Истинското убийство, вдъхновило "Туин Пийкс"

През 1990 г. на екраните се появява шоу, което се превръща в нарицателно за цяло едно поколение. "Туин Пийкс" и мистериозната смърт на Лора Палмър приковават пред екраните хиляди зрители по цял свят. 25 години по-късно все още не е ясно кой уби кралицата на красотата, а най-новият сезон на сериала привлече още по-голямо внимание. Оказва се обаче, че историята на Палмър далеч не е измислена, а напълно реална и от нея могат да ви побият тръпки.

Всичко започва с една страшна история, която бабата на един от създателите на филма Марк Фрост му разказвала преди лягане: "Вдъхновението... то дойде от една кошмарна малка история, която баба ми Бети Калхун шепнеше в ухото ми, когато бях младо момче."

В близост до градчето Табортън, където Фрост прекарвал летата си, се намирало курортното селце Санд Лейк. А там според баба му витаел призракът на младо момиче, умряло мъчително. Тялото й, също като това на Лора Палмър в пилотния епизод на "Туин Пийкс", било изхвърлено на брега на езеро. А истинската история е следната:

Годината е 1908, денят е 7 юли, температурата вече е над 30 градуса. 20-годишната

Хейзъл Айрийн Дрю върви сама по пустата пътечка в гористата местност на Санд Лейк. Там често е пълно с ловци на катерици и рибари и по-рядко се виждат красиви руси момичета със сини очи.

В 19,30 часа по пътя среща каруца с двама мъже. Единият е 35-годишният продавач на въглища Рудолф Гандръм, а спътникът му Франк Смит е младеж, който всъщност познавал Хейзъл и бил влюбен в нея.

В ръката си красавицата държи сламената си шапка с черни кантове и големи пера. Двамата с Франк се поздравяват, след което каруцата подминава. Франк Смит казва на Гандръм: “Това е най-голямата дъщеря на стария Дрю.”

Двамата мъже са последните, които виждат Хейзъл Дрю жива. Четири дни по-късно трупът й изплува на брега на езерото, но причината не е удавяне. Черепът на младото момиче е разбит, а водата така е разложила плътта й, че е разпозната само по дрехите и златните коронки на зъбите й.

И до ден днешен не се знае кой е убил момичето, но историята й продължава да живее благодарение на Фрост и "Туин Пийкс". Марк разказва историята на Дейвид Линч и веднага печели интереса му. От предишните проекти на режисьора не е трудно да се каже, че той има слабост към млади жени и мистериозните им животи. А това, което го впечатлява най-силно, са всъщност тайните, които на пръв поглед невинната Хейзъл Дрю е криела.

До деня на смъртта й никой не подозирал, че красавицата е имала бурен и хаотичен личен живот. Франк Смит и Рудолф Гандръм разказват как за последно са я видели да бере малини в гората.

Именно този образ на детска невинност бил споделян от цялата общност в малкото градче, а това, което научили по-късно, било истински шок за всички. Според тях Хейзъл нямала гаджета, но в разследването си полицията открива тонове коренспонденция между нея и няколко мъже.

И точно както агент Купър се рови в дневника на Лора Палмър, където са изписани инициалите на хора, с които се среща, местните власти откриват картички и писма в шкафчето на Хейзъл. Властите трябвало да разберат кои са хората зад иницииалите, с които Дрю си е пишела тайно. С всяко ново обявено име списъкът със заподозрени растял.

Сред тях е и Франк Смит, който неведнъж прави противоречиви изказвания пред полицията, но се оказва, че има алиби за вечерта. Чичото на Хейзъл - Уилям Тейлър, който живее на миля от езерото, където е открито тялото, също е сред заподозрените. Той е меланхоличен, със самоубийствени наклонности, а поведението му е странно и подозрително.

Въпреки че според хората в града той е най-големият виновник, полицията не открива директна връзка между него и убийството.

Властите проверяват и зъболекар, предложил брак на Хейзъл, кондуктор, с когото се твърди, че тайно се е виждала, местен мъж, за когото се знаело, че измъчва животни, професор, който я е "наемал", и милионер, който държал имение наблизо, в което се случвали странни неща, включително оргии. Той обаче успява да обори обвиненията, дори и тези, че държи в дома си млади жени без тяхно желание и че съседи чули викове от имението му по време на убийството. Образът му напомня силно този на Бен Хорн от “Туин Пийкс”.

Паранормалната нотка, която заема главна част в сериала, съществува и в инстинската история на Хейзъл Дрю. Майка й споменава човек от Троя, за когото вярвала, че притежавал "хипнотични сили" и въздействал върху дъщеря й, което със сигурност отразява окултните елементи в сюжетната линия на “Туин Пийкс”.

Макар че нараняванията на Хейзъл със сигурност показват, че трагедията е убийство, властите излагат друга теория, която има за цел да задоволи въпросите на обществото и да приключи случая. Вестниците излизат с изявление на полицията, което гласи: "След пет дни на внимателно разследване, в което се разглеждат много теории, липсва мотив за убийство. Няма доказателства, които биха дали основание на властите да арестуват когото и да било във връзка с инцидента. Пътят на макадам между Троя и Аверъл парк е популярен сред автомобилистите и точно безразсъдното шофиране на някого през нощта е в основата на смъртта на Хейзъл Дрю. Вместо да посрещне последствията, този, който е блъснал момичето, най-вероятно е познавал територията добре и за него е било изключително лесно да качи трупа в колата си и да го хвърли в близкото езеро."

Официално убийството на Хейзъл Дрю не е разкрито. Според Фрост разследването е претупано, защото никой не изпитвал симпатия към подобен тип жертви или защото семейството на момичето далеч не било богато.

Макар историята за смъртта на Хейзъл впоследствие да е послужила за основа на "Туин Пийкс", образът и съдбата на Лора Палмър и тези на Хейзъл Дрю доста се различават. Това, което Фрост и Линч обаче са запазили стриктно, е усещането за малък град, в който често срещани са тайните, клюките и близостта на общността, които правят всяко едно откритие още по-шокиращо.

И въпреки че има връзка между двата случая - измисления и реалния, Фрост твърди, че най-вече мястото е това, което е повлияло на сериала.

Санд Лейк в много отношения е като Туин Пийкс. Намира се в планински район и има население от малко над 10 000 души - малко повече от първоначалния брой жители, който Линч и Фрост залагат за население на въображаемото си градче, преди от “Ей Би Си” да решат, че на табелата за влизане в града вместо 5120 жители трябва да се изпише 51 201, защото малкият брой би отблъснал зрители. Индустриите на двете места също си приличат. Гъстите иглолистни гори край Туин Пийкс също напомнят Санд Лейк.

Какво се случва 25 години по-късно в Санд Лейк, четете в хартиеното издание на в. "168 часа"