Хелън Мирън: Филмите са профукване на пари

Хелън Мирън: Журналистите са лукави, но не мога без тях

Илена Линда Василиевна Мироноф, позната с артистичното име Хелън Мирън, е английска актриса от руски произход, носител на „Оскар” за образа си на кралица Елизабет ІІ. Мирън е дама на Британската империя за заслуги в областта на изкуствата.
Седрик Биксер-Завала – вокалистът на групата The Mars Volta, е толкова прехласнат по нея, че пише песента Ilyena, посветена на Мирън. Съпругата на режисьора Тейлър Хакфорд, виртуозно издирижирал „Адвокат на дявола” и „Рей”, е някогашна муза и на Лиъм Нийсън, с когото тя има любовна връзка в началото на 80-те години. 

Мис Мирън, разбрах, че не харесвате жените журналисти. Така ли е?

Само английските.

Защо не ви допадат?

Защото са лукави.

В какъв смисъл?

Не само журналистите от Острова, ами всички журналисти от Великобритания. Тъй като съм жена, съм склонна да вярвам повече на хората от моя пол. Въобразявам си, че жените няма да следват типичния архетип на британския журналист. За съжаление, това ми играе лоша шега, защото забравям, че срещу мен има човек, който би могъл да изопачи информацията. Предполагам, че това е един от начините моята глупост да излезе наяве. Но британските печатни медии изобщо не са добронамерени.

Изопачават вашите интимни истории ли?

Те вадят нещо от контекста и го правят на заглавие. Може да го обърнат с краката нагоре. Помня, че давах интервю пред представителите на чуждестранната преса в Холивуд. Не мога да си спомня с атомна точност какво точно казах пред журналистите, дошли от целия свят, но съм убедена, че не беше нещо изключително важно. На другия ден го видях на челно място в британски вестник.

И, разбира се, беше извадено от контекста?

Така го бяха написали, все едно бях дала ексклузивно интервю само за автора на статията. В моята родина вашите колеги непрекъснато го правят. Ако кажеш, че не искаш нещо конкретно да излиза на страниците на техните медии, те ще сложат именно него като водеща новина.

Какво представлява интервюто за вас? Това е просто промоционално задължение или се забавлявате, докато го давате?

(Смях) Зависи с кого говоря. Някои журналисти ми задават наистина интересни въпроси. Такива, които те замислят за твоята работа и за теб самия по различен начин. Предизвикват те да казваш неща, които никога преди това не си изричал. Успяват да те накарат да осъзнаеш някои важни детайли от конкретен проект или изобщо за съществуването ти. Със сигурност даването на интервюта е тежък физически труд в мините на маркетинга, но определено е много важен инструмент за нашата работа.

Направо е изключителна необходимост, нали?

Колкото повече минават годините, толкова по-важно става даването на интервюта, особено ако си снимал малки и независими филми. Ние, актьорите, сме изключително благодарни за това, че вие, журналистите, сте склонни да ни отделите време. Наистина сме изключително благодарни.

Някои колеги от вашия калибър често намират даването на интервюта за голяма досада.

(Смях) Важно е публиката да знае, че има създаден филм, който може да е сниман с малък бюджет, но носи голям заряд. Филми като „Трансформърс” 2 или „Спайдърмен” 10 са направени с огромни пари. Те може да си купят постери, реклами в пресата и в телевизията. Други ленти не може да си го позволят.

Говорих с вас преди време, когато имахте доста свиреп здравословен проблем с гърба. Тогава ми направи впечатление, че разговаряхте без изобщо да се оплачете, че ви боли.

От моя гледна точка, един филм струва доста пари. С тях може да построите три болници. Гледам много сериозно на отговорността да бъда човек, който взима участие във всяко едно звено по създаването на филм. Единственият начин да вадиш хляба си с достойнство, е да помагаш част от тези пари да бъдат върнати, да не отиват на вятъра.

Особено когато става дума за наистина скъп филм…

Ако струва хиляди милиони долари и тези пари са отишли в канавката, защото лентата не е имала успех, това със сигурност би ме ужасило. Какво профукване на пари! По-добре да се построи болница с тях. Разбирате ли какво казвам?

Разбира се.

Затова чувствам своята отговорност да помагам на инвеститорите. А доста често те сме аз и вие. Ние не го съзнаваме, но това са нашите пенсионни фондове. Банката или компанията, които инвестират в даден хедж фонд, който пък продуцира филма, боравят с парите на публиката. Затова е моя фискална отговорност да помогна на хората, дали пари за кинопроизводство.

Дори с болки в гърба?

Дори с болки в гърба. Надявам се инвеститорите да си върнат парите. Вярвам, че е важно за всички ни.

Уморена ли сте от едни и същи въпроси всеки път?

Да, но по някое време започваш да свикваш. Карат те да измислиш нови отговори.

Нека да опитаме тогава един. Как се подготвяте за ролите си напоследък?

Просто правя това, което е написано в сценария. Аз съм от актьорската школа на Жерар Депардийо, която гласи: „Ако го има написано, ще го изиграя.” (Смях)

Източник: The Talks