Коко, която тръгна с Григор

Една от полуфиналистките при жените на Australian Open беше особено изненадваща. И в същото време свързана с полуфиналиста при мъжете, когото много също считат за неочакван.

Коко Вандевег (американците си я произнасят като Уандеуей) всъщност е родена като Колийн Хъчинс Мъларки и е от спортно семейство. Ама

много спортно семейство

- дядо ѝ Ърни Вандевег и един от чичовците - Мел Хъчинс, са баскетболисти от “Ню Йорк Никс”. Майка ѝ Тауна е плувкиня, участничка в олимпийските игри през 1976 г. в Монреал, друг чичо - Кики, също е баскетболист, играл в “Денвър”, “Портланд”, “Ню Йорк Никс” и “ЛА Клипърс”, стигал два пъти в Мача на звездите. Трети чичо пък е медалист от игрите на добра воля през 1984 г. в плажния волейбол.

Но всъщност най-важният човек в изграждането на Коко Вандевег като спортист е баба ѝ Колийн Кей Хъчинс, която е Мис Америка за 1952 г. Тауна Вандевег признава, че спортните си успехи семейството дължи именно на нея: “Тя ни стимулираше така, че даже не разбирахме, че го прави. Аз никога не усещах някакъв натиск от нейна страна. Мама казваше, че Бог ни е наградил с талант и единственият начин да му благодарим, е да го реализираме. Тя просто искаше да използваме в пълна степен това, което ни е дадено.”

Колийн даже не казва на децата си, че е била Мис Америка, докато те не намират короната ѝ в гардероба. Прави го за да не си мислят, че спечелените трофеи са някакъв показател за успеха, а не работата върху себе си.

Колийн Вандевег умира през 2010 г., само няколко месеца преди внучката ѝ да изиграе първите си два четвъртфинала в турнири на WTA, две години преди първия й финал и четири преди първата ѝ победа. Между дебюта на Коко в професионалния тенис и първия ѝ полуфинал в турнир от “Големият шлем” минават цели 10 години, но тя винаги е твърдяла, че спортът е в ДНК-то ѝ: “Аз израснах с топката. Като малка винаги се влачех с брат ми и неговите приятели, та се наложи да стана добра в американския футбол. И сега, като виждам някой, който хвърля топката левашки, си мисля: как е възможно?”

Между другото, тя признава, че тенисът е последният спорт, който ѝ става интересен. Освен американски футбол, който играе заради момчешката компания, тя тренира волейбол, после още няколко спорта, преди да избере тениса. По думите ѝ - “защото е индивидуален спорт, а аз съм свикнала да разчитам само на себе си.”

Коко прави верния избор - през 2008 г. тя участва в US Open за девойки и печели, без да даде на съперничките си нито един сет. Във финала разбива унгарката Габриела Пас и позира с купата заедно с шампиона при юношите Григор Димитров. Тогава тя е на 16 години.

Скандалът с Мария Шарапова

Бързо става ясно, че американката притежава не само талант, но и труден характер. Самата тя неведнъж заявява, че “няма да позволи на никой да я мачка”.

С пълна сила това се вижда в 1/4-финала на “Уимбълдън” през 2015 г., когато от другата страна на корта е Мария Шарапова, тогава все още официална приятелка на Григор Димитров. Коко се оплаква на съдията, че рускинята се движи по време на нейните сервиси, което е забранено от правилата. Реферът не реагира, а американката му подхвърля: “Ако имате някакви притеснения, ако ви е страх, мога и аз да поговоря с нея.”

В интерес на истината нито тя, нито съдията го правят, а американката губи в три сета.

Това не е първият противоречив случай с Вандевег. През пролетта на 2013 г. тя губи от друга рускиня - Юлия Путинцева, след което пише в туитър, че съперничката ѝ я е нарекла “ужасен играч”, докато се разминавали на мрежата, при това с одобрението на баща си. Според версията на самата Путинцева всичко е било горе-долу обратно, а WTA, казват, глобява Коко за изнасяне на информация.

Година по-късно американката се сблъсква - буквално, с Дона Векич, макар да го обръща на шега. “Ако я бях бутнала нарочно, тя щеше да падне”, обяснява Коко. Но като цяло малката Вандевег, която често е сравнявана с шампионката в ММА Ронда Роузи, признава, че е добре да не се заяждат с нея: “Аз никога не бягам от скандалите, понякога даже сама ги търся. Ако някой започне да ме притеснява, няма да му остана длъжна. Откъде накъде?”

Между другото, в интервю на “Обзървър” тя признава, че веднъж с хората от екипа си фантазирала как превръщат тренировъчната си зала в боен клуб и го оборудват със средновековни оръжия. На въпроса какво би избрала самата тя, Коко отговаря: “Искам меч като на Люси Лиу в “Убий Бил”. Тя правеше с него невероятни неща.”

Баскетболен експерт

Както стана ясно, баскетболът не е чужд на полуфиналистката от Australian Open 2016. Още дядо ѝ е играл в “Ню Йорк Никс”, чиято фенка до живот е тя, а чичо Кики си е направо вицепрезидент на НБА. През 2015 г. тя критикува играта на Кармело Антъни: “Той е някакъв мек, така да го кажа. В очите му не може да се види инстинктът на убиец, поне не и в този сезон. Но това си е мое мнение.”

В социалните мрежи срещу нея веднага се нахвърлят фенове на “Никс”, на което тя реагира с ирония: “Толкова ми харесва, когато тези “писатели” не могат да се сдържат.”

За честта на родината

С поредната критика в интернет Коко избухва непосредствено преди олимпийските игри в Рио де Жанейро, когато много тенисисти решават да не пътуват. Някои се боят от вирусите, други обявяват, че играят за пари, а на игрите няма награден фонд.

“Разстройвам се всеки път, когато поредният тенисист заяви, че няма да пътува за игрите. Сигурно си имат причини, но аз не ги разбирам. Аз от дете мечтая за олимпиадата, да играя за родината си.”

Преди Рио Коко получава лека контузия, но успява да се възстанови и участва в двойка с Бетани Матек-Сандс, която спечели в петък титлата на Australian Open в същата категория. Но в Бразилия двете отпадат още в първия кръг.