Атрактивна и остроумна, Латинка Петрова е любимка на няколко поколения и невероятен събеседник. Актрисата е винаги устремена към нови предизвикателства. Тя следва силния си дух, подкрепяна винаги от Свети Атанасий.
Свети Атанасий е моят покровител
При едно от 4-те ми посещения при леля Ванга, тя ми каза: “Докле си жива, на Атанасовден курбан ке правиш. Свети Атанасий е разперил над тебе едно червено и те пази де идеш и що работиш”. Това, което ми рече тогава, го заснех в мозъка си звуково и образно. След това се порових в книги и установих, че всеки си има покровител свише, но не всеки знае кой е той. И като поразпитах, разбрах, че всеки светец има ден, на който се чества. За Свети Атанасий това е 18 януари (Атанасовден). Като се върнах в София, прегледах тефтерите, в които отбелязвах всички концерти в страната, на които пеех, играех, омайвах и видях, че на 18 януари съм била в Хасково.
Спомних си, че като пътувах натам, имаше поледица. Точно преди Хасково пътят бе като огледало и автомобилът ми се завъртя на осморка и изведнъж колата тръгна със задната част към пропастта край пътя. Животът ми мина като на филм за секунди. Казах си: “Господи, очите ми!”, и ги затворих, за да не видя как колата пада в дерето и се взривява. И изведнъж автомобилът спря като закован. Отворих вратата, изскочих и видях, че единствената купчина сгурия на пътя, го беше подпряла. Не можах да проумея как се е случило. И оттам много бавно, с пързаляне стигнах до Хасково. Тъкмо се качвах на сцената и чух репликата - “нашата програма завърши”. Извиках: “Не!” и застанах пред публиката. Добре, но единият ми крак играеше неконтролируемо като шевна машина от стреса, който преживях. Хората започнаха да се смеят, мислеха си, че правя гег. Аз си погледнах крака и им казах - пеша от София до Хасково - така ще е. И пак смях...
След време ходих до скалните манастири в Метеора (Гърция) и попитах монасите за Свети Атанасий. Френскоговорящ монах ми обясни, че светията е със силно развито чувство за правда, истина и справедливост, явява се в съда, когато е обвинен някой невинен. Приех го за свой покровител, оттогава той е съпричастен с моя земен път и намира време и за мен.
Друг път пътувах за концерт в Димитровград, който започваше в 21 часа. В 21.30 ч. все още бях на пътя и не знаех точно къде се намирам. Тогава изрекох на глас своите мисли към Свети Атанасий: “Къде съм, самотна съм на пътя!”. По-късно разбрах, че съм подминала табелата за града, която се оказа мижава. Но знам, че когато молитвите се прошепнат, имат материално излъчване и отиват там, където ги насочим. Попитах го дали след поредния завой да се върна или да чакам някой да мине и да ме упъти. И точно на завоя видях трабантче и някакъв човечец до него, който се оказа, че спрял, за да пие вода, а тя била в багажника. Той ми обясни, че трябва да се върна обратно.
Спомням си и друг случай, когато след участие на студентския празник - 8 декември, реших от Враца да се прибера в София. В три посред нощ валеше такъв сняг, че правеше пелена и пътят не се виждаше. Пак казах на глас: “Къде съм сега, не познавам този път? Свети Атанасий, с мен ли си? Помогни ми! Аз съм сама, загубвам се”. И изведнъж, като в приказките, от едно странично пътче пак изникна трабантче и пър-пър движеше се смело пред мен. Явно шофьорът знаеше пътя и го последвах. Друг път при гъста мъгла на пътя казах на Свети Атанасий, че нищо не виждам и че се страхувам да не ме блъснат или аз да ударя нечия кола. Няма и 5 минути и мъглата изчезна. Почувствах се като оперирана от перде на окото.
Винаги правя курбан на Атанасовден, коля петел, свещеник чете молитва, раздавам всичко, което сготвя. Отивам на черква и паля отделно свещ за Свети Атанасий, отделно за Исус Христос, за нас. И което ме е разсмивало и до днес - искам на свещеника да чете благодарствена молитва, а той върти молитвеника и няма такава. Говори, говори и казва - “и дай ми Боже”, а аз не искам “дай ми”. Един ден в годината човек трябва да има желанието не да проси, а да благодари, че е жив и здрав - той и близките му хора, че има надежда, че е зареден с позитивизъм. И да каже: “Днес съм на колене, мълча и благодаря! Смирен съм, защото над мен има благодат, има здраве, усещам живота, живея го достойно, обичам се, харесвам се и благодаря на Бог!”
Вярвам в равновесието
Набожна съм дотолкова, доколкото вярвам в равновесието. А за мен то е Вселената, нашият начин на живот, на мислене. Говоря за този баланс в живота, към който винаги се стремим и винаги нарушаваме. Това е доближаването до най-висшите стойности на човешкия дух и морал. Ако си в баланс, ако не мислиш къде в този баланс участвам аз и с колко горница, всичко е наред. Всякакви екстремни помисли и действия вече не са равновесие, а дело на дявола. Трябва да наблюдаваме нещата отстрани и в същото време мъдростта ни да ни кара да се спираме от алчност. Това ме кара да не налитам на много приятели, на много хора около мен, за да си гъделичкам егото. На мен “бирата” ми е друга.
