Англичанинът е носител на Оскар, Златен Глобус, на две награди БАФТА.
До момента той е най-известният мистър Дарси благодарение на телевизионната адаптация на „Гордост и предразсъдъци“ от 1995 г.
Освен това Фърт е дългогодишен поддръжник на Survival International – неправителствена организация, която защитава правата на различните племена по света.
Господин Фърт, Холивуд и светът на модата промениха ли начина, по който хората възприемат красотата?
Имаше време, когато красива личност беше тази, която беше достатъчно добра, та да искаш да я почетеш. Сега за красив се смята този, който е повърхностен и без особено чувство за мярка. Ако си красив в днешното общество, се предполага, че нямаш съдържание. Смятам, че талантливите и наистина умни хора, които са и физически красиви, трябва да работят наистина сериозно, ако не искат да се осланят само на външния си вид.
Защо мислите така?
Просто споделям своите наблюдения. Смятам, че сложността на нашите собствени урбанизирани животи води до грешно схващане за възможностите, които биха имали недостатъчно привлекателни хора. Има схващане, че ако искаш да станеш университетски преподавател, тогава няма нужда да изглеждаш като някой от актьорите в „Спасители на плажа“. И вярвам, че ако все пак професорът от катедрата изглежда суперпривлекателен, това би ядосало доста хора, защото другите не искат ти да имаш всичко. Да изглеждаш добре и да си умен.
Вие сте постоянно под светлината на прожектора. Как се грижите за своя външен вид?
Изобщо не ми е трудно. Слава Богу, имам стилист, който се грижи за стила ми до последния чорап. Ако знаеш, че ще те снимат след малко, със сигурност ще положа усилия, но повече ми харесва да оставям решенията за начина ми на обличане на някой друг.
Кой се е нагърбил с тази нелека задача?
Преди го правеше моята съпруга, но с течение на годините започнаха да валят предложения от различни дизайнери, с които имаме чудесни отношения.
Оспорвате ли понякога техните решения?
Актьорите сме известни с това, че сме ужасни, що се отнася до разбиране на модата. Когато не снимат и не са облечени в сценичните си дрехи, те наистина нямат представа какво да сложат на гърба си. Ако допреди малко сте били в кринолин от Викторианската ера, а утре ви се налага да се намъкнете в тоалет от 50-те години, със сигурност в почивките ще ви се ще постоянно да сте с развлечени фланелки и широки пижами. Затова съм много благодарен, когато се зададе някое събитие, някой да ми каже: „имам костюм за теб. Не се притеснявай, знам ти мерките.“ Знам, че това звучи доста разглезено, но на мен ми харесва. Познавам няколко актьори, които изглеждат блестящо на червения килим. Честно казано, не знам как го правят. Всеки път са безупречни, а аз просто остарявам. (Смее се.)
Казват, че младостта е разхищение на младостта. Съжалявате ли за нещо?
Хич не ме бива в отговорите на такива въпроси. Аз съм англичанин и прекарвам по-голямата част от живота си в състояние на стеснение и неудобни състояния, затова едва ли има нещо, за което съжалявам. Ако трябва да погледна философски, аз съм доста добър в това да вярвам, че нещата ни водят там, където трябва да сме, и винаги сме на правилния път. Животът е това, което се случва сега. Миналото е непроменимо. Смятам, че съм много щастлив и не бих променил нищо в живота си. Макар че имам склонност от време на време да потрепервам от някой спомен.
Имате ли планове за кариерата си?
О, Боже, не. Доста дълго време не бях сигурен, че изобщо ще имам такава. Не виждам никакъв смисъл да се правят планове. Освен това не съм добър в това.
След като снимахте „Мама миа“, имате ли повече мерак да пеете?
Така ли изглеждам отстрани? (Смее се.) Не, нямам певчески амбиции, макар че обичам да го правя. Страхувам се обаче, че това породи доста търкане между мен и останалия свят. Между моя ентусиазъм за пеене и желанието на света да не го правя. Наскоро пях на рождения ден на съпругата ми.
Съпругата ви е италианка. Трудно ли убедихте родителите й, че сте правилният мъж за нея?
Аз съм англичанин. Първи проблем. После съм почти с 10 години по-възрастен от нея. Втори проблем. Актьор съм. Трети проблем. Нали разбирате колко точки в актива против моята кандидатура имаше. Те бяха доста великодушни към мен, но, съгласете се, че първоначалната ми оферта за тях не е била много конкурентна. Беше си като катерене на планина за мен. Освен това трябваше да науча италиански, за да им се харесам и да ми дадат ръката й. (Смее се.)
Произлизате от академично семейство. Не ви ли убеждаваха да тръгнете по техните стъпки?
От мен би излязъл ужасен академик. Имам концентрацията на комар. Мисля, че те са доволни, когато ме гледат на сцената. Родителите ми са хора, които смятат, че всеки трябва да си тежи на мястото. Да си достатъчно добър в професията си.
Източник: The Talks
Коментари (0)
Вашият коментар