Легендата Стоянка Мутафова си отиде

"Тази сутрин в 6,15 ч. загубихме Стоянка Мутафова. Нейния Нейчо си я прибра на Никулден! Поклон пред светлата й памет!". Тъжната вест съобщи Евгени Боянов, личният мениджър невероятната българска актриса.

През октомври великата актриса е имала сепсис като усложнение от възпалена жлъчка, което е наложило да бъде отстранен жлъчният мехур. Операцията бе на 21 октомври в болница "Лозенец". В средата на ноември голямата българска актриса бе преместена в реанимацията на Военномедицинска академия. "Състоянието й беше много тежко и нямаше никакво подобрение. Интубирана е. Тя е болна от пет месеца", съобщи тогава дъщеря й Мария Грубешлиева. И призова всички, които обичат майка й да се молят за нея.

9 дни, след като на 27 ноември от този свят на 76 г. си замина Стефан Данаилов в небесния театър го последва и Стоянка Мутафова.

Стояна Константинова Мутафова е емблема на българския театър и българското кино. Истинското име на актрисата е объркано в афиш и тя става позната на всички като Стоянка

Родена е на 2 февруари 1922 г. в София. Баща ѝ Константин Мутафов е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. Роден е в град Русе, където малката Стоянка често гостува в своето детство. През 1941 г. завършва Първа софийска девическа гимназия. Завършва класическа филология в Софийския университет „Климент Охридски“, Държавна театрална школа към Народен театър „Иван Вазов“ в София (1946 – 1947) и театралния отдел на Академията за изкуства в Прага, Чехословакия (1947 – 1949). От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър. Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, където работи от 1956 до 1991 г., след това в Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас – от 1991 г.

Играе в над 90 театрални постановки. Популярна с ролите си във филмови и телевизионни продукции като „Големанов“, „Вражалец“, „Милионерът“, „Новогодишна шега“, „Топло“, „Любимец 13“, „Кит“ и др. Известни нейни сценични партньори са Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Апостол Карамитев, Невена Коканова.

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Стоянка Мутафова.

На 94-годишна възраст през 2016 г., осъществява мащабно турне в театрални зали в САЩ, Канада, Германия, Холандия, Швейцария и Великобритания.

От 1 ноември 2017 г. пътува в цялата страна заедно с дъщеря си Мария Грубешлиева, с която провежда творчески-срещи разговор и представяне на книгата „Добър вечер, столетие мое“. Гостува с книгата си в Пловдив, Стара Загора, Кюстендил, Русе, Пазарджик, Хасково, Димитровград, Шумен, Велико Търново, Горна Оряховица, Перник, Велинград, Силистра, Тутракан, Балчик, Поморие, Трявна, Левски, Царево, Бургас, Асеновград, София, и др. По време на националното турне е получана близо 20 почетни знака, някои от които в градовете Левски, Трявна, Поморие, Бургас, Пловдив, Асеновград и др.

Поклон пред паметта на великата Стоянка Мутафова!

Припомняме ви нейната история.

Във филма на Рангел Вълчанов “Бягство в Ропотамо” (1973) Стоянка Мутафова играе ролята на циганка, врачка на морето. Седи на плажа и предсказва. В един момент тя е в едър план и казва:

- Слушай, ма! Ти си Стоянка Мутафова, ма!

- Верно е. Много познаваш - отговаря истинската Мутафова в едър план в следващия кадър.

- Познавам! Че живееш 95 години...

Ура! Не позна пустата му врачка! От днес голямата, обичаната от всички Стоянка Мутафова вече живее в своята 98-годишнина!

Неотдавна тя пребори и лека сърдечна атака и ми идва на ум стихотворението на Павел Матев след втория инфаркт на Радичков:

Ура! Последното ти лято

не е дошло, не е дошло.

То беше и на филм възпято,

било, каквото е било.

Стоянка Мутафова е доайенът на играещите актриси

Продължава да се вихри на театралната сцена и да е мъдрата, но и ехидно-критична баба в тв сериала “Столичани в повече”.

