Мирослава Кадурина: Моят мъж се радва на щастието ми

Днес е Световният ден на здравето. Представяме ви една от най-ярките жени в българската медицина.

Респектираща. Такава е проф. Мирослава Кадурина. Обаче в същото време буди желание да си й близък, да й споделиш нещо лично, да я помолиш да разнищите заедно някое терзание. Но не за крема, подходящ за твоята кожа, ами за мъжа, подходящ за твоето сърце, или за работата, подходяща за твоя
живот. Не би посмял да си играеш с дистанциите, особено след като знаеш
биографията й, не по-малко респектираща от самата Кадурина. С две думи:
шеф е на най-модерната клиника по дерматология у нас, с куп специализации при най-големите имена в Европа, единствената жена, шеф на катедра
във ВМА, и още по-значимата част: успешен 35-годишен брак с режисьора
Бойко Илиев, майка на талантливия Ники Илиев. Въпреки спотаеното желание за сближаване с проф. Кадурина знаеш, че ако го направиш, ще получиш от онези съвети, дето нито майките могат да дадат, нито приятелките. А някаква смела амалгама между двете. Защото тя е докторът, който лекува годините.

Вие сте немски възпитаник, обичате реда. Той ли е основният ви съюзник при справяне с десетки ангажименти?
Човек задължително трябва да има ред и дисциплина, но трябва да има и емоция. Защото законите не са достатъчни, за да изявиш цялата си индивидуалност. Те вкарват в коловози твоята личност, но ако няма сила, която да те тегли, този коловоз може да те изведе в грешна посока. Може да те изведе до място, където според другите ти ще бъдеш успял, но задължително трябва да има емоционалност и любов, за да си там, където има успех и в твоите собствени очи.

А вие там ли сте, където искате да бъдете?
Това е едно от нещата, които определят стабилността на личността, и аз намирам себе си за стабилна личност. Обикновено съм в съгласие със себе си, да. Имам силно развито чувство за преценка дали това е моето място – било то за живеене, за работа, за общуване. Когато преценявам, че това не е моето място, веднага се премествам.

Кога разбрахте, че сте успяла?
Проф. Браун-Фалко най-гениалният в нашата професия, заедно с проф. Плевих са написали настолния учебник на дерматолозите. Когато се явявах на изпит за специалност, мечтаех някога да отида в клиниката в Мюнхен само да го зърна този професор. Животът така се разви, че първо бях на специализация в Мюнхен, после самият професор Плевих стана ежегоден гост на моята академия и много близък мой приятел. Но най-хубавото научих съвсем наскоро, когато бях в Германия. Направили са ме почетен член на Немското дерматологично дружество, което е такава голяма чест, дадена ми от велики за мен хора! За такава не съм и мечтала.

Как една жена, която има хъса, таланта и амбицията да се развива и да е на високо ниво във всяка посока, не изпада в маниакалност по отношение на това да контролира другите? Или изпада?
Балансът е много сложен. Боря се по няколко линии. Първо спрямо моите колеги. Опитвам се да ги насочвам, но понякога малко повече ги пресирам, защото имам огромни изисквания към тях. В същото време се стремя да им давам свобода. Защото, ако като лекар нямаш самочувствието, че ти решаваш проблема, загубен си. Вторият момент е вкъщи. Живея с изключително свободолюбив човек. Ние сме страшно близки – толкова, че и в неговото мълчание мога да намеря диалога. Свободолюбието му ме е научило да потискам този маниер за контрол. Най-големият ми проблем беше Ники, синът ми. Той прилича на баща си и дълго се страхувах моята прекалена амбиция да не го задуши. Беше ми доста трудно. Ники е мек и деликатен, но идеално знае какво иска и се научих от едно негово изречение само да разбирам кога съм минала границата.

Тоест хората около вас не са били жертви на вашите успехи и на високите ви критерии?
Не, не го допускам. Не съм човек, който иска да управлява хората. Аз искам те да правят нещата с удоволствие. Искам да има атмосфера около мен, на всички да им е приятно.

Казват, че мъжете днес се страхували от успели жени. Вашият мъж какво би казал за това?
Моят мъж е точно обратното. Той толкова много се радва на моите успехи и когато ме вижда щастлива. Може би това е запазило брака ни. Винаги е позволявал моята тотална свобода. Той не е танцувален, пък мен едва ме извеждат от дискотеките и никога не ме е спирал. На всички събирания на моята академия аз на петия ден припадам. Защото откривам заседанията в 9 и затварям всички нощни заведения към 4.

Ето в това може би е младостта?
Да! То е изтъркано като изречение, но не е изтъркано като смисъл.

Има ли външният вид доказана връзка с духа?
Категорично. Съществуват така наречените невропептиди, които са пряко свързани с психичното състояние. Когато човек е потиснат, в депресия, когато е стресиран, те са много агресивни спрямо тъканите и по този начин се отключват следстресовите заболявания. Намират се все повече научни доказателства за тези теории, че мисленето управлява физиката. Ендорфинът е хормонът на удоволствието. Сексът е свързан директно с него, но ендорфинът се отделя и при други активности, наричани сексуални еквиваленти. Не е нужно само физически да предизвикваш удоволствието си.

