Мартеницата е символ на ДНК спиралата

Честита Баба Марта! Да са ви бели кахърите, да са ви червени бузите! Бъдете здрави!

Според учителя Петър Дънов целият живот се съдържа между белия и червения цвят. Символиката на бялото и червеното ни е завещана от дедите ни в песните, шевиците и мартеничките. Съчетаването им е символ на здраве, сила и красота. Потърсихме проф. инж. Живко Желев, койте о познавач на българските традиции и влиянието им върху живота ни. Според негоправенето на мартеничките е ритуал на хиляди години, а носенето им ни хармонизира, точно както източния символ ин-ян. 

Притчата, която трябва да си спомним на 1 март

Според проф. Желев, притчата, която трябва да изниква в съзнанието ни на 1 март, е тази за Кубрат и синовете му. На смъртния си одър Кубрат повикал синовете си, за да им каже последните си думи. Показал им сноп пръчки и призовал наследниците си да ги счупят. Никой от тях не успял да го направи. Тогава Кубрат развързал снопа и започнал да чупи пръчките една по една. Казал им - докато сте заедно и се крепите, ще сте като този сноп пръчки, никой няма да може да ви победи. Разделите ли се, ставате слаби и ще бъдете покорени един по един лесно от всеки враг. Знайте, че силата се крепи на единство. Това е чист управленски и бащин урок и той важи с абсолютна сила и днес. Такъв божествен урок е заложен в мартеничката от бял и червен конец - мъжкото и женското начало. Сплетените мъж и жена винаги трябва да са заедно, да творят съвместно и да се защитават. Това ни е опазило.

Мартеничката е символ на ДНК-спиралата

Мартеничката е символ на ДНК-спиралата, обяснява професорът. Ин и ян в бяло и червено са нашите Пенда и Пижо. Прабългарите са живели в хармония, защото са притежавали дълбокото и проникновено знание за върховния принцип, изразяващ равновесието между противоположностите. Ин е тайнственият женският, тъмночервен (до черен), бавен, сенчест аспект на битието. Ян е мъжкият, светъл, бърз, слънчев аспект. Мартеничката е запазен до днес образец на народното изкуство. Пижо и Пенда са младоженец и булка.

А в преплетените конци е закодирано отново червено-бялото двуединство на българите. Съчетаването на червено и бяло е представата на народа ни за единство на противоположностите и постигане на хармония. Първо е създаден мъжът, продължава сладкодумният професор, а жената - малко по-късно от неговото ребро. Висшият творец не случайно е създал жената по-късно и по-съвършена, защото тя има по-тежки задачи. Във философията на дао тя е и злото, но злото, което твори, което трябва да избере кое да бъде унищожено и кое да живее. Това зло върши селекция, както е и при най-свещения акт на сътворението, когато женското начало избира само един мъжки сперматозоид от хиляди, а всички други унищожава.

Проф. Желев е известен и с това, че винаги е облечен с риза с български шевици. Питам го какво символизират те. Да се сложи върху бялата риза червен конец е прекрасна, дадена от Бога промисъл, отговаря ми той. - Вложените скрити послания със знаци и символи са предавани от векове. Умението се предава от баба на дъщеря и внучка. Везането е било занимание на жените по време на седянката, когато са пеели и играели хорЎ. И докато девойката си везе шевицата, вгражда вътре частици от себе си и своята енергия, но с правилата на традиция и морал. Най-важното е, че тя вгражда своите мечти за идващия Тодоровден, на който ще подари шевицата на избраника си. Ако той я приеме, ще й целуне ръка пред всички. Затова както при шевиците, така и при мартениците се вгражда мечта. Важен елемент от ценностната ни система е, че признаваме великия избор на жената, защото реално жената избира мъжа.

Мартеничките и шевиците са едно конкретно изпълнение на тази образна символика, в тях се концентрира чистата, древна ценностна система на прабългарите. Народната шевица е янтра (свещен образ), амулет, тя ни пази. Върху шевицата са извезани ин и ян - сливането на женското и мъжкото начало. Червеното е цветът на отдаването, на сърцето и любовта, изразява женското плодоносещо начало, кръвта, живота. Бялото е мисълта, идеята, семето на бъдещия живот, съдържащо всички цветове от дъгата. Смисълът на битието ни според даоизма е усъвършенстването с цел постигане на хармония между ин и ян. Тази хармония я имаме в българските песни и везмо, а червеното и бялото са основните му цветове. Червените конци проникват в бялата тъкан, свързват се с нея и в съзвучие с белите нишки на платното създават образите. А защо си слагаме червен конец против уроки? За да се увеличи силата ни - червеното е символ на земята, на огъня, на мощта. Слага се и като символ на промяната, когато започваме нещо отначало, обяснява Живко Желев.

Случайно ли е, че имаме бяло и червено в знамето на България

Мартеницата е свещен символ, подчертава ученият. Неслучайно първото чудо на Исус е превръщането на водата във вино. Ние имаме мартеница и в знамето ни - бяло, червено, а между бялото и червеното е зеленото - цветът - символ на ерата на Водолея, т.е. втъкано между тях е Времето...

Питам проф. Желев какъв е специалният знак на визитната му картичка, а той с усмивка отговаря, че в него има скрити послания, като в шевиците и мартеничката. Дава ми за пример картината на Иван Гонгталов “Чудният празник на колобъра”, на която е изобразен свещен ритуал - смесване на бялото с червеното - на водата с виното. Картината символизира реализацията на една мартеничка, добавя професорът. Ритуалът на правенето на мартеничка съществува от хиляди години. Нещата не са толкова елементарни, както са описани в легендите из интернет.

Хубаво е дори, че китайците ни копират възлите от червени конци, за да пласират по света своите амулети за защита, късмет, пари, шегува се професорът. Всеки възел е послание, което може да говори много. Неслучайно при прабългарите по стари календари 1 март е бил началото на зачатието в Новата година, започнала на 22.XII. Ние трябва да разпространим бялото и червеното като символ на народа ни и като част от знамето ни, съветва той. Бялото е водата, червеното е виното. Това е достатъчно да запомним, убеден е проф. Желев, и се обръща с призив към жените на 1 март да изпият с мъжете си по чаша вода и червено вино, както ги е смесил и Исус на Тайната вечеря.

кой е той

Проф. инж. Живко Желев става световноизвестен с технологията си за лазерно шифровано маркиране за защита срещу кражби и фалшифициране, която комбинира познания за скритите кодове на свещените книги с нанотехнологиите. Печели наградата за мир “Гуси” - азиатския еквивалент на Нобеловите награди. Завършил е специалност “Високи технологии” в Гданската политехника в Полша. Заедно с проф. Андон Антонов работят в областта на психофизическите феномени и характеристиките на водата, приела енергоинформация. Желев е сред основателите на “Единение Д.Е.Н.” Световноизвестният японски учен Масару Емото, който визуално доказва паметта на водата с тайните на водния кристал, бе два пъти гост на “Д.Е.Н.” в България.