д-р Менис Юсри: Ако мразиш някого заради нещо, което ти е сторил, след време правиш същото

Д-р Менис Юсри е основател и водещ на семинарите “Същност”. Започва кариерата си като артист и дизайнер, работи за ВВС и различни медии. Притежава бакалавърска степен по изкуства и докторска титла от Лондонския университет по фамилна психотерапия. Д-р Юсри е и супервайзер по фамилна терапия към Националната здравна служба във Великобритания.

д-р Юсри, подходът ви към хората е индивидуален и уникален. Как да “разчистим терена, за да се посее семето на щастието, за да изградим по-съвършения Аз”?

За да приемем новото, трябва да пуснем старото, да спрем да се тревожим за него. Защото не може да стигнем някъде, ако преди това не напуснем мястото, на което се намираме в момента. И ако се съпротивляваме срещу миналото си, силата му да ни контролира става по-голяма и всеки опит да се освободим ще ни фокусира още повече върху него.

Желанието ни да сме перфектни не е ли насочено срещу нас самите и отрицателните чувства, които изпитваме?

Да, защото имаме потребност да се сравняваме с околните, като постоянно преценяваме дали сме по-добри или по-лоши от тях. Научени сме да откриваме грешките у себе си и в момента на осъждане се отдалечаваме от истинското си Аз. А този, който най-много ни осъжда, сме самите ние. Осъзнаем ли, че нищо няма нужда да бъде “поправяно”, приемем ли със съчувствие себе си, когато грешим, тогава ще настъпи трансформацията, която ни прави свободни.

Няма нужда да се борим за промяната, защото това означава, че водим поредната война. А когато живеем живота, вслушвайки се в сърцето си и правим това, което обичаме, ние сме естествено щастливи. Когато не приемаме някои аспекти от личността си, ефектът е нападка срещу други хора. Това неодобрение може да се прояви и под формата на излишни грижи за близките.

При вас кое събитие стартира личностната промяна?

Имам болезнен опит – първо от семейството на родителите ми, а след това и от семейството, което аз самият създадох. И сега имам нерешени въпроси от миналото, които продължавам да повтарям като модел. Но вече знам начина, по който да ги променя. В живота ни се случват събития, които обръщат начина, по който гледаме на нещата. И тогава действаме. Иначе повечето от нас правят това, което винаги са правили, и съответно получават това, което винаги са получавали. Опитваме се да се противопоставяме на промените. Защо?

Всъщност това е начин да не се работи усилено и да не се поема отговорност за действията. Жертвите всъщност са агресивни хора, защото се държат за това, което им се е случило. И непряко търсят отмъщение, като продължават да страдат и не си прощават.

Казвате, че не е нужно да си прощаваме, защото само Господ е основният ни съдник. Тук в България имаме ден на прошката и тогава младите искат прошка от по-възрастните.

Според мен ще е по-добре, ако промените деня на прошката в ден на любовта или ден на приемането например. Защото ако простя на някого, това означава, че аз вече съм го осъдил в даден момент. И после да се направя, че всичко съм забравил?

Защо да стигам дотам?

Ето затова нямам нужда от прошката на хората. Но вярвам, че можем да сме искрени, когато казваме: “Това, което направи, много ме нарани”. Винаги съм избягвал да казвам на близките си за болката, която са ми причинили. Но вече го правя.

Вярвате ли, че ние избираме децата си, а родителите нас?

Не. Каквито и родители да получим от съдбата, те са перфектните за нас. Винаги. Но в много отношения ние сме нашите родители, тъй като ги носим със себе си, където и да отидем. Освен това много майки и татковци забелязват, че децата им проявяват поведение, което те самите не са одобрявали у собствените си родители. Следователно ние сме нашите деца.

Какво е отношението ви към “индиговите деца”?

Знаете ли, аз не смятам, че идва някаква нова раса. Просто това е процес на еволюция. Всичко се свежда до силната духовна връзка на детето с майката. Това прави децата различни.

В зачестилите напоследък случаи на кръвосмешения в страната ни по-скоро се визират отношенията между баща и дъщеря, отколкото на син и майка, защо?

Мъжката природа е такава. Това не е акт на отмъщение срещу майката. Но всичко, което става в едно семейство, си има обяснение. Едно от тях е, че това се случва, когато майката не е сексуално достъпна за бащата. Тогава едно от децата може несъзнателно да даде на таткото това, от което той се нуждае. Причината детето да направи това е бащата да остане в семейството. Да не си отиде. Естествено има и други обяснения, но децата никога не бива да се обвиняват. Може дори таткото да е бил жертва и сега да проектира този модел върху собствената си плът.

Точно така. Ако съм бил наказван като дете и негодувам срещу родителите си, аз живея в тази енергия на наказанието. И ставам като мама и татко. Ако мразиш някого, заради нещо, което ти е сторил пък, обикновено правиш същото след време. Докато не намериш покой с тези хора, съдбата ще ти поставя точно тях на пътя си. Например това, което Хитлер е направил с евреите, те са направили същото с палестинците. А палестинците направиха това със собствения си народ.

Безусловната любов, за която говорите, означава ли, че трябва да възпитаваме децата си без контрол?

Контролът с авторитет е проява на любов. Малките винаги се чувстват по-сигурни, ако са респектирани. Има една поговорка: “Трябва да си достатъчно жесток, за да си истински мил”. Ако обичам достатъчно децата си, трябва да съм силен, за да кажа “не” и едновременно с това да ги обичам.

На какво ви научиха децата, с които се занимавате?

В Кайро има деца, които са бедни и живеят на гробищата. През нощта отиват под уличното осветление и учат. Някои от тях вече са успели лекари и инженери по света. А в Англия, когато работих за Националната здравна служба, консултирах деца, които сами отказваха да ходят на училище. Прекалено обезпечени деца. Ненаучени да оценяват нямането в живота. Тъжно е, а ключът на всичко в живота трябва да е благодарността.

Д-р Юсри, съществува ли връзка между заболяванията на родителите и децата? Психолози казват, че дете, което е развило анорексия, е сърдито на майка си? Както и че честите “болести на душата” – гърло, уши, очи при децата, се обясняват с обърканите послания на родителите към тях?

Вярвам в това, да. Всяка болест се корени в емоциите. Но в децата, ако я няма физиологичната недостатъчност, емоциите са тези, които отключват болестта. За анорексията има няколко причини. Една от тях е връзката между нея и злоупотребата с личността. Или пък прикрит конфликт между родителите.

Да поговорим за любовта в живота ви.

В началото мислех, че любовта е страх. Защото не се чувствах достоен някой да ме обича. Вече не е така. Намерих баланса в живота си с жената, с която споделям. Това ме прави щастлив.

Да си влюбен означава какво?

Означава да обичаш не само сходствата, но и различията у партньора. Иначе ще започнеш да го осъждаш. Понякога обаче използваме проблемите във връзката, защото искаме да си намерим причина, да си тръгнем от нея.

Но пък е добре да използваме конфликтите в отношенията за личностно израстване?

Да. Защото обикновено негодуванието ни срещу някого от другия пол съответства на черта от нашия характер, която не харесваме.

С коя от заблудите си се простихте през годините?

С това, че щастието е извън мен – в колата, парите. А то, видите ли, е вътре в мен и чака да го пусна в живота си. Защото всичко е въпрос на избор. Ти избираш как да гледаш на нещата. Ти избираш какво да виждаш. Ти избираш как да изживееш живота си.