На 17 ноември 2016 г. Българският културен институт в Лондон внесе официално предложение за вписване на името ѝ в Книгата на рекордите “Гинес” в категорията “Най-възрастна активно играеща на сцената актриса”.

За нея Георги Калоянчев казваше:

“Стояна е най-шантавата жена, която познавам

Дарбата, проклетията и енергията ѝ нямат свършване...”

Стоянка Мутафова е родена на 2 февруари 1922 г. в София в семейството на писателя Константин Мутафов, който е бил и драматург на Народния театър. Кръщелното ѝ име е Стояна-Мария. Наречена е на дядо си Стоян и на Дева Мария, за да я закриля, защото се ражда много хилава. Толкова хилава, че я чакат да умре и близък на семейството съветва родителите ѝ да я кръстят, за да не си отиде некръстена.

В началото на кариерата ѝ на плаката за едно преставление в Народния театър името й е изписано само наполовина, и то сгрешено - Стоянка. Актрисата решава да отиде при директора Николай Лилиев с молба да поправят грешката. Някой от колегите ѝ казва:

Недей, К-то носи щастие, ще имаш успех

И тя става известна като Стоянка. Колегите и приятелите ѝ обаче винаги са я наричали Стояна. Така я наричаме помежду си и и ние от медийна група “България”, защото много я обичаме и защото тя е кръстница и фея орисница на седмичника ни “Клуб 100”.

Тя излиза за първи път на сцената, когато е 13-годишна. Била с родителите си на почивка в Казанлък. Почиващи там театрали решават да поставят “Женитба” от Гогол в местното читалище. Режисьор е младият Петър Увалиев. Стояна, която мечтае да стане актриса, си измолва ролята на слугинчето и да играе с живо коте.

За да блесне пред публиката, си измисля да падне на сцената в кулминационния момент от представлението, макар че подобно нещо в пиесата няма.

“Точно когато един актьор гръмогласно крещеше - разказва Мутафова, - аз се строполих на сцената, пуснах котето и то се стрелна в публиката. Всички много се смяха, а след това говореха само за мене. Така успях да блесна...”

Завършва Първа софийска девическа гимназия през 1941 г. и класическа филология в СУ и решава да кандидатства в Държавната театрална школа към Народния театър.

Баща ѝ Константин Мутафов праща писмо до директора на театъра Владимир Полянов

с молба дъщеря му да не бъде приета в школата

Добре, че директорът не го е послушал и през 1947 г. тя получава диплом за професионална актриса.

 Оттук нататък животът на Мутафова ще преминава през любови, женитби и разводи, през творчески върхове и несполуки, но театърът ще я спасява във всички трудни ситуации. Казва, че сцената ѝ дава сила.

През 1946 г. се омъжва за чешкия режисьор Роберт Роснер. Тя е на 23 години, той - на 51. Двамата отиват да живеят във Виена, после заради неговата работа се преселват в Прага. Там тя завършва театралния отдел на Академията за изкуства. И артистичната ѝ кариера всъщност започва в театър “Алхамбра” на чехословашката столица.

През 1949 г. двамата се разделят и Мутафова се завръща в Народния театър. Първата ѝ роля е в “Хитрините на Скапен”, постановка на проф. Стефан Сърчаджиев. В пиесата “Дон Жуан” играе мъж - мустакат слуга на женския прелъстител.

Оттогава помни думите на Константин Кисимов, който обичал да се провиква: “Ей, хора, вижте какво! Дишайте тоз въздух в началото, туй са вашите първи години!”

И аз го дишах точно седем години въздуха на Народния театър...,

спомня си актрисата.

През 1956 г. Мутафова и Георги Калоянчев са в групата актьори, командировани от Народния и от други театри да създадат нов театър - Сатиричния. Заповед №1 за назначение в него обаче принадлежи на Татяна Лолова. Отношенията между двете гранддами на смеха е тема за цял роман.

