Росица Кирилова: Трябваше да пея, когато баща ми почина

Тя не е само една от най-популярните и обичани български певици. Тя е композитор, текстописец и телевизионен водещ.

Родена е в София. Завършва висшето си образование в СУ “Св. Климент Охридски” със специалност журналистика. По-късно придобива магистърска степен по филмово и телевизионно изкуство - режисура в НБУ.

Едни от най-популярните ѝ песни са “Учителко, целувам ти ръка”, “Боса по асфалта”, “Мики Маус”, “Моя кукла Барби” и т.н.

Печели редица музикални награди, сред които наградата на публиката в конкурса “Мелодия на годината” и първото място на Фестивала за българска забавна песен “Бургас и морето” с авторското си парче “Като да и не”.

Води свое авторско предаване “За животните с любов”, което 16 години беше в ефира на БНТ.

Росица Кирилова ще излезе с мегаконцерт на 7 ноември в зала 1 на НДК, където ще представи и своя 25-и албум “35 години на сцена - любимите песни”. Той ще включва 20 от златните хитове на изпълнителката. В него ще участват Георги Христов, Ваня Костова, Мими Иванова, Панайот Панайотов, Мустафа Чаушев, братя Аргирови, Веселин Маринов, Маргарита Хранова, Христо Кидиков, Джина Иванова, Боян Михайлов, балет "Веда Джуниър" и ансамбъл "София 6".

- Как протича подготовката на концерта ви по случай 35 години на сцена?

- За такъв концерт организацията е най-трудна, защото участват много хора, с които трябва да се синхронизирам. Не е тайна, че съм работила с най-големите звезди на България и всички гости, които съм поканила, са много специални за мен. С Панайот Панайотов и Георги Христов имам и албуми, и много турнета в страната и чужбина.

С Ваня Костова и Мими Иванова създадохме трио МВР и подготвяме албум

Специални за мен са всички участници в концерта - братя Аргирови, Веселин Маринов, Маргарита Хранова, Христо Кидиков, Мустафа Чаушев, Джина Иванова, Боян Михайлов, балет “Веда Джуниър” и фолклорен ансамбъл “София 6”.

От друга страна, знам, че много хора очакват да изпея най-големите си хитове, а аз искам да представя и нови песни. Трудно е в рамките на един концерт да обхванеш 35 години, изпълнени с много специални хора и музика.

- Какви изненади сте подготвили за зрителите?

- Ще има изненади за публиката, които не искам да издавам, но обещавам да видят много динамичен спектакъл, изпълнен с прекрасни емоции и любими на поколения българи песни.

- Как избрахте датата за юбилейния си концерт 7 ноември?

- Всяка година на 5 ноември отбелязвам рождения ден на моята майка,

на която дължа много и която много ми липсва. Сигурна съм, че ако беше жива, щеше много да се гордее с мен. И тъй като тази година за нея щеше да бъде юбилейна, много ми се искаше и моят юбилей да бъде в този ден. Но, за съжаление, залата беше заета и най-близката свободна беше 7 ноември.

- Той е под наслов “Живей за мига”. Защо?

- “Живей за мига”, защото какво по-хубаво от това да отбележа 35 години на сцената с моите прекрасни колеги, с които е минала по-голяма част от живота ми, и публиката, която харесва песните, които сме създали за нея през годините. Това си е нашият звезден миг и съм щастлива, че можем да го изживеем заедно.

- 35 години на сцена е страхотно постижение за всеки артист. През призмата на времето бихте ли променили нещо в кариерата си?

- Не, не бих променила нищо, защото вярвам, че всеки има път, който трябва да извърви, препятствия, които да преодолее, предизвикателства, които да поеме, и възможности, които да открие в себе си. Просто животът е непрекъсната смяна на приоритетите и като във фотографията - зависи върху какво се фокусираш. Винаги съм давала всичко от себе си, така както го чувствам и според моите възможности в момента. Не на последно място, музиката ме е срещнала с толкова талантливи и стойностни личности, че не знам дали бих могла да ги познавам, ако бях избрала друг път.

- Какво бихте посъветвали младите изпълнители, които тъкмо започват музикалната си кариера?

- Един изпълнител е нещо повече от само глас и визия. Трябва да има индивидуалност, разпознаваемост. Трябва да има и характер, да отстоява себе си и своите избори и може би най-важното - да подбира внимателно песните си, защото те са онова, с което ще го запомнят.

 - Вие сте носител на редица награди. Коя от тях ви накара да се чувствате най-горда със себе си?

