За пръв път видях Алекс Раева преди няколко петилетки на Попа, красива с цветните си обувки на ток и блестящите коси в червеникав оттенък. Харесах я от раз, въпреки че имаше нещо припряно в нея. Втория път, когато се озовах отново на една ръка разстояние от нея, се запознахме. Беше дошла в коледната редакция на една друга медия, понесла симпатичното си чихуахуа с дефектна лапичка и грандиозно име Ози Озбърн. Оттогава минаха почти 6 години, в които тя остави зад себе си доста километри телевизионен ефир, създаде талантлива музика и влюбено укроти опърничавия си нрав.
В предишно интервю за нашата медия каза, че искаш да си делфин, но си акула. Още ли си в кожата на този хищник?
Не, ставам по-добра (смее се). Хората, които са до мен, ми казват, че малко съм облагородила характера си, който невинаги е много благ. Мисля, че се доближавам до делфина. Не съм толкова добра, разбира се, но вече съм поукротила ноктите.
А какво те променя?
Определено човекът до мен, а сигурно и възрастта. Нормално е човек като расте и придобива някакъв опит, да разбира кои са важните неща, кое го кара да се чувства добре. Когато си по-добър, се чувстваш по-добре.
Дончо омекотява ли те?
Абсолютно, да. Не казвам, че главно той ме е променил, но определено има много голяма роля в това. Той просто изначало си е по-добър. Радвам се, че аз се заразих от него, а не той от мен. Не казвам, че съм лош човек, но имам резки черти на характера. Избухвам. Това е нещо, което никога не съм мислила, че може да се промени. Приемала съм го като част от характера. Това може би са хормоните, бушуващи, докато човек се оформи и стане личност. Но определено Дончо е този, който ми помогна за това.
О, постоянно правим щуротии. Нашите безконечни пътувания са част от тях. Много рязко взимаме решение, без въобще да мислим дали не прибързваме, дали не харчим много пари вместо да правим сметка за това, че ще дойде зима и няма с какво да си платим тока. Необмислени постъпки, но са продиктувани от любов и от това да искаш да споделяш с човека, когото обичаш, спомени, моменти.
Готвиш ли? Сподели рецепта за нещо вкусно.
Да, готвя. Дълго време се пробвах да приготвям октопод, но явно съм го правила по грешния начин, защото доскоро го намирах за нещо много пипкаво. Научих рецептата от един гръцки капитан преди няколко месеца. Слагаш един изчистен и измит октопод в тенджера, захлупваш с капак и оставяш на котлона на бавен огън 1 час. Само това, без вода, без сол, без абсолютно нищо. Самият октопод пуска своя сок от морето. Това е най-вкусният октопод, който някога съм яла, разтапя се в устата.
Октопод, сварен в море. Да наречем така тази рецепта?
Абсолютно, вариш го в морето.
Дъното на собственото си развитие. Хората понякога сме склонни да забравим за развитието си в това, в което се чувстваме добри. Искам да съм човек, на когото постоянно да му е интересно. Не искам да изпадам в депресивно чувство, че нищо около мен не се развива и аз не се развивам. Пожелавам си го и го пожелавам на всички българи, защото е много трудно.
Беше водеща на „Х Фактор“. По-видни ли са талантите днес или са повече и затова се правят тези формати?
Талантът е нещо много по-различно от това, което си представят повечето хора, идващи на кастинг. Доста от тях наистина мислят, че е достатъчно да си изрепетирал няколко песнички пред огледалото. Аз самата съм била такава на тази възраст, на която се явяват повечето хора. Има много гласовити деца, но това не ги прави талант. Талантът е свързан с мисъл, с мозък, с опит, с работа. С това дали имаш харизма, а това няма нищо общо с таланта, ей Богу. Идват наистина много хора, които впечатляват, но в процеса на работа разбираш, че не са готови да жертват абсолютно всичко. Защото да станеш звезда за шест месеца, трябва да жертваш много неща. След това жертвите стават още по-големи.
Какъв е твоят х фактор?
Не мисля, че съм абсолютен х фактор. Не мисля, че съм много талантлива, в областите, в които се занимавам. Но имам някакъв вид харизма, което по някакъв начин държи интереса на хората. Не искам да пренапрягам своите позиции. Аз съм един забавен човек, който си пасва на работата и я обича и има някакъв вид излъчване, което се харесва на хората. В нашата работа е много лесно да прецениш дали някой има харизма или не. Мисля, че това предаване се гледа и заради това, че добре се допълваме с Мария.
Имам лично пространство, в което не допускам всеки човек. Нормално е хората да се вълнуват от живота на популярните личности, но най-близкият ми човек ми е най-свиден. В началото на връзката ни с Дончо имахме дълги разговори, в които аз му обясних, че животът му може би ще се промени заради мен. Че хората ще започнат да се интересуват от него, но не за това колко е добър в професията си, а за любопитното от ежедневието му. Казах му открито, че той е човекът, който трябва да реши дали го иска или не. Много се радвам, че Дончо се опази от това внимание, не го изкушава. Аз не съм имала този избор. Всичко започна, когато бях на 20 години, и никой не ме е питал искам ли. Депресиращо е всеки да ти гледа всичко. Има хора, които живеят заради това и не мога да ги разбера. Защото аз не съм такава. Казват, като си си избрала този път, ще го следваш. Имам лични пространства, които са ми много свидни. Не мога да понеса, че има хора, които могат да прескочат границата. Не е нормално майка ми да чете, че детето й е болно от левкемия.
Спомена майка си, ти на какво искаш да научиш своите деца един ден?
Като наблюдавам наши приятели с деца, се замислям как ги учат, в какво ги възпитават. Плаша се от време на време, но в крайна сметка се хващам в ръце и си казвам, че това е естествен процес. Той не бива да бъде насилван, да бъде измислян. Най-важното е да се научи детето само да прави избор от малко. Аз съм отгледана от амбициозна майка, но въпреки това ми е давала право на избор. Може би малко ме е манипулирала, но това ме е амбицирало и ме е надъхвало, карало ме е да искам да съм добра. Тя по хитър начин ме е тласкала към някакви неща, като към рисуването например. Но аз сама съм правила избора си. Важно е умно и находчиво да показваш на детето реалните възможности.
Първо има някои физиологични разминавания (смее се). Има разминаване в езика, на който говорят. Не е само между мъж и жена. Между приятелите също го има. Когато създаваш отношения, има някакво желание за надделяване. Дали си по-добрият учител, дали знаеш повече, кой ще изкарва парите? Много зависи от характерите, какво си преживял преди това. Аз самата в началото на връзката си с Дончо бях изключително наплашена и затворена, не допусках никого до себе си. Бях егоистична, не позволявах дори да ми се отвори врата на колата. Ако човекът до теб няма търпението да изчака, докато ти сам осъзнаеш тези неща, да издържи, докато леко поомекотиш отношението си към него и света ви, то няма как да се получи. Промяната става, когато осъзнаеш, че нещо в теб не ти харесва. Химията също е много важна между мъжа и жената.
Ако има сватба, във вода ли ще бъде?
Не знам дали ще е във вода, ако има сватба някой ден. Но ще е на красиво място, свързано с вода. Ще е над водата, защото най-близките ми хора, които са не повече от 10-15 души, в това число и роднините, не биха се гмурнали, за да видят сватбата под водата (смее се).
Дрехи: H&M Studio AW 14
Снимки: Диляна Флорентин и личен архив
Коса: Георги Петков
Грим: Слав
Коментари (0)
Вашият коментар