Мутафова играе в първата постановка на Сатиричния - “Баня” на Маяковски. Спектакълът е оценен като слаб и много от командированите актьори се връщат в предишните си театри. Стоянка и Калоянчев обаче остават и стават стожерите на трупата, към която постепенно се присъединяват и Георги Парцалев, Григор Вачков, Никола Анастасов, Васил Попов, Димитър Манчев, Константин Коцев, Невена Коканова, Златина Дончева и много други.

“Моят шанс е, че съм създателка на Сатиричния театър

Не съм пробивен човек и никога нямаше да пробия, ако не се беше случило така...”, признава актрисата. Макар че тя повече обича да я наричат артистка. “Възприела съм някога в детските си години, че думата “актриса” се отнася за едни много наконтени, напудрени жени, нещо много водевилни и лимонадени”, аргументира се Мутафова.

Най-силните ѝ роли в Сатиричния театър са в “12-те стола”, “Михал Мишкоед”, “Ревизор”, “Тартюф”, “Смъртта на Тарелкин”, “Януари”, “Игра на котки”, “Представянето на Хамлет в с. Долно Туткаво” и др.

Любимата ѝ роля е на по-малката сестра в “Игра на котки”, любимата роля на публиката е на баба Гицка в “Големенов”.

Изключителна популярност ѝ носи творческият тандем с Георги Парцалев. С естрадно-хумористични скечове двамата обикалят сцените на цялата страна.

През 1963 г. Мутафова и Калоянчев стават първите заслужили артисти на Сатиричния театър. От 1977-а тя вече е народна.

През годините получава орден “Народна република България - ІІвтора степен ” и два пъти орден "Св. св. Кирил и Методий - І първа степен”.

Невена Коканова е най-голямата приятелка на Стоянка

в Сатиричния театър, независимо че разликата им е 16 години. “Невена беше голям чешит. Голям чешит! - казва Мутафова. - Хората не знаят това. И аз държа това да се знае. Искам да кажа, че тя носеше много чувство за хумор. Самоирония колкото искаш!”

С Калоянчев живеят в един блок и са повече от семейни приятели. Заедно постъпват в Сатирата и там преминава целият им живот. Партнират си в много постановки.

Тя пътува за представление във Варна, когато се разбира, че Калата е починал. Казват ѝ 15 минути преди началото. Тя онемява и изпада в шок. Чувства се като в безвъздушно пространство, в небитие някакво. Успяват да я стабилизират и тя първоначално отказва да играе.

Тогава я попитах защо все пак излезе на сцената. “Заради Калата - отговори тя. - И заради хората, които бяха изпълнили салона и сигурно знаеха, че него вече го няма. Събрах всичките си сили и излязох. Само аз си знам какво ми беше по време на представлението. Накрая излязох напред и казах: “А сега нека да ръкопляскаме за Калата!” Хората станаха... Говоря всичко това и ми се плаче...”

И допълни, че сила да издържи всичко това ѝ дава сцената. И да се откаже от сцената, е все едно да се откаже от живота...

Актьорът Нейчо Попов е най-голямата ѝ любов, моли се пред снимката му

"Не бях красавица, но игрива, закачлива, интересна, мъжете ме харесваха”, казва за себе си Стоянка Мутафова. Не крие как изнудила баща си да ѝ купи кожено палто за първа среща с много красив мъж. Той пък се оказало, че не знае името на герой от “Илиада” и чувствата ѝ моментално изстинали.

Стоянка Мутафова има 3 брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 23 години, а той - на 51. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Там Стоянка Мутафова завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория.

Вторият ѝ съпруг е Леонид Грубешлиев - журналист и преводач, син на писателката Мария Грубешлиева, а негов пастрок е Людмил Стоянов. От Грубето, както го наричаха, е единствената дъщеря на актрисата - Мария Грубешлиева - Муки, кръстена на майка му. Грубешлиев губи крака си, когато тича след трамвай, бързайки за среща със Стоянка.

Разводът им е сложен, години наред не си говорят, той рядко вижда дъщеря си.

Третият съпруг на Мутафова е Нейчо Попов, актьор. За него тя казва, че е любовта на живота ѝ. След смъртта му се затваря в себе си, трудно се съвзема от скръбта, до ден днешен държи негов портрет до леглото си и му се моли като на икона.

