В книгата си “Странната наука на безсмъртието” носителят на “Пулицър” Джонатан Уийнър говори за новите хоризонти в науката и подчерта, че учените са на прага на разгадаване на тайната на безсмъртието.
През каменната епоха повечето бебета са умирали, преди да навършат 1-2 години. Средната продължителност на живота едва ли е била повече от 20 години, макар че доказателствата са противоречиви. В разцвета на Римската империя очакваната продължителност на живота е била само с няколко години повече: около 25. През Средновековието - 30. През Ренесанса - 33. В дните на управлението на кралете Джордж I, II или III очакваната продължителност на живота се е вдигнала до 40 години. Към 1900 г. в най-развитите световни държави, включително Англия и Съединените щати, очакваната продължителност на живота се е вдигнала до 47 години. Към края на XX век хората живеят около 76 години. През целия XX век продължителността на живота е нараствала толкова бързо, че за пръв път в историята хората са започнали да го възприемат като феномен, удължаващ живота им. За един век ние сме спечелили към 30 години, или точно толкова, колкото човешкият род е успял да спечели дотогава в цялата си хилядолетна борба за съществуване. Днес според учените очакваната продължителност на живота ни нараства с около 2 години на десетилетие.
Вечната мечта
Остаряването, както и всички методи за забавяне на стареенето, стопирането му и връщането обратно към младостта - това са теми, които вълнуват всеки човек. Всеки от нас се е питал какво означава да си жив, какво означава да си смъртен. Но и всеки от нас е имал моменти в живота си, когато се е чувствал безсмъртен - най-често, когато сме били деца и юноши, по-рядко като възрастни, но всеки е имал моменти, в които се е чувствал така сякаш е преминал всички граници на смъртността. Мисля, че точно такива моменти пораждат мечтата за достигане на безсмъртие. Мечта, която е описвана, възпявана и издигана в култ от дълбока древност. Някои от най-древните литературни произведения в света са именно истории за търсене на начин да избегнеш смъртта.
И днес мечтата е все още жива - хората и до ден днешен не са изгубили надеждите си, че наистина съществува безсмъртие и има ключ към него.
Мишките и хората
Днес обаче сме съвсем близо до разгадаването на тайната, защото учените започват да осъзнават, подчертавам само започват, същността на остаряването. Не казвам, че са открили вълшебното хапче, но са започнали да разбират самия процес на остаряване.
Не искам да ви разстройвам, но трябва да ви кажа, че всеки един от нас точно в този момент остарява. Това е цикъл, който всеки от нас трябва да измине и сякаш никой не може да го спре или да го върне назад. Но и никой не може да обясни защо всички ние трябва задължително да изживеем този цикъл.
Истина е, че днес надеждите за безсмъртие стават все по-големи и все по-оправдани. За моите проучвания съм посетил лабораториитe на някои от най-добрите микробиолози в света. В тези лаборатории се създават мухи, червеи и мишки, които са в състоянише да живеят много повече от другите представители на своя вид. Това се постига с промяна в ДНК-то. И ако учените са способни да накарат лабораторни животни да живеят по-дълго, това означава, че най-вероятно ще натрупат знанията, които са им необходими, за да създадат някой ден това чудотворно хапче или отвара, която ще забави стареенето на хората.
Главният герой
За да предам тази информация достъпно за всякакъв тип читатели, трябваше да пиша като писател, а не като учен и имах нужда от много интересен, заинтригуващ, дори провокативен главен герой. Години търсех най-правилния персонаж. Открих го в реално съществуващия професор от Кеймбридж - Обри де Грей, който твърди, че остаряването е просто болест - при това лечима. Той е убеден, че микробиологията се е развила до такава степен, че след 30-40 години тя ще може да гарантира продължителност на живота над хиляда години. Твърденията му се базират на съвсем сериозни изследвания и опити, проведени в някои от най-добрите световни университети.
Тайната
Всяка клетка има свой собствен метаболизъм, свой собствен механизъм на изхвърляне на отпадъчните вещества. С течение на времето обаче клетките постепенно губят способно-стта си да се чистят и така отровите се трупат в нас. Все едно в една стая да се трупа все повече и повече прах, резултатът е, че накрая просто е невъзможно да се изчисти. Например ако централният площад на един град е затрупан с боклук, това ще забави или напълно ще спре трафика. Така и трупането на боклук в клетката забавя молекулния трафик и клетката остарява.
Обри де Грей твърди, че остаряването всъщност е страничен ефект от това да си жив. Той подчертава, че метаболизмът, който всъщност ни държи живи, има своите странични ефекти, те се натрупват и така причиняват патология. Той е категоричен (и, разбира се, не е единствен), че ако помогнем на клетките да се изчистят, тогава ще им дадем възможност да работят с пълния си капацитет и така те ще останат млади за по-дълго време.
Невероятните идеи
Някои от теориите на Обри де Грей наистина звучат абсурдно и със сигурност са шокиращи. Ще спомена може би най-провокативната и будеща доста дебати идея, че ключът за разгадаването на безсмъртието трябва да се търси в почвата на гробищата. Според него именно там се намират микроби, които са усвоили как да поглъщат всяка част от човешкото тяло. Именно заради това той смята, че те са усвоили това, което дори телата ни не са успели - как да поглъщат целия “клетъчен боклук” и да го обработват.
Смята се, че болести като Алцхаймер или Паркинсон са свързани с натрупването на този “клетъчен боклук” в мозъка, който пречи на невронните връзки, което всъщност води до проблеми с паметта или нарушаване на способността ни за мислене. И ако съществуват микроби, които са способни да разрушават този “клетъчен боклук” и може да се разгадае тайната им, то тогава такива болести може да бъдат предотвратени.
До безкрай
Повечето хора, когато чуят теориите на Обри де Грей, смятат едва ли не, че той твърди, че науката в близките десетина години ще изобрети технология, която изцяло да елиминира стареенето. Той не казва това, а теорията му е, че на практика човешкият живот ще може да се удължи с още толкова години, колкото ще са нужни за изобретяването на още по-нови технологии, които още ще удължат живота и така до безкрай.
Не мога да давам прогнози дали наистина ще можем да достигнем до безсмъртие и кога точно, но е факт, че днес сме все по-близо до разгадаването на тази толкова дълго търсена тайна от хората.
за него
Джонатан Уийнър е автор на няколко научнопопулярни книги, посветени на еволюционното развитие на видовете, генетиката и опазването на околната среда. През 1995 г. печели “Пулицър” за нехудожествена литература. Преподавал е в Принстън и в Университета Рокфелер. Днес е професор в Колумбийския университет. Живее в Ню Йорк с жена си Дебора и двамата си сина. Книгата му “Странната наука на безсмъртието” е в списъка на стоте най-значими книги на 2010 година.
Коментари (0)
Вашият коментар