Невероятното пътешествие на Георги Линев (+видео)

“Футболът беше единственото нещо, което служеше за забавление. Всичко друго беше тотално ограничено”, споделя мозъкът зад джаз оркестровата банда Kan Wakan. Името се превежда като междузвезден на тагалог (официалния език на Филипините – бел.ред.) и означава „слънчев танц” на индианския език лакота.

Преди музиката да засмуче Георги Линев в обятията си, има само футбол и опашки за хляб.
Поне това са първите спомени на родения в България музикант, който споделя, че и до ден днешен миризмата на ракия и терпентин, която свързва с тесния си панелен апартамент, без телевизор в него, се е запечатала в главата му.

“Тогава в родината ми имаше купонна система и сутрин, обед и вечер ядяхме храна от консерви. Опашките за хляб в 6 часа сутринта бяха нещо абсолютно нормално. Ако не отидеш на време, няма да ядеш хляб този ден”, разказва Линев.
Отгледан от майка си, която е реставратор и консерватор на икони, музиката е важна част от живота на Георги. Парчетата на Бийтълс и Ерик Клептън звучат покрай него благодарение на незаконно записани касети, продавани на черния пазар в центъра на българската столица. За любовта му към музиката заслуга имат и баба му и дядо му, които го заставили да ходи задължително на уроци по пиано.

Нещата се променят драстично, когато той и майка му се преместват да живеят в Америка. В началото е трудно за основателя на Kan Wakan. Нищо в ски курорта Сън Вали, Айдахо не му напомня за България. Не знае и думичка английски.
“Беше масивен културен шок. Не знаех език, не знаех нищо за Америка, и изобщо не ми се нравеше, че съм тук”, казва Линев без грам акцент.

Местната тийнейджърска музикална сцена е обсебена от поп пънк банди, чиято цел е да станат част от Warped Tour (най-големия пътуващ фестивал в Америка – бел.ред.).
Затова Георги се захваща с футбол, спечелвайки си място в тамошна престижна футболна школа, докато рядка форма на рак не го покосява.

Докато се подлага на химио- и лъчетерапия, Линев започва да сври на китара сериозно. Обсебен от блуса, той гледа непрекъснато клипове на Стиви Рей Вон като част от възстановителната си терапия. След като завършва гимназия и се подготвя половин година за прием в медицински колеж, той захвърля научните си планове, за да се отдаде на музиката, заминавайки в Калифорния.
“Трябваше да бъда щастлив, а това, което ме прави такъв, е музиката. Не можех да продължа с училището, а пък и нищо не се случваше в Айдахо, затова се преместих в Калифорния, когато станах на 19. Но не стигнах особено далеч, защото водната ми помпа се развали. За капак ми откраднаха колата от сервиза заедно с всичките ми вещи.”

Малко след това полицията успява да му върне возилото и той се установява в Сан Луис Обиспо. Остава там една година, преди да хукне към Холивуд. Там обаче го засмуква водовъртежът на упадъка и за да се спаси от още по-голямо пропадане, се мести в Англия. Връща се в Америка в началото на това десетилетие.

Създава Kan Wakan през 2010 година, а две години след това първите парчета са представени пред публика. Почти веднага сключва договор с легендарната звукозаписна компания за джаз Verve, която е част от Universal Music Group.
В музиката на Kan Wakan отчетливо се долавя балансът между мъглявия трип-хоп и експерименталния минимализъм . Тук е и симфоничното звучене на класиката, тук е и соулът.
Kan Wakan доста артистично напомня за Air и Portishead, за Mazzy Star.
Линев и Питър Потьонди – китарист и продуцент, са единствените музиканти, които са на „пълно работно време” в групата. Техни гости често са вокалистката Кристиане Ботиста, барабанистът Джоуи Уоронкър, свирил с Beck и Atoms for Peace. Разбира се, неразривна част от Kan Wakan е и 14-членният оркестър Metamorphosis, дирижиран от чичото на Линев – българския композитор Стефан Линев.

“Искам да накарам хората за плачат на моята музика. Това е много драматично усещане”, споделя на висок глас амбициите си Георги Линев.