Тоест удоволствията ни правят здрави?
Абсолютно! За едно дете ендорфинът се отделя, когато играе с шарена топка и успява да я хвърли в коша. За една възрастна жена удоволствието да реже розите е еквивалент и това е нейният ендорфин.

Какви са вашите занимания, при които ендорфинът кипва?
Аз много обичам дома. И непрекъснато нещо правя. Вкъщи имаме голяма тераса, която е цялата в цветя. Друг се занимава с тях, но аз така обичам да седя сред цветята и да гледам цяла София надолу. Обичам да карам ски, да танцувам, да пътувам. Изобщо може да се каже, че обичам живота.

Чух, че реконструирате къща в Банско?
Да, правя къщата на моите мечти в памет на майка ми. Нашият род Тодеви е стар и голям български род. У мен дреме богата история. Усещам я. Когато ходя по езерата в Пирин, чувствам как моите прадеди са стъпвали там.

Напоследък ли изпитахте нужда да се потопите в миналато?
Не бих казала. Винаги съм знаела колко важни са традициите. Особено като загубиш близък човек, ако хората покрай теб не се опрат на традиции, ти не можеш да се спасиш от голямата болка. Как да загубя връзката с миналото, като в банската църква имаме стол, купен от моите праотци?! В тази банска църква сме кръщавани всички. Синът ми се ожени на друго място, но ритуалът беше извършен от попа на банската църква.

Ще успеете ли да предадете традициите на новото семейство, което създаде синът ви?
Много ми се иска. Като гледам филма на Ники “Чужденецът”, си мисля, че целият е пропит с любовта към Банско. Понеже има версия, че по бащина линия сме от руски дворянски род, брат ми ме попита на премиерата: “Е, сестра ми, аристократи ли сме или банскалии?” Казах му: “На Ники филмът доказва, че и двете са еднакво хубави. И Париж, и Лещен са две толкова красиви места на света. И само любовта ги оцветява. Иначе са картинки. Ако я няма вътре емоцията на хората, са две прости картинки.” Освен това във филма му има нещо друго, което усетих. Той дава отношението на българина като родител и това на французина. Българинът е готов на всякакви жертви за детето си. Тук хиляди семейства гладуват, за да учат децата им в чужбина. Докато французинът – Кристоф Ламбер във филма, казва: “Съжалявам, моето момче, чака ме моята млада приятелка!” Което значи, че Ники го е усетил. Усетил е, че във всеки миг и в неговите решения аз и баща му сме до него и казваме: “Страхотно! Ние сме зад теб!”

Като майка на син ви питам как се дава единствено момче?
Че аз не го давам! Аз по-скоро взимам! Не съм имала момиче и сега ми е толкова приятно, защото със Саня ходихме, измисляхме за сватбата разни неща, за да им бъде романтично, красиво, приятно!

Да си купиш хубава рокля е лесно. Как се поддържа толкова красиво лицето, докторе?
Като дерматолог правя всички разумни неща, подходящи за моята възраст. Битката с кожата е сложен процес и естественият начин на забавянето на процесите е чрез стимулиране на собствено производство. Най-важното нещо, когато човек прави антиейджинг грижа, е да има програма, която да е адаптирана към неговия проблем, неговата кожа, неговия начин на живот и неговото желание, пречупено през възможностите.

Трябва ли да бъдете и психолог в своята професия? И налага ли ви се понякога да лекувате самата суета?
Задължително е да си психолог. На ден преглеждам по 30 човека. Една част от тях идват просто да си поговорят. Моите специализанти понякога не издържат и се учудват на моята изключителна търпеливост. Но аз разбирам, че този човек иска да усети, че някой друг се грижи за него и че това му е по-важно от самото лечение.

Имате ли ищах за тази прословута вечна младост? Не би ли ви уморила?
Какво говорите?! Разбира се, че не би ме уморила! Младостта е животът. Бих стояла милиони години в такова състояние. Светът е невероятно красив. Човек открива невероятни неща. Бях в Палма де Майорка наглед красиво място, но скучно. Оказа се, че до хотела ни Хуан Миро е прекарал последните десет години от живота си. И виждаш природата, обаче през погледа на неговия шантав, но много красив свят. Малко по-нататък Шопен и Жорж Санд са изживели най-красивата си любов. Тя е написала едно уникално произведение, Шопен е написал няколко прекрасни неща. Те са оставили своята младост там, своята емоция, своята красота.

А ние сме млади, откривайки тази красота. Ако имаме очите да я видим...
И душата! Това е истината за образованието. Образованието не е да се научиш да смяташ колко е 548 и 389 например, а да имаш сетива за нещата. Изкуството е младостта на света. Там човекът е вкарал всичката красота и цялата си емоция. Изкуството е вечната младост на всички ни!

стилист Даниела Атанасова
фотограф Валентин Киров от Studio Blick
грим Алина Манова
коса Боряна Косева от KM Studio
Благодарим за любезното съдействие на магазин “Шипка”