети. Непосредствено преди Коледа Тодор Лазаров се завърна и от поредните си снимки в Индия. Там е режисьор каскади и хореграф на боевете в много голяма продукция. Тези дни отново ще замине, за да продължи със снимките.

Преди няколко години се появява и идеята на направи благотворителна фондация, която да помага на хора в нужда. “Ние, българите, много обичаме да помагаме, състрадателни сме, независимо че непрекъснато се хейтим по улицата или в социалните мрежи. Всеки те гледа накриво, човек трябва да се усмихне, това е много по-лесно, отколкото да се намръщи. Ако продължаваме така, завистта и злобата ще ни затрият”, казва Тодор и добавя: “Да помагаш на някого, не е да дадеш пет лева и стига толкова. Обичам да помагам, а в нашата България има много тегоби. Само ние сме виновни за това. И ние можем да решим проблемите си,

стига сме

се извинявали

с държавата

Държавата, това сме ние. Трябва да спрем да се оплакваме, плюем управляващите, но пак ние сме си ги избрали. Така реших да направя една организация, която да среща хората, които искат да помагат, с хората в нужда.” Кръщава я “Благодаря ти”, защото това е най-хубавата и чиста дума след “мамо”.

В началото е сам с идеята, вече има много съмишленици с различни професии. Основното ядро са десетина човека. Сами намират или към тях се обръщат хора с всякакви проблеми. Срещат се с нуждаещите се, за да се запознаят с болките им, помагат с лични средства и доброволен труд, но и пускат историите им във фейсбук, за да намерят и други благодетели. Едно от най-ценните неща в тази фондация е, че през нея не минават никакви пари. Това означава, че всички средства или други помощи отиват директно към човека, за когото апелират. От организацията свързват всеки, който иска да съдейства директно с изпадналия в нужда. Така лично може да се провери, че няма измама, освен това нищо не се отклонява за заплати и поддръжка на офиси.

Ангажираните с благородната идея, работят абсолютно на доброволни начала и всеки помага с каквото може. Включват се адвокати, които съдействат без хонорар, медицински лица, хора, свързани с изкуството, зъболекар ги потърсил, за да предложи също безплатно да работи за техни каузи. Има и спортисти, един от тях е Боби, също състезател по джудо, който е сред най-активните в каузата.

Един от най-тежките случаи е на Кирил от село Микрево, който има рак на кожата. “Два дни не съм спал след срещата с него, а една седмица не знаех къде се намирам”, разказва Тодор. Успели да съберат пари човекът да замине в Турция за изследвания, защото тук никой не можел да му помогне. Сега отново набират средства, вече за операция там, която ще струва 30 хиляди евро. Наред с тежките истории има и много хора, които ги търсят, защото имат нужда само да поговорят с някого. Помагат на възрастни хора с най-обикновени битови проблеми, но непосилни за вече напредналата им възраст. Често се срещат с дядо Сашо, който е прикован на количка, съпругата му няма силите да го изведе навън и това правят момчетата и момичетата от “Благодаря ти”.

Тодор поръчал и на софтуерна компания да разработи приложение, което може да се инсталира на телефона. С него всеки, който иска да помага, може да види къде в близост има човек в нужда. Кликвайки върху профила, може да се види историята на изпадналия в беда и с какво може да му се съдейства. Отново и тази идея няма комерсиална цел.

Всеки ден се появяват нови случаи, сред последните е жена, чието дете е било блъснато от кола и седем месеца е било в кома. Има усложнения и сега са необходими пари за операция. Поредният случай, за който Тодор и приятелите му ще се борят да има щастлив край.