Стоянка Мутафова: Сериозно! Не обичам празници и юбилеи, ама на - станах на 95

МИЛА ВАЧЕВА

- Деветдесет и седем години... Каквото и да си кажем - не са малко...

- Не ги смятам, не ги мисля - колкото - толкова. Не ми тежат. Каквото ми е писано оттук нататък, това е. Биология. Усещам, че няма живот над тази възраст. Или не е живот...

- Не говорете така! Вие сте от род на дълголетници!

- Да, така е, ама точно защото съм от такъв род, съм виждала как се променят хората. Днес са едни, утре не можеш да познаеш, че е същият човек. Внезапно идва срив. Акълът, акълът е друг! Дано да ми го спести Господ. Винаги съм казвала - искам да си отида с ума си.

- Преживяхте сърдечни проблеми. Тогава, когато бяхте в болница, признахте, че усещате любовта на хората.

- Да, така е. Казвала съм и пак го казвам - не обичам рождени дни, имени дни, празници, юбилеи. Но когато се залежах в болницата, усетих цената на аплодисментите. Винаги съм ги приемала като нещо естествено.

Излизаш, играеш, ръкопляскат ти. Цветя, букети, кошници. Ами свършил си си работата. Но сега си мисля, че в това има и още нещо - обичат те хората, бе, наистина те обичат! И ти играеш за тях, и те ти ръкопляскат, защото усещат, че и ти ги обичаш. Такива ми ти 97-годишни мисли... Много се забавлявам, като слушам младите актьори да споделят какво ги учат, как ги учат... Въх! Само сцената ще ги научи да забравят всичко научено.

- Откъде у вас тази енергия?

- Ами, енергия. Много, ама много съм се замислила за почивка. Сега лесно вдигам кръвното, опасно е. Че то цял живот само правѝ, правѝ, правѝ... Търчѝ, търчѝ, търчѝ...

Спри се ма, Стояно, викам си и пак не спирам. Но трябва!

- Смайвате всички с паметта си, как помните толкова реплики!

- Аз бързо научавам. Един поглед и готово. Е, сега вече не е така. Тия дни реших да си опресня една пиеса, извадих текста. Трудно ми е. Ще предложа да я свалят от репертоара. Но всъщност паметта не е най-важното. То и папагал помни. Важното е как ще подходиш към ролята.

- Какво ви забавлява?

- По телевизията няма нищо за гледане. Стари, много стари и скучни американски филми. Умирам от скука. А и нашите - американски имитации! Когато се снимах в “Столичани в повече”, ми беше интересно, това е филм с нашенските си истории. То аз вече и старите български филми не мога да гледам, но поне това, което правехме, си беше наше, българско, истинско. Колкото сме могли - толкова, но го правехме от сърце.

- Преди няколко години мюзикъл беше кандидат за най-много оскари.

- Виж им акъла на тия американци! Никога не съм харесвала мюзикъли и лековата музика. Аз уважавам класика, опера. Да дирижира Караян, Баренбойм. Тогава слушам с удоволствие и вълнение. Още от младини не си падам по шлагерите - там “Танголита”, манголита... не са по моя вкус. Един шлагер не мога да запомня или запея... Като слушам Юлиан Вучков как се прехласва - тая била голяма певица, оная...

- А за Лили Иванова какво ще кажете?

- А, тя е друга работа, по-бамбашка е, има характер и това ми харесва. Заедно с нас започна - тогава обикаляхме страната със спектакли естрада и хумор. Мара Косева (съпругата на Никола Анастасов), беше примадона. И все я хокаше: “Трябва да се научиш да пееш на токове, какви са тия мокасини!” Аз пък ѝ викам: “Не обръщай внимание, пусни фустичката додолу, пък пак си сложи мокасинчетата.” Ама Мара дебне от салона и пак нарежда: “Колко пъти ти казвам! Каква певица си, каква дама, без да си на токове!” И Лили реве: “Аааа”. А ние с Нейчо (Попов) и Енчо (Багаров) я утешаваме. Ние я закриляхме, че беше съвсем млада. Аз от тоя жанр не разбирам, но Нейчо и Енчо пререкоха: “Това момичце ще стане голяма певица!” Прави се оказаха, но Лили не беше забравила как Мара Косева я разплакваше. Една вечер пълни тя голяма зала, ние в публиката, а Калоянчев стои до Косева и после подкача Лили: “Виж кой те слуша в залата!” А Лили отвръща: “Да, имаше навремето такава певица.” Сега на какви токове пее Лили - на кокили! Научила си е урока от Мара.

