Съмнителното женско приятелство

Трудна тема. Обикновено смятаме, че то се подразбира (иначе, с кого жените говорят по цели часове?), или напротив – че то не съществува, щом така лесно се разтрошава на дребна завист и клюки.

Като цяло (изключенията потвърждават правилото), жената е същество, ориентирано към семейството, и доколкото има връзка с приятелките си, то старанието им отново е да си помагат една на друга в намирането на любимия, или в опазването на мира и любовта, щом са ги намерили. Разбира се, в доста случаи, женското приятелство е незаменимо просто за да „изпуснеш парата“ от непоносимата ситуация в работата или у дома, от която не можеш просто така „да избягаш“. Иначе казано, жените си помагат практично, и се подкрепят в носенето на своя житейски избор, дори да не се окаже идеален.

Ами, ще кажете – то и мъжкото приятелство е такова. Общо взето, да, като добавим и моментите в стил „английски клуб“ или „Ганковото кафене“ – когато мъжете имат нужда да обсъдят или обмислят и нещо по-глобално от личния си живот.

Защо тогава специално да говорим за женското приятелство? Именно заради снизходителния тон, с който обикновено мъжете се провикват „Женска солидарност!“, а същевременно смятат, че въпросните жени са сбор от опасни клюкарки, си струва да поговорим за противоречията на женското приятелство.

Защо то е толкова силно, а същевременно винаги подложено на съмнение?

За целта нека се върнем няколко века назад. Във всички народни приказки, жените си казват „майко“, „дъще“ и „сестро“ според възрастта, в която ги е срещнала съдбата. А естественото отношение между сестрите е закрилническо (ако смяташ, че другата е по-малката), или напротив – уповаващо се на „по-голямата сестра“. Разбира се, днес възрастта не е толкова от значение, колкото личният опит и самочувствие на всяка от приятелките. Но е факт, че жените развиват усещане за голямо доверие, като пред сестри, и затова неочаквано силно страдат, когато „приятелка ги предаде“.

Ще прескоча момента, станал банален, когато „приятелка ти отнеме гаджето“, защото макар това да е най-неприятната ситуация, за нея има и най-много „извинения“: силна страст, взаимност от страна на мъжа и т.н. А и чие гадже тя би могла да познава така добре като твоето, за което й разказваш денонощно?

Има обаче и женски приятелства, които угасват по други причини, наглед необясними. Приятелката ти излиза с други, а не те кани. Приятелката ти споделя с друга жена нещо, което не е казала на теб. Оказва се, че дори ако можем да разчитаме на приятелката в момент на нужда (за заем, за гледане на детето, ако лежим в болница) за някои от нас е по-важно това, коя друга (и защо!) е на първо място в сърцето й…

Понякога така се случва при жени, израснали в семейства, където майката или роднините не са разчитали много на мъжа. Слушайки постоянните обсъждания и осъждания, момичето „научава“, че в живота си е най-добре да разчита и да се доверява на жени. Гласувайки след това доверие на някоя жена, девойката сякаш иска да се свърже с нея завинаги, защото не е намерила друга сигурна Опора в живота си.

Реално обаче, повечето мъже нямат апетит към дребните клюки и инстинктивно пазят тайните, които им разказваме. Малко братя „разнасят“ личните неща на сестра си, а напротив, са готови да я пазят от лоши компании или заблуди. Докато жената, често „с най-добри намерения“ изпитва силна необходимост да предаде нататък по веригата това, което е научила от приятели. Вероятното обяснение за това силно изкушение е, че емоционалната сфера и добрите отношения са „свои води“ за жената и понякога тя смята, че като разнася „искреност“ наляво и надясно, непременно прочиства атмосферата на общуване за останалите!

Разбира се, животът ни е даден за развитие, и никоя жена или мъж нямат извинение да си остават в подобна глупост и наивност. Иначе скоро ще прочистят своята собствена атмосфера … от всички разумни хора, които държат на достойнството си. Така че, ако изведнъж сте загубили приятелка, дали сте я имали истински? Дали не сте били просто „приятелки за кафе“? Тя харесваше ли ви искрено като личност?

Не е за подминаване фактът, че дори в еманципираното и „цивилизовано“ днешно общество за една жена не е безопасно да ходи навсякъде сама. Тогава приятелката, с която можеш да отидеш на екскурзия или парти, става задължителна необходимост. В името на тази необходима компания се правят компромиси, претърпяват се черти на характера. Но е важно да не забравяме, че компанията за разходка още не е равна на Приятелство. Приятелството се търси, отглежда, цени. Старото приятелство от училище понякога също не е загаснало, но има нужда от поне няколко срещи годишно.

А да извиняваме инерцията и неуважението, което проявяваме към своите приятелки, понеже видиш ли те са „просто приятелки“, е най-голямата ни грешка. Всяко човешко същество, дори най-близък роднина, заслужава да сме внимателни към него, и да си мерим думите и постъпките. Това, че някоя наша приятелка не иска да ни сподели всичко, или че не следва нашите съвети, не означава, че е „предателка“.

Приятелят е най-вече човек, в който можеш да се огледаш. Много често да има различен характер и темперамент от нашия си е истински подарък. А това, че жените често се „оглеждаме“ директно в килограмите или парите на приятелката си, също е полезно. За да престанем да го правим. Да го надделеем. Завистта ни кълве под път и над път, но ще й се оставим ли?