Макар че X Factor свърши, участниците и в този сезон винаги ще си спомнят него. Той е един от виновниците те да растат като изпълнители и да придобиват все по-сериозна увереност на сцената. Той е Пламен Денчев и стана популярен в първия сезон на шоуто като част от момчешката банда Voice of Boys. Днес вече говорим за неговия пореден хитов сингъл, както и за току-що изтеклия сезон на музикалното шоу, в което беше вокален педагог.
Пламене, имаш цялото време, за да ми разкажеш в десет изречения за себе си и за пътя си дотук :)
Щастлив съм, че правя това, което най-много обичам, а именно - музика! Късметлия съм да имам невероятни родители, които подкрепят всички начинания и експерименти, свързани с професията ми. Още като дете ме записаха в музикална школа, след което допринесоха изключително много за това да получа необходимото образование, свързано с музика и други изкуства. Та така - сега свиря, пея, записвам, композирам, преподавам. Обичам много работата в екип и имам щастието да творя със страхотни приятели и съмишленици. Ограничих се в седем изречения, но нищо - хубаво число е!
В неделя беше финалът на X Factor. Ти беше участник в първия сезон. Какво ти даде и какво не успя да ти даде шоуто?
Шоуто ми даде много опит, приятелства, нови възможности за развитие и емоция, която само работата с голям екип може да донесе.
Беше и вокален педагог през последните три сезона. Какво научи самият ти за пеенето от преподаването и кои бяха любимите ти ученици?
Като част от екипа на X Factor успях да срещна изумително талантливи, артистични хора, с които да се справяме с предизвикателствата на формата. Много е специфично участието в такъв тип предаване, защото има разностилови задачи и най-успешно се справят универсалните певци - тези, които смело се впускат в различни артистични образи и са готови да излязат извън кожата си, ако мога така да се изразя. Любими ученици не мога да отлича, с много от тях станахме приятели впоследствие.
Кой от този сезон не трябваше да си тръгва и трябваше според теб да бъде на финал? 
В този сезон твърде бързо отпаднаха отборите на момчетата и 25+, балансът в категориите се наруши, но за сметка на това момичетата и групите бяха страхотни до самия финал на предаването и заслужаваха да са там. Вълнението е голямо за участниците, тъй като всичко се случва бързо и интензивно, репетира се постоянно, а всъщност изпълнението трае едва три минути, в които те трябва да успеят да съхранят енергията си така, че да се получи максимално добре. Много си проличава характерът в тези моменти. Въпрос на психика и здрави нерви е - да покажеш най-доброто от себе си в точния момент.
Как би определил новото ти парче "Имахме цялото време" и на какви хора ще допадне според теб най-много?
Новият ми сингъл е стъпка напред в много отношения - щастлив съм от цялостната продукция. С Борислав Бояджиев - Борче работихме по парчето, записвахме го заедно, експериментирахме с аранжимента, напълно съвпаднаха вкусовете ни за това как да звучи песента. Радвам се, че и видеото се получи страхотно и напълно отговаря на усещането в музиката. Снимахме заедно с Николай Павлов и Томислав Михайлов - Чочо, Катя Кръстева също допринесе с идеи за концепцията на клипа, а в главните роли са Кристин Петринска и Димитър Георгиев. Получи се арт видео, което съчетава изкуствата, и това ме прави изключително щастлив! Определено парчето и клипът към него са за хора, които нямат нагласата да “консумират” бързо, а имат отношение към изкуствата.
На какво ниво според теб е съвременната българска поп музика на фона на световните трендове?
В последните години има артисти и продукции, които са на много сериозно ниво, зависи кое точно наричаме “поп”. Това, което ми се иска, е медиите и редакторите на музикални предавания и програми да поемат отговорност, да вложат повече старание и вкус към нещата, които пускат, и на които обръщат внимание. Свидетел съм как невероятни музикални проекти на мои колеги просто потъват някъде, защото не са достатъчно добре отразени, а отговарят напълно на нивото на световни проекти.
Кой е личният ти топ 3 на български песни за тази година?
Готини парчета, за които се сещам в първия момент:
Bobo and the gang - “Не знам”
Preyah - “Убиец на време”
Любо Киров - “Ти”
Има ли личен момент в разказаното в новото ти парче и доколко изкуството лекува душата?
Новото ми парче е вдъхновено от много красиво стихотворение на Ива Янкулова. Реших да направя музика към тази история за раздяла, адаптирах и донаписах текста, така че да се получи нещо различно и подходящо за песен. Това не е моя лична история, но всеки човек би могъл да се припознае в героя от нея. На всекиго се е случвало да изгуби близък, ако не е бил достатъчно отдаден и истински към човека. Определено вникнах дълбоко в историята, за да успея да я изпея и пресъздам достатъчно въздействащо. А изкуството, когато е истинско, е способно да пренася в паралелни светове и реалности, да докосва там, където нищо друго не би могло, стига човек да има сетива, за да го асимилира и възприеме.
Коментари (0)
Вашият коментар