- Много клюки има по неин адрес, и вие не сте пощадена.

- Тя си гледа музиката и не им обръща внимание. Аз повече се връзвам, паля се и ядосвам. После съжалявам.

- Калоянчев се окичи с корона на юбилея си...

- Аз корона си имам!

- Че и гвардейци ви застанаха на почит. Какви мъже!

- Нещо, което вече въобще не ме интересува.

- Недейте така. Трябва да се чете поне менюто в ресторанта...

- Какво меню?

- Има такъв анекдот, дето един мъж се заглеждал по хубави жени, а жена му все го смушквала. А той ѝ казвал: “Скъпа, ама не мога ли поне да чета менюто в ресторанта!”.

- (Смее се). Аха, менюто... Аз с моите жалки очи вече и менюто не мога да чета.

- Приготвили ли сте си специален тоалет за юбилея?

- Получих една рокля от Америка. Черна коприна. Стилна е. С фина дантела около деколтето, много деликатна. Муки (дъщеря ѝ Мария Грубешлиева - б.а.) вика, че е младежка, ама аз не мисля така. Само ми беше малко дълга и затова шивачката на Сатиричния театър ми я скъси. Като свърши спектакълът (“Госпожа Стихийно бедствие” на сцената на “Сълза и смях” в четвъртък - б.а), ще изляза да се опитам да си я намъкна набързо...

- А перлите ще сложите ли!

- Че закъде без перли! Аз без тях не мърдам. Те ми носят късмет. То и изумрудите, и сапфирите са ми щастливи камъни, но ги нямам вече. Откраднаха ми любимите пръстени...

- Нещо ново около грабежа в дома ви?

- Не, нищо и не се надяваме на нещо. Голяма сума пари ни откраднаха. Кой ти държи пари в гардероба? Ами кой, Муки! Но за бижутата ми е най-мъчно. Хем стилни, хем модерни. Няма ги, край... Не мога да ги прежаля, някои са били на бабата на баба ми. Имах един комплект с марказити - огърлица, обици, гривна браслет, брошка. Като ги сложех, хората се вторачваха, не можеха да откъснат очи от мен. Ами едно часовниче? Закачаше се с фина закопчалка и се носеше до джобче - цялото в брилянти. Толкова ми е тъжно, защото са моята памет, моите спомени. Ама на, край!

- Какво си пожелавате?

- Какво, какво?

Детето ми да е

спокойно и щастливо

- Вие направихте много за дъщеря си.

- Да, направила съм каквото мога, но все ми се струва, че не е достатъчно. За мен това е болка и вечна мисъл дали не съм могла да бъда по-добра майка. Че то все театърът, театърът...

- А за вас, все пак, какво искате?

- Ще започна 98-ата бе, хора! Не искам да ставам за смях. Да изветрея! Да бъда в тежест на детето си! Скоро си паднах на коленете. Насиних ги. Но а̀ взема да падна, а̀ взема, та си стана. Минава ми. А иначе цял живот си живях бурно годините. Пред нас е времето, пред нас е Вселената. Не се знае какво ни чака и с кого ще се срещнем. Да мислим по-вселенски. Аз се опитах, но не успях. Което не ми пречи да давам мъдри съвети, нали!

Все пак съзнавам, че годините ми са доста, болести се обаждат всякакви... Но аз, аз какво да ви кажа? Не се бъркам в работите на Господ...

Стоянка Мутафова е първата, снимана гола в български филм

Българското кино трябва да се черви цял живот, че не използва достатъчно таланта на Стоянка Мутафова във филмите си.

