Герасим Георгиев - Геро: Бракът е бюрокрация, която съсипва отношенията

“На 42 години съм, но имам чувство, че съм живял 72”,
с въздишка казва Герасим Георгиев - Геро. Известен и като Карфиол Петров от “Пълна лудница”, и като водещ на „Господари на ефира“, актьорът с усмивка признава, че често по улицата му подвикват: „Карфиоле!“
Но той може да бъде видян и на театрална сцена, а едно от запомнящите му превъплъщения е в различната Шекспирова постановка “Мсbeth”, която Теди Москов направи за “бързо и лесно консумиране” в Младежкия театър.

“Щом го е избрал Теди Москов, значи е добър актьор” - как гледаш на подобна оценка?

(Усмихва се) Наистина коренно различен прочит на “Макбет” прави Теди Москов. Признавам, че отдавна очаквам да работя с него и приех преди време да съм на щат в Младежкия театър, защото ми бяха казали, че той ще идва. Теди Москов има много шантави идеи, на ръба на гениалността е, удоволствие е да се общува с него, но в работния процес има моменти, в които не е удоволствие (усмихва се). Най-хубавото е, че когато избухне, знаеш, че не го прави с умисъл, а от желание да се получат нещата. Затова преглъщаш, премълчаваш и продължаваш нататък. Щастлив съм, че играя близо и до Малин Кръстев, на когото се падна да е Макбет, то и нямаше кой друг да го изиграе. Според мен Малин е най-изграденият актьор като качества. Всеки от нас може да се включва в заиграването - харесва ми такъв вид театър, защото говори за колектив.

Иска ли ти се да се снимаш в сериал?

Много искам да се снимам в кино, но не се престрашават да ме вземат. Веднъж се разминах с главна роля по стечение на обстоятелствата, но аз умея да чакам. Разбрах, че търпението е добро качество, така че дали сега ще играя в киното или по-късно, знам, че ще се случи. Но театърът е най-добрата школовка, сблъсъкът с живата публика и на момента разбираш как си играл, не чакаш рейтинги. Театърът е най-добрият професионален фитнес за актьора. Сега е “сезонът на мечките в театъра” - така го наричат, защото всеки театър трябва да се издържа и да вкарва повече хора в залата. Лицата от телевизията сме мечките и залагат на нас. Ние не сме лоши актьори, но злобата и завистта са водещи качества за българина. И когато си малко по-популярен, и изкарваш малко повече пари от телевизията, отколкото в театъра, нормално е нарочно да те мачкат. Въпросът е как си се изградил като характер, каква позиция имаш, за да отвърнеш на тези простотии. Аз лека-полека, с помощта на моите приятели от Младежкия театър, от “Пълна лудница” и “Господари на ефира” се ориентирам и заемам добра позиция. Най-важното е, че не се излагам с това, което работя. Салоните са пълни на представленията, в които играя. Например “Карлсон, който живее на покрива” е лидер по приходи в Младежкия театър - изкарали сме над 300 хиляди лева.

Кога разбра, че си направил правилния избор - да бъдеш актьор?

Човекът, който ми помогна да остана в професията и да се боря, е режисьорът Пламен Панев. След завършването на академията през 1999 г. положението в държавата никак не беше хубаво и абсолютно на живо изпълнихме филма - “А сега накъде?” Дават ти диплома в ръката, пускат те на “Раковска” и ти не знаеш накъде да поемеш. Всеки се оправяше сам. От випуск 30 души, в момента 5 или 6 човека се занимаваме с изкуство. Помня думите на проф. Баева: “ако очаквате, че веднага ще стане нещо - няма. За тази работа се иска дупе.” Пламен Панев, който сега е директор на театъра в Кърджали, ми вдъхна надежда, даде ми роли и ми показа, че струвам нещо.

От колко години си семеен и какво е отношението ти към брака?
Женен съм от 2008 г., но отношението ми към брака е негативно. Бракът е измислица на човека, в която налагаме някакви правила, слагаме окови. Като се разделяме пък, някакви други хора в съда решават какво да правим. Когато двама души искат да са заедно, те са заедно. Какви са тия неща - като си се оженил и край, този човек ти е вързан, как е вързан? Бракът е бюрокрация, която съсипва отношенията между хората. Затова - свободно, като няма любов и разбиране - довиждане, Гергино, довиждане Пенчо - това е положението!

Но въпреки това си сключил брак?

Да, направил съм го. Все пак се съобразяваш с човека до теб - за жена ми говоря, аз не съм искал да се женя.

Рак си, а Раците сте семеен тип.

Факт, но не съм от тези, за които бракът е приоритет. Да имам семейство и дом - да, но не и подпис.

Детето какви емоции извади от теб?

Оф, лошото е, че все едно съм извадил едно огледало пред себе си и се връщам 34-35 години назад.

Защото в дъщеря си виждаш всичко, което е в теб ли?

Дори е отключила и неща, които аз не съм могъл (смее се), в което няма лошо. Но наистина важи поговорката, че тъпкано ти се връщат някои неща. Не съм бил спокойно и мирно дете, а доста палав и енергичен. Йохана също е такава. Съвсем свободно говори с изречения, оценки, с чувства, тръшкания. Зодия Овен е, само че не знае милата, че не е случила на баща - не съм от лесните. Тя може да е огнен знак, ама ние сме с големите щипки... Но Йохана е най-хубавото нещо в живота ми - най-добрата ми роля, най-добрият ми спектакъл, най-доброто ми произведение. Не я разглеждам като отделен човек, тя е част от мен. Много отговори виждам в нея. И двамата се учим един от друг - тя научава за живота от мен и от майка си, и от околните, аз пък получавам отговори на въпроси, които съм си задавал през годините. И наистина можеш в едно дете да намериш хиляди отговори, само трябва да го наблюдаваш. Някой път тръпки ме побиват, като си представя какво съм причинявал на нашите.

Какво те провокира да правиш неща, за които не си предполагал, че си способен?

Два пъти съм започвал от нулата и ножът здраво е бил опрян в кокала. В такива ситуации човек полага свръхусилия, излиза извън кожата си и прави неща, за които се чуди после как е стигнал до тях. Емоционален съм, за мен чувствата са водещи във всичко. Трябват ми любов и страст, за да направя силни неща и в професията. Когато не сме си симпатични в работата, няма чувства в “тази връзка”, ги правя нещата, но това вече е занаят, не е изкуство. Любовта е движеща сила. Има ли любов, щастие, обич, всичко става! Ние, българите, все чакаме някой да ни реши проблемите, но решението е в самите нас. Аз се научих, когато съм на дъното, да не го приемам като край, а като ново начало. Важно е да разберем, че ни трябват две неща - здраве и любов.