Италиански открития, които ползваме всеки ден

Идва време за обяд. Какво по-добро от едно парче пица?

Има много версии за далечния произход на пицата, но за всички днес тя е един от символите на Италия. Според някои писания първите документи за думата “пица” датират от 997 г. в Гаета, а през 1201 г. за нея се пише в документ от град Сулмона. През XVI век в Неапол дават името “пица” на хляба със сплескана форма, известен като пита. Първоначално тя се маже с бял сос, а по-късно започват да ѝ слагат зехтин, сирене, домати или риба.

7. Банката

Cлед като сме се наобядвали, решаваме да прескочим до банката. И тя е италианско откритие.

За най-старата банка в света се смята “Монте дей Паски ди Сиена”, която още е действаща, въпреки че е основана в Сиена през 1472 г. Началото на банкерството обаче може да се търси във Флоренция през Ренесанса, когато градът става един от най-богатите в света благодарение на 80-те си банки. Те дават заеми на крале, императори и папи и благодарение на дейността си през XV век разполагат с годишни доходи, по-високи и от тези на Англия. Флорентинците измислят и чековете, чрез които търговци и крале се освобождават от необходимостта да носят със себе си големи количества пари или скъпоценности, за да плащат. Именно във Флоренция са открити за първи път и кредитите, както и държавните облигации.

8. Пастата

Наближава време за вечеря. Какво да си сготвим? Чиния с паста е идеален вариант.

Тук битката за първенството в произхода е между Италия и Китай, откъдето казват, че през 1295 г. Марко Поло внася пастата. Но няма спор – тя е символ на Италия и нещо като неин посланик по света. Всъщност историците твърдят, че добиваният от смилането на пшеницата продукт е бил познат още от древните гърци и е забравен с падането на Римската империя. И чак след това е преоткрит от араби и китайци.

В зависимост от количеството вода в тестото ѝ пастата е прясна или суха (дълготрайна). Едва от няколко века започва да се предлага с домати.

Как се управлява народ, който яде 300 типа паста, се пита много често за италианците, за да се подчертае вечният им стремеж към индивидуалност. Разбира се, спагетите са кралят на пастата. Всяка година италианецът яде средно по 26 кг паста – три пъти повече от американеца и пет пъти повече от германеца и испанеца. Веднага след италианците най-големите консуматори на паста в света са венецуелците и тунизийците.

9. Пианото

Bече сме сити. Не е лошо да се отдадем на музика и да седнем на пианото. Още едно италианско изобретение. Първият модел на пианото е създаден през 1688 г. от Бартоломео Кристофори. Роденият в Падуа Кристофори е на служба в двора на Козимо III де Медичи във Флоренция и измисля за него инструмент с името “гравичембало с пиано и форте”. По-късно той се нарича “фортепиано” - това всъщност е клавесин, към който е прибавена система от чукчета. Идеята на Кристофори е да създаде инструмент, който да дава възможност на свирещия да контролира динамиката на изпълнението, тъй като в клавесина дърпаните струни не позволяват това.

Фортепианото не се радва на особен успех в Италия, но години по-късно идеята стига до Германия. През 1726 г. конструкторът на органи Готфрид Зилберман осъществява точно копие на пианото на Кристофори и се обръща за мнение към Йохан Себастиан Бах. Първоначално Бах е доста критичен. След серия от подобрения, внесени от Зилберман, Бах дори подписва договор и става посредник за продажбите на пианата.

10. Джакузито

След отдаването на музиката идва време и за истински релакс. Каква по-голяма наслада от тази да отпуснем морното си тяло в едно джакузи.

Да, и ваната с хидромасаж е италианско откритие, дело на семейство Якуци, италиански емигранти в Калифорния. Специалитетът на фамилията, емигрирала през 1917 г., бил проектирането на различен вид помпи. Когато през 1956 г. едно от децата в семейството се разболява от ревматоиден артрит, бащата решава да реализира терапевтичен апарат, с който да го лекува. Става дума за вана, свързана с механизъм с помпа, който прави масажиращи мехурчета. Те облекчавали болките на момчето. Изобретението на г-н Рой Якуци остава в домашен вариант до 1968 г., когато той проумява, че може и да печели от него, ако го пусне на пазара. Правейки известни изменения в апарата си, Якуци започва да го произвежда серийно и пожънва незабавен успех.