Може и да ви звучи невероятно, но до 1989 г. тя така и не изигра нито една главна роля. Не се обиди на режисьорите, когато все пак я канеха, и препълни с живот и въодушевление и епозодичните си изяви.

Мутафова ще остане завинаги в историята на киното ни като първата българска актриса, снимала се дибидюс във филм. Е, според рамките на соцморала от 60-те години, но макар и за секунди зрителите видяха прелестите ѝ, по които въздишат много нейни колеги.

Това се случва във филма на Бинка Желязкова “Привързаният балон”, по сценарий на Йордан Радичков, появил се на екран в края на 1967 г. Според автора над митичното село Черказки се появява въздушен балон. Балонът облита селото и когато стига до реката, вижда във един вир къпещи се жени.

Като едра мряна

във вира се премята

Стоянка Мутафова

и кълне балона, задето я фотографира. Когато излизат от вира друга селянка ѝ казва: “А на тебе балонът ти фотографира всичко. Всичко!” На което тя отвръща: “Ами аз отде да знам?!”

В киното Стоянка дебютира късно, вече е на 34. Появява се в съвсем дребна епизодична роля в “Точка първа”, но пък това е първият ни цветен игрален филм.

После е фризьорка в “Специалист по всичко”, и сватовница в българо-италианската продукция “Любовницата на Граминя” с Джан-Мария Волонте и Стефания Сандрели. Стояна въобще не се поколеба да вдигне високо дългата рокля на Сандрели, за да види кандидат-женихът прелестните задни части на италианката.

Методи Андонов я кани за ролята на майката на Рина в “Бялата стая”, после е баба Стойка в “Кит”, Касандра в “Езоп”, двойна роля - циганката и самата себе си в “Бягство в Ропотамо”, дребни безименни роли в “Топло”, “Баш майсторът началник” и др.

Дотук най-голямата ѝ роля е в “Кит”. Тя е майка на Григор Вачков, който е капитан Герджиклийски, командващ риболовна гемия. Този филм е заснет през 1967 г., пуснат за малко на екран през 1970 г., но жестоко орязан от цензурата, при което падат няколко епизода с участието на Мутафова.

Всъщност Стоянка има една по-особена главна роля. През 1966 г. режисьорът Рангел Вълчанов прави филм пародия “Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров” по собствен сценарий.

Едно 51-минутно

киноугощение,

направено за лична употреба на филмовата гилдия и непускано в зрителската киномрежа до 1995 г. , и то само в кино “Одеон”.

Рангел Вълчанов разказва как в България идва американският супершпионин Джеси Джеймс (Георги Калоянчев) със задача да взриви Киноцентъра. Маститите филмови босове зад океана са изплашени от успехите на българското кино и искат то да бъде унищожено. Срещу Джеси Джеймс се изправя българският контраразузнавач Локум Шекеров (Григор Вачков).

А Мутафова е неговата пищна булка, която му помага, като изневерява с американеца. Най-впечатляващи са кадрите, в които Джеси Джеймс награбва жената на Локум Шекеров. Ама здраво награбване - опипване навсякъде,

целувки по

големите гърди

на българката

(които съпругът Локум нарича “тракийски гробници”), и страстно впиване на устни.

И както се целуват, започват да се въргалят по поляните край Киноцентъра. Въргалят се, въргалят се и стигат до апартамента на Джеймс. Той пак страстно я награбва, целува я , целува я и в един момент с ужас вижда, че всъщност целува не нея, а самия Локум Шекеров.

През 1993 г. Мутафова е в епизодична роля в “Пантуди” и чак след 6-7 години се появява отново на екрана - като майка в “Стъклени топчета” на Иван Черкелов. Следват роли на на старица в дом за възрастни хора в “Рапсодия в бяло”, баба в “Ако някой те обича” и баба Марийка Чеканова в “Столичани в повече”.

Но това вече е телевизия. И в тв сериалите Мутафова няма особено голямо присъствие. Дебютът й е във “Федерацията на Династронавтите” (1984), “Големите игри” (1999) и “Ваканцията на Лили” (2007).

Толкова.