- Когато получих първата си награда “Мелодия на годината”, участвах с две песни - “Тишина” и “Любов завинаги”. И двете си ги обичам, но ми беше малко мъчно, че наградената не беше “Тишина”, която ме направи известна и с която ме забелязаха.

А най- ценната ми награда е за песента “Като да и не” от конкурса “Бургас и морето” през 2007 г., защото е първата ми награда за авторска песен.

- Кога сте била най-притеснена на сцена?

- Много са моментите, в които излизаш на сцената и полагаш огромни усилия публиката да не разбере твоите проблеми и притеснения. Пяла съм и с висока темепература, и след тежка операция, и когато в Турция на едно турне с Мустафа Чаушев ми съобщиха по телефона, че баща ми е починал. Всеки има тежки моменти, но публиката е дошла да те уважи, да се забавлява и ако си професионалист,

нямаш право да пренасяш твоите лични проблеми върху нея независимо какво ти струва.

- Как се преодолява сценичната треска?

- Мисля, че тя не се преодолява с годините, но опитът ми помага да се адаптирам по-бързо.

- Предполагам, че често хората ви познават на улицата. Спират ли се да ви поздравят?

- Много хора свързват цял един период от живота си с някоя песен и като ме видят, искат да ми го споделят, вълнуват се, усещат ме близка. Най-често ми пожелават да продължавам да правя хубави песни и това е нормално, защото песните са тези, които ще останат и след мен.

- Изпълнителите на сцената често не просто пеят, а изживяват песента си, защото зад текста и мелодията ѝ стои определена история, която е успяла да ги докосне. Кои са тези песни за вас и какви са техните истории?

- От доста години пиша авторска музика - песента “Живей за мига” например тази година има своеобразен юбилей - става на 25 години, и мога да кажа, че и аз самата живея с тази философия. Радвам се на малките неща и както се пее в една моя песен - мога да ги открия и в дъгата след дъжда.

“Възрастни деца” е посветена на моя баща.

А когато написах текста на песента “Бог да е с теб”, моята майка беше много болна

и въпреки че много искаше да я чуе, на мен всеки път ми заставаше буца на гърлото и така и не можах да ѝ я изпея.

“Бог да е с теб, пътят ти да бъде лек!

Чедо, помни, и Господ да ни раздели..

До онзи ден, когато пак си дойдеш при мен,

твойта вяра и любовта,

са мойта глътка жива вода.

Музиката е един от моите начини на изразяване, както беше и предаването “За животните с любов”, както е и фотографията, която в момента ми е голяма страст. Но всяко нещо, когато се превърне в професия, изисква отдаденост и отговорност и човек изпитва нужда да открие други странични неща, които да го разтоварват и зареждат.

- Кои са забавните моменти, които останаха зад кадър и зрителите не успяха да видят, като бяхте водеща на “За животните с любов”. ?

- Много са... Всяка среща е непредвидима, защото никога не знаеш как ще реагира дадено животно, а аз обикновено ги виждах за първи път по време на снимачния процес. В Австралия влязох при коалите и тъкмо когато техният гледач ми обясняваше колко са кротки, мързеливи, как спят по цял ден, от най-близкото дърво една коала скочи точно пред мен и се опита да докопа камерата. Подобно беше и в клетката на лъва в Благоевградския зоопарк. Аз влязох вътре. Едногодишното лъвче, макар отгледано от хора, беше доста силно и буйно. Мен ме прие, но когато помолих оператора да влезе вътре в клетката, за секунди се насочи към него и се вкопчи в краката му. Разминахме се без инцидент и после даже се смяхме, като гледахме кадрите, в които

операторът, без да изпуска камерата, снима собствените си крака и лъв, който се бори с тях,

но в онзи момент изобщо не ни беше до много смях.

- Видях, че имате профил в музикалната платформа Spotify, където феновете ви могат да слушат песните ви. Кога и как решихте да го създадете?

- Когато започнах предаването “За животните с любов”, трябваше да се науча да работя с компютър, защото нямаше друга информация, а работата ми го изискваше. Това днес ми е от голяма полза, защото съм на ти с новите технологии. В музикалната платформа Spotify нямам личен профил и предполагам, че е от някой почитател. А иначе имам свой канал в YOUTUBE и профил, и страница във фейсбук, които лично поддържам. Опитвам се обаче да правя някакъв баланс между това да живея в матрицата и извън нея. Животът не е само във виртуалното пространство и предпочитам да изживявам миговете, отколкото да си правя селфита и да чакам колко лайка ще съберат.

Така че да си дойдем на думата. Приятели, елате да споделим заедно един хубав миг на 7 ноември в зала 1 на НДК,от 20 ч. Очакваме ви!