В наши дни изобилието в магазините само ни обърква какво да купим, а от написаното на опаковките често не ни става ясно дали храната е полезна или не. За да се ориентираме по-лесно в пазаруването потърсихме за консултант Богомил Николов, изпълнителен директор на Българската национална асоциация „Активни потребители“.
Г-н Николов, как да се пазим от нитрати и пестициди?
Най-голяма концентрация на нитрати има в стеблата на зеле, марули. Затова основата, която е по-светла на цвят и децата много обичат да похапват, трябва да се изрязва. Кисненето във вода също има добър ефект върху зеленолистните, макар и малък. Ако сложим краставица във вода предварително трябва да я обелим. Факт е, че до 2007 г. и присъединяването ни към ЕС имахме много по-строги норми за съдържание на нитрати, но тъй като ЕС е по-либерален в това отношение, сега нормите са по-ниски. За да разберем дали плодовете и зеленчуците имат нитрати, може да проверим с тест ленти, които всеки може да си поръча по интернет. С тях се натърква течността от зеленчука и те потъмняват при наличие на нитрати.
Говори се, че портокалите и мандарините се доставят зелени и се пръскат с препарати, за да придобият оранжев цвят. Вярно ли е?
Случва се те да се наберат зелени и да се пръскат, за да издържат по-дълго до стигането им в магазина. Може да разберем дали плодовете са пръскани, когато хванем портокал и пръстите ни се оцветят. Но това не е страшно. Просто трябва добре да мием плодовете преди да ги белим.
Кои плодове и зеленчуци са най-защитени от пестициди и химически обработки?
Плодовете от многогодишни растения като ябълки и сливи са по-защитени. По-засегнати са бързорастящите салати, ягоди, които се отглеждат в парници и се торят интензивно.
Що се отнася до картофите, най-неугледните и кални в магазините обикновено са българските. Добре е търговците да се погрижат за външния им вид, защото хората си купуват тези, които изглеждат добре, дори да са дошли от другия край на света.
Проблем представляват Е-номерата, които са европейска кодировка на тези хранителни вещества, които могат да се добавят в храните. Част от тях са спорни, но 2/3 от тях са безвредни. Бих откроил 3 групи - изкуствени подсладители, консерванти и изкуствени оцветители. Те могат да се изписват, както с Е-кода, така и с наименованието си. Е 100 например е куркумин или екстракт от куркума, която е безвредна. Е 300 е аскорбинова киселина или витамин С. Някои представляват опасност от алергии като Е 214 етил р-хидроксибензоат или Е 220 серен диоксид, който е опасен за астматици и при чревни проблеми. Е 224 - калиев метабисулфид е съставка, която консумирана с алкохол, засилва махмурлука. Е 235 – натамицин пък е антибиотик. Е 250 - натриев нитрит е канцерогенен консервант, който се слага в колбасите и е опасен за бебета и деца. Истина е, че няма количествени ограничения за влагането на консервантите и след като са евтини, производителите слагат от тях, колкото преценят. Аз лично се старая да ги избягвам.
Що се отнася до изкуствените багрила с тях също трябва да се внимава и да се избягват. Те са от Е 100 до Е 200. Има такива като Е 160d - ликопен или екстракт от домат, който не е вреден. Но Е 102 - татразин, Е 122 - азорубин, Е 123 - амарант, водят до хиперактивност при децата. Те се използват често в безалкохолните напитки и действат като кофеина.
Подсладителите като захарин, калмацин преди години са били създадени като лекарство за диабетици. Когато се открива захаринът, индустрията забелязва, че е многократно по-сладък от захарта и много пъти по-евтин, и затова решава да го използва в безалкохолните напитки. Така се появяват напитките лайт и много хора ги пият, защото нямат калории. Преди половин година излезе становище на Европейската агенция по безопасност на храните относно влиянието на изкуствения подсладител аспартам (E 951). Стигна се до извода, че е безвреден в ограничени количества. Но ако човек пие 2 л диетична напитка всеки ден, няма да е добре за него. Има и нещо друго. Когато пием диетична напитка, чрез захарите в нея, подлъгваме организма си, че ще получи въглехидрати, но той не ги получава и в едни момент започва да ги иска, създавайки усещане за глад. Смятам, че родителите трябва да избягват напитки с аспартам, когато пазаруват. В наши дни много модерен и естествен подсладител е стевията и е за предпочитане.
За или против чипсовете сте?
Всички тези храни или т.нар. джънк фууд са любими на децата, защото са вкусни, но са пълни със захар, сол и мазнини и предизвикват затлъстяване, което е проблем в много развити държави. Поради това в момента все още тече кампания на Потребителския интернационал (световната организация на потребителите) против използването на известни спортисти за рекламиране на такива храни и провеждането на агресивен маркетинг. Колкото и да има риск от нитрати в един зеленчук, това е несравнимо с вредите от чипса.
При вафлите проблемът е с хидрогенираните мазнини. Това са мазнини, които се нагряват до определена температура и при охлаждането се втвърдяват. Както се залоява едно ядене като изстине, същото се случва и с мазнините във вафлите. Хидрогенираната мазнина не се усвоява от организма и е предпоставка за получаване на налепи по кръвоносните съдове. Те може да се изчистят с времето, но бавно. В щата Ню Йорк са забранени за продажба всички храни, които съдържат тази съставка, но тук не са. Оптимист съм, че рано или късно тези мазнини ще бъдат забранени навсякъде.
Трябва ли да внимаваме, когато си избираме сирене?
При пакетираното сирене нещата са по-контролирани у нас. По-голям риск има при неопакованите сирена от хладилните витрини, където може да се объркат и табелките на изложените видове. В чужбина има десетки бутикови производители, които продават продукцията си в свои месарници и млекарници. У нас тази практика още не е разпространена, а би било добре България да побърза, за да не загуби традициите в производството на много продукти. В последните 3-4 г. качеството на киселото мляко се подобри значително за сметка на айряна. От последния тест, който направихме, стана ясно, че той не се прави от кисело мляко разредено с вода, а от сухи смески от модифицирани нишестета.
Какъв е проблемът с кренвиршите?
Месото, което се продава в магазините има пълноценни или непълноценни протеини. Пълноценните се съдържат най-много в мускулите. Докато в кожата, хрущялите, съединителната тъкан се съдържат непълноценни протеини. И тъй като в кренвиршите не се слага бон филе, те съдържат непълноценни протеини и малък процент пълноценни. Но ако купим немски кренвирш и го сравним с български, няма да констатираме големи разлики в съдържанието.
За още полезна информация, свързана с хранителни продукти, търсете списание "Рецепти за здраве"
Коментари (0)
Вашият коментар