Всичко, което ми е казала Ванга, се е случило
Ходила съм при нея като млада госпожица, водена от любопитство. Тогава ми каза: “На година кола ке купиш, по на година син ке имаш”. На 17 февруари си купих първата кола, на 1 март се омъжих и на 17 февруари следващата година се роди синът ми. Всичко, което е казала тя, се е случило. Също така пред мен тя каза на Стефка Берова, че ще се разведе. Тогава Стефка не вярваше, но се случи.
Според Ванга на всички ни е дадено да имаме шесто чувство, но то сега за много хора е като необработена глина, не е събудено.
Това, което след смъртта на пророчицата се мултиплицира за живота й и че сатаната бил в нея, не го приемам. Тия свещеници, които искаха да направят сензация от това, се удавиха в собствените си дела за мислещите хора. Даже съм и срещу това да бъдат канонизирани Левски, Ванга, че и Папата. Защо са ни нужни нови фетиши? Искам да избягаме от наивистичния тон на религията. Ние канонизираме хората, овладели други енергии и имащи други знания, за които още не сме дорасли. За мен канонизирането е крачка назад. Защо пък да не живеем в този красив илюзорен свят, че сме по-сложни, че сме по-мащабни, че идваме от едно славно минало и отиваме в едно велико бъдеще, че сме безсмъртни, че това което не сме получили тук на Земята като обич, любов, ще получим на всяка цена и с този човек, който ни е отблъснал тук, на друго място или ще се преродим? Защо да не живеем с тази красива илюзия, която пак ще ни зарежда позитивно?
За срещата с извънземни
С колегата Никола Анастасов се връщахме от участие и между Пирдоп и Златица към три часа през нощта видяхме летяща чиния с всякакви светлинки, които трепкат. “Кольо, това е летяща чиния!”, му казах, спряхме, излязохме от колата и гледахме кораба 5-7 минути. Кольо си сложи очилата и каза: “А те знаят ли, че съм проф-председател на Сатиричния театър”? В смисъл, за да не го отвлекат. Беше шокиращо, смразяващо, гледахме чинията как трепти, изведнъж се отдалечи и стана точка. Продължихме по пътя и видяхме будка с пазач, който Кольо попита за извънземните, а той спокойно каза: “Ония идат тука, че имаше уранова мина и постоянно си се зареждат”. Така го каза, все едно му е комшия оня от кораба и си пият у кръчмата всяка вечер.
Убедена съм, че има още много други галактики, освен нашата. И когато осъзнаем чувството за безкрайност, може би ще дръпнем напред.
Вълшебната билка Демир Бозан я поддържа здрава
Демир Бозан е комбинация от много хубави силни билки. Пия чай от нея три дни в седмицата на гладно. Прочиства чревния тракт, нормализира кръвното. Като приемаш този чай, започваш да забравяш за манджите, които обичайно ядем. Посягаш повече към близките до природата плодове и зеленчуци. Нямам ден без ябълка, може и 2-3. Кафе и плод е закуската ми. Ябълката не може да се замести от бухта или мазна баница. Тя прочиства и дъха, и настроението, освежава те. Започваш да мислиш за зелено, задвижваш си живота.
Днес бях на пазара и като погледнах опаковките на колбасите, не ми се искаше да си купя. На тях пише, че има сланина, хиляда Е-та и малко чесънче за вкус. Като бях в Америка, гледах смешни телевизионни клипове, на които църкат мръвчици, майонезки и чак ще скочат в чинията ти. Веднага след това има реклами за уреди за отслабване, добавки за отслабване и пак мръвки. Ако можеш в това нещо да намериш себе си усмихнат и да кажеш: “Моята кухня е чиста храна, моята възглавница е чиста съвест, моят път е с усмивка, за да могат да се усмихнат и отсреща. Моето утро е - добро утро, слънце! Благодаря ти, живот, че не скърцам, че се усещам в тонус!” До тези неща ако се докоснем, значи отиваме нагоре и ще проумеем откъде идваме, защо сме тук и къде отиваме. А това са въпроси, на които човечеството все още не може да си отговори. Учените се блъскат в опити да разберат, бизнесмените правят пари и пак нямат отговор.
Не се раздавам на другите безотказно
Обичам да плувам, вземам си карта за месеца, която струва колкото пенсията ми - 140 лева, но се глезя. Там има сауна, джакузи, парна баня. Вземам си книжка, излизам от басейна, огрява ме слънчев лъч, позачитам малко. Закачам една усмивка на лицето си. Това е да си организираш деня, за да ти е приятен. На нас все някой ни е крив, показваме пръст от колите. Не ми е приятно и когато жените се държат като мъже. Една жена, докато не й поникнат мустаци, трябва да е жена. А като започне да се поглежда по-често в огледалото, ще си обръща повече внимание и ще се обикне. Някои казват: “О, не мога да се гледам така!”. Ами като не можеш, промени се. Кажи си: днес 5 часа са мои, отивам на козметик, да поплувам, работих много, така че излизам да се посмея с приятели. Други мои принципи са, че е важно да култивираш егото в себе си, както и от поставяне на чуждо място, да не забравяш за твоето собствено. За мен лично е по-добре да съм читава, за да мога да запазя себе си и помагам на другите във важни моменти, отколкото да се раздавам на света безотказно, да съм при всеки, който има лична драма.
Коментари (0)
Вашият коментар