Приятелството, без което не можем

Приятелството е една от първите житейски наслади, с които се срещаме, веднага след безрезервната любов на родителите ни. Цял живот помним бебешките си приятели, докато продължаваме да „попълваме” отбора от верни другари около себе си. Независимо на коя възраст ги срещаме, те са хората, без които не можем. На тях можеш винаги да се опреш, да се оплачеш, да се похвалиш, дори да се развикаш, за да си изкараш нервите. Можем да изкараме без хляб, на студено, без партньор или без щастие, но без тях сме за никъде.

Ако трябва да го съберем в едно изречение, приятелството представлява безкористни лични отношения, основани на любов, доверие, искреност, взаимна симпатия, общи интереси.

В европейската културна традиция антична Гърция се смята за царството на „истинското приятелство”. Аристотел казва, че най-здравото, лоялно и прекрасно приятелство е основано на взаимната любов между достойни хора. Всъщност древногръцката дума philia, обичайно превеждана като приятелство, няма точно съответствие в съвременните европейски езици. Тя означава не само междуличностни отношения, но и любов, сближаване, съединение, стигащи до пълно сливане и отъждествяване. Например, според философа Емпедокъл, philia е универсална космическа сила, която обединява не само хората, но и природните елементи. А думата приятел (philos) по произхода си означава „свой”. Омир й придава интересен нюанс: приятелки на Одисей са всички жени, които живеят в дома му. Тоест жената става phile на мъжа не защото той я обича, а защото я е довел в къщата си и тя му принадлежи. Чуждият човек става свой, приятел, когато го приемеш за член на семейството си. Приятели са хората, които са като роднини, макар да нямат кръвна връзка, сред тях се чувстваш уютно, като у дома си, в свои води.

В Омирова Гърция има още един тип приятелство, което не е свързано нито с кръвно, нито с изкуствено родство и това е героичната, войнска дружба – hetairos. Бойните съратници са тези, които са свързани от общо дело. Това приятелство е основано не на чувствата, а на действията, то е акт на взаимна подкрепа. Това са хора, които се сражават рамо до рамо, живеят под един покрия, делят храната си. За героите от тази епоха приятелската привързаност е аспект на любовта към себе си – по това време тези две чувства не се противопоставят. С течение на времето обаче понятието за приятелство става по-избирателно и рационално и придобива по-скоро характер на съюз (често политически, обмислен, взаимно изгоден). Приятелите стават просто единомишленици, хора, обединени от общи интереси. Когато римляните говорят за дружба, те имат предвид политически съюз. Постепенно се развива рационалната концепция за приятелството, която се извежда от съображения за взаимна полза и съвпадение на интересите.

Приятелство и любов

Гръцките думи „филия” и „ерос” по своя първоначален смисъл са противоположни. „Филия” означава близост и съединение с подобното, а „ерос” – борба и съединение на противоположностите. По-късно тези думи обозначаат различните видове и оттенъци на любовта: ерос е бурната, стихийна страст, жаждата за обладаване, а „филия” – любовта - приятелство, по-спокойното и хармонично отношение към любимия. При приятелите духовното удоволствие е по-важно от чувствените наслади. Хората са готови на жертви не за да получат тялото на другия, а просто защото високо го ценят като човек.

Бариерите на собствения пол

За разлика от гърците, обществото и до днес затваря приятелството в оковите на пола. Родителите почти несъзнателно дават инструкции от типа: „иди да си играеш с другите момиченца” на дъщерите си и съответно изпращат синовете си „при момчетата”. Така момичетата повиват кукли, а момчетата гонят топката. Поотделно. И на всички ни се струва, че това е „нормалният” ход на света. Но докато за мъжкото приятелство се носят легенди в смисъла на Омировите герои, женската дружба е белязана от клеймото на фалшивите ценности и неискреността. Според психолозите, мъжете и жените наистина говорят на различни езици.

Вземете, например, общуването в мъжка компания – рядко може да се забележат излишни емоции, целта е просто да се обмени информация, да се разменят остроумия, да се докаже превъзходство. При жените тези функции присъстват, но в повечето случаи украсени с ярка изява на чувства. Именно затова в миналото представителките на така наречения „нежен” пол редовно са били обявявани за истерички, ако дръзнели да дадат воля на чувствата си. Разбира се, на подобни душевни вълнения може да отговори достойно само друга жена, която чудесно знае как се чувства най-добрата й приятелка – понеже самата тя е минала по този път.

Митът за женското приятелство

Женско приятелство не съществува – твърдят го мнозина представители и на двата пола и прилагат купища примери в доказателство на тезата си. Истината, според психолозите, е, че женското приятелство е много по-разнолико и нюансирано от мъжкото. Най-добрата приятелка може да бъде сестра, на която доверяваш съкровените си тайни, събеседничка, с която да обсъждат различни въпроси, партньорка, с която да покоряваш върхове в професията, обикновен душеприказчик или просто добра компания. Въпросът дали ще бъде спазен принципът на равновесие и съхраняване на собствената енергия, зависи единствено от индивидуалната интелигентност – не от пола. Приятелството между жени (както и това между мъже) е взаимно уважение, баланс и искреност. И главното – любов. Споделената честност, откритостта, умението да прощаваш и да не си злопаметен – това са съставките на лепилото, което ни прави способни да се радваме на приятелите си.