Наскоро прочетох във вашия сайт историята на Калина, която е била уволнена заради идването на нова колежка - с по-дълги крака и с по-добре поддържана коса. Това ме подтикна да ви разкажа и изпратя и моята история, която е доста по-страшничка.
Преди година работех в бюро за преводи. Владея три езика и се справях чудесно с работата си. Мен са ме възпитавали да бъда трудолюбива, да не съм взискателна към другите хора и повече да се старая в даването, отколкото във взимането. Затова и моите шефове - възрастна семейна двойка, толкова ме харесваха.
Беше време на радостно спокойствие. Всеки ден ходех на работа с усмивка и нерядко носех по нещо, сготвено от мен - я кекс, я баница. Не съм феномен в кухнята, но правя всичко с любов и на моите работодатели точно това им допадаше. Бях във фирмата четири години. Миналата пролет ме извикаха един ден и ми предложиха да поема бизнеса. Бяха поуморени и искаха да попътуват малко. Предлагаха ми да опитаме през лятото да ръководя бюрото, а наесен да решаваме как ще продължим.
За мен това беше огромна чест и приех, макар и със свито сърце заради новите отговорности. Изпратихме ги с шумно парти, които организирах. Двамата заминаха на обиколка из Италия и заръчаха на колегите да бъдат добри с мен и да ме слушат.
На следващия ден отидох много рано в офиса. Исках да работя още по-упорито, така че, когато се върнат наесен от своето пътуване, да бъдат горди с мен. Малко или много ги чувствах като свои родители.
В 9 и нещо сутринта звънна телефонът. Полицаят съобщи с равен глас, че семейство Т. са катастрофирали предната нощ и са починали на място.
Животът ми спря малко след техния. Сърцето ми се разчупи на малки парчета. Дори не успях да заплача.
Пуснах колегите в почивен ден, затворих вратите на офиса и останах на тъмно няколко часа.
Загубата беше повече от тежка. Бях много близка с двамата, знаех, че имат голям колкото мен син, но така и не бяха споделяли подробности. Нямах представа къде да го намеря и как да му съобщя за случилото се.
След около седмица имах среща с адвоката на семейството. Отново дойдох на работа рано-рано, но този път се оказа, че не съм сама в офиса. Мъж с видими проблеми с алкохола седеше на бюрото ми с вдигнати крака отгоре. Пушеше и пиеше бира. Миришеше ужасно.
Не искам да се връщам към онзи момент, защото след загубата на моите работодатели мислех, че не може да ми се случи нещо по-лошо, а всъщност ми се случи. Техният син се оказа бивш затворник и настоящ алкохолик. Той се настани в бюрото на родителите си и в продължение на два месеца ме манипулираше, че не мога да напусна, защото им дължа всичко. В същото време уволни повечето ни колеги и на мен ми се струпа толкова работа, че през половината седмица не можех да се прибера у дома. Тормозеше ме с алкохолните си прояви, с грубия си език, с манипулациите си, които впоследствие прераснаха в заплахи.
Той ме заплаши, че ако спра да идвам на работа, ще ме намери и ще ме разчлени на парчета.
Нямах близки приятели. Този офис беше моят дом, а неговите стопани - моето семейство в продължение на години. Внезапно този "дом" се превърна в ад.
След като "шефът" ми един ден направи опит за изнасилване, избягах от града и се скрих при далечни роднини на село. Сега ви пиша оттук и моля да ме извините, че не мога да разкрия самоличността си. Все още живея в страх за живота си и с нестихващия въпрос "Защо на мен?!"
Сигурна съм, че един ден ще намеря отговора и че животът ми тогава ще е по-простичък и по-щастлив. Засега съм обаче само във водовъртежа на въпросите и сълзите.
Ваша П.Л.
Коментари (0)
Вашият коментар