Стоянка Мутафова: Стефан Данаилов не е светец, но Мария бе винаги на първо място

Актрисата прати пожелания за добро здраве на своя голям приятел Стефан Данаилов за рождения му ден

"Много се смях, че някои журналисти написаха колко още часове ми остават да лежа в болницата. Ами то си е така - започнах обратно броене. До събота - вероятно около обяд, но и аз не знам точно кога - от лекарите зависи и от последната визитация, ме изписват. Ще броя 10,9,8...0 и беж към вкъщи" каза Стоянка Мутафова от клиниката, в която прекара толково време, колкото общо не е била в болница през целия си живот - цели 12 дни , ако брои и утрешната съботна "половинка ден".

Намираме актрисата в добро настроение, събира си багажа - "то пък какъв багаж, една ношница, халат, чехли", смее се тя. Разбира се, няма да забрави и червилото, което поискала от Муки още първия път, когато щяха да я изписват, но я задържаха заради настинката. "А, ще се начервя, ще направя буклите, нали съм вече здрава", казва голямата комичка.

"Днес - 9 декември, беше хубав ден за мен. Рожден ден има моят голям приятел Стефан Данаилов! Чух, че ме е споменал по телевизията. Каква съм била фурия, че още играя... И аз си спомних за него. Имаме много общи приключения. На колко турнета сме били заедно, аз пътувах винаги в неговата кола, говорехме си с часове", връща лентата Стоянка.

В момента в хитовата постановка "Госпожа Стихийно бедствие" играе Ирен Кривошиева, която редовно посещава Стоянка в болницата и повдига духа й. Заедно бяха на гастрола в САЩ. Несмело питаме дали тук няма конфликт на интереси - знае се историята на Ирен с Данаилов, тя написа книга...

"Абе какъв конфликт! Откровено си говорим. То вече всичко е ясно. Стефан отдавна е приел Владко като свой син, но години Ирен беше в САЩ, той не беше до него, не са имали възможност да общуват като баща и син. Стефан е прекрасен човек. Душата си дава за близките си хора. Много, много тежко преживя, а и все още преживява кончината на Мария. Тя беше неговата вселена, неговата опора, неговия свят и уют. Боже, колко беше красива! Какъв крак, какво кръстче, а и тия огромни зелени очи... Мъже и жени се обръщаха след нея. Ама и след Стефан... Ален Делон! А тя се колебаеше дали да приеме любовта му, чувствата му, че беше по-млад от нея. Но добре, че прие,  подреди живота му, организира света му. Ах, Мария, Мария... Не е светец Стефан. Че кой е... Но тя беше винаги за него на първо място", разказва Стоянка Мутафова, свидетелка на тяхната голяма любов.

Стоянка е близка с цялото семейство Данаилови. Майка му била изключително красива и много властна. Когато тя говорела, всички мълчали - и Стефан, и баща му. Когато сестра му Росица направила вила в Драгалевци, там ставали щури купони. Веднъж ги затиснал снегът, сложили походни легла и всички налягали в огромния хол. Спокойствие, тишина, гостите спят, само Стоянка и Калоянчев, който като нея също имал проблеми със съня, не спели. Даже Нейчо Попов тихо похърквал до нея. А Калата мине не мине час се обаждал: "Да знаеш, аз не спя!" А Стояна отвръщала: "И аз не спя!" Така откарали до сутринта.

Традиционно Стефан Данаилов дава курбан в края на декември, кани приятели и лекари за здравето на Росен Цанков - сина на Мария от брака й с режисьора Вили Цанков, който той отглежда като свое дете. "Ние сме съседи в "Лозенец". Срещам един ден Мария на пазара - на човек не приличаше, кафява направо. Бях чула, че синът й има здравословни проблеми. "Стоянче, Росен е парализиран, неподвижен, но днес си премести погледа. Не очите - погледа! От дни излизам за първи път от къщи, а Стефан не е мигнал. Сега чак малко се отпусна. Полегна."

От този момент, от това мърдане на погледа, започва възстановяването на Росен, който сега е известен продуцент и е дарил майка си и Стефан с двама внуци, вече студенти в НАТФИЗ. Затова Стефан прави този курбан, а сега ще покани и своите лекуващи лекари.

"Такъв е той, мило и драго дава са семейството си. Широка душа. Много го обичам и му желая за рождения ден да е все същият чаровник, какъвто го знаем. Ама бил недовиждал. Ама не можел да ходи! Пита ли ме мен, дето съм точно 20 години по-дърта от него! Я да не преиграва! Я марш на сцената, Стефане", заканва се на своя любим колега Стоянка.

Чула е, че Стефан съжалява, че вече почти няма с кого да си говори - много приятели вече са на небето, че би желал да отиде да кара Коледа в къща на морето, но с кого? "Питате ли ме мен? Аз с кого да си говоря? С котарака Чарли. Милият! Чака ме на вратата, каза ми Муки. С годините идва самотата. Добре, че е Муки да си продумаме. Калата го няма, Кольо (Анастасов) си отиде - Колето, с неговата усмивка..., Васил Попов... Дано са ми запазили място на небесната сцена", въздъхва тя.

Това връщане назад в спомените я ободрява. Готова е за утрешното изписване.