Трябва ли да се казва всичко?

Мине някоя мисъл през главата ни и ние я изричаме, а после се чудим защо отношенията ни с другите започват да куцат. Защо ли? Защото да казваш твоята истина невинаги е най-желаното нещо за отсрещната страна. Добре ли е да казваме всичко, което мислим, и това не влошава ли живота, ни обяснява Стела Даскалова – семеен консултант, социален педагог и автор на книгите „Всичко започва от детството” и „Какво се случва с любовта?”.

Стела, редно ли е да изричаме всичко, което е на върха на езика ни?

Всичко хубаво и добро трябва да го изричаме. Думите са материалният носител на нашите мисли и чувства. А всяка мисъл се стреми да се материализира поне в думи. В природата ни е да споделяме мислите и чувствата си, като по този начин обменяме енергия.

Всяко „Обичам те” е облаче позитивна енергия, която изпращаме на човека до нас. Всичко негативно е добре да премислим отново, преди да изречем. Разбира се, негативните мисли и чувства също толкова много искат да се материализират в думи, но осъзнавайки, че няма да изпращаме облачета позитивна енергия, а стрели, си заслужава да сме по-прецизни в подбора на думите. Една истина може да се каже по много начини в зависимост от нагласата на говорещия. Обидите и злобната критика издават слабост и неувереност, зад агресията винаги стои някакъв страх.

Конфликтите за дребни неща и битовизми винаги са причинени от някакъв по-съществен проблем, който хората не осъзнават. Често става въпрос за самоцелно себедоказване поради ниска самооценка. Моделът на общуване с другите се заучава още в детството - в семейството - и се подчиняват на начина на мислене, който сме възприели. Хората с негативен начин на мислене непрекъснато имат повод за конфликти и в речника им има много повече нараняващи думи. Щастливите хора с позитивен начин на мислене имат по-различна лексика и способността им да бъдат над нещата ги спасява от битовизми и губене на време в безсмислени противопоставяния.

Има ли неща, които е добре да премълчаваме?

Да, добре е да се стараем да не навлизаме в чуждото лично пространство и да не даваме съвети, когато не ни ги искат. Когато обаче другите навлизат в нашето лично пространство или се опитват да ни манипулират, важно е да не премълчаваме. Когато нещо ни дразни у другите, добре е да помислим дали нашата толерантност не е много ниска. Колкото повече се развиваме и израстваме като личности, толкова по-малко осъждащи към другите ставаме. Заслужава си да критикуваме само ако става въпрос за принципно важни ценности. И винаги има добронамерен начин да покажем несъгласието си. Теми табу има само за хората с предразсъдъци.

Може ли да се научим да казваме и неприятни неща, без да засегнем някого?

Чувството за хумор помага във всяка ситуация. Но то също може да бъде добронамерено или язвително. Затова е добре да бъде съчетано с чувството за такт, което е много важно за човешките взаимоотношения. Това умение да подбираме правилните думи, тон, интонация, момент, за да не нараняваме другите, се развива още от детството. Добронамерената, тактично поднесена критика може много да помогне. Агресивната критика винаги влошава нещата. Добре е да си напомняме, че няма абсолютна истина и че всяка друга гледна точка ни помага да разширим своята.

Премълчаването има ли общо с лъжата?

Премълчаването понякога е равносилно на лъжа, а може да бъде и добронамерено. Зависи какво се премълчава и какви са мотивите – страх или любов. В повечето случаи премълчаването пречи на истинската близост и на доверието. Силните личности избират откровеността пред мълчанието.

Слабохарактерност ли е, ако не изричаш това, което мислиш, в работата?

Професионализмът изисква откритост и поемане на рискове. Успехът е възможен само ако ценим своята уникалност и я показваме. Хората, които се страхуват да изказват мнение, имат ниска самооценка и са болезнено зависими от мнението на другите. Прекалено послушните деца, когато пораснат, са застрашени от този поведенчески проблем - той е причина да се чувстват комфортно само в зоната на посредствеността.

По отношение на свекървите - обикновено те са тези, които се опитват да нарушат принципа на личното пространство и по този начин ни учат да го отстояваме още по-уверено. Както знаем, всеки човек в живота ни е наш учител, както и ние на него.