Кристофър Уолкън: Това, че нямам деца, ме държи млад

Роден като Роналд Уолкън, този носител на „Оскар” за поддържаща роля във филма „Ловецът на елени” е познат още като сценарист и режисьор. Снимал се е в над 100 ленти – приходите, от които надхвърлят 1 милиард доходи само в Америка. Често се изявява и като театрален актьор, избирайки предимно превъплъщения в Шекспирови пиеси. От 2008-а досега е многоброен домакин на вариететното телевизионно шоу Saturday Night Live.

Прави дебюта си като режисьор и сценарист на късометражния филм „Пуканки скариди" през 2001 година. Освен това е автор на пиесата „Него”, посветена на Елвис Пресли.

Господин Уолкън, някой казвал ли ви е, че имате страхотна коса?

Интересно, че го казвате. Наскоро ходих на кино и жената, която продаваше билети на касата, отбеляза същото. Забавно е непознат да ти каже: „Ето ви билета. Леле, имате страхотна коса.”

Как се чувствате с белите коси в нея?

…Истината е, че ми се ще да съм млад.

Толкова ли Ви тревожи това?

Помня, че бях в Торонто и отидох на кино. Имаше младо момиче на касата и без да я моля, тя ми даде отстъпка за пенсионери. Това не ми се беше случвало преди това. Не и по този начин. Друг път са ме питали, докато тя директно прецени, че съм стар. Тогава си помислих, че това е краят. Нещата са необратими.

Поне изглежда, че имате енергията на млад мъж.

Дори и така да е, предпочитам да съм млад отново.

Какво ви държи във форма?

Спортувам всеки ден. Имам пътечка, която използвам 7 дни в седмицата. Изминавам по 2 мили задължително, докато гледам Чарли Роуз (американски водещ, който води едноименно телевизионното шоу – бел.ред.).

Каква е тайната на младия Ви дух?

Не знам, но поне се опитвам да го запазя. Понякога идва, друг път си тръгва. Може би всичко опира до зеления чай. И, разбира се, до съпругата ми, с която съм вече почти 50 години. Имам чувството, че тя се грижи толкова добре за мен, все едно съм 7-годишен хлапак. Освен това нямам деца. Може би това ме държи млад.

А имате ли домашни животни?

Имам котарак.

Как се казва?

Боутай (папионка – бел.ред.).

Папионка?

Имах и друг котарак, но той почина. Казваше се Флапджак (палачинки- бел. ред.). Това е нещо, което правят котките – умират. Виждали ли сте Хенри, френската котка?

Не, какво е това?

О, трябва да го видите. Ужасно е смешно. Има го в YouTube, може да говори френски и е много депресиран. Казва неща като: „Около мен е пълно с идиоти.” (Смях). Има един бял котарак, с който той живее и ненавижда. “Вижте го този малоумник. Всичко, за което може да мисли, са чийзбургери.” Оня ден се натъкнах на него и сега го препоръчвам на всеки.

От кого взимате пример, освен от Хенри, френската котка?

Ако говорим за моето поколение, то е очевидно. Когато бях дете, това бяха Марлон Брандо и Лорънс Оливие.

Сега Вие самият сте икона.

Не.

Може би не колкото Брандо, но сте много уважаван и много хора Ви почитат и Ви се възхищават.

Аз просто съм най-старият.

Имате няколко невероятни филма. Сцената между вас и Денис Хопър в «Истински романс» е една от най-любимите ми. Винаги ли сте напълно доволен от своето представяне на екрана?

О, не знам. За мен филмите винаги са торба от смесени чувства. Никога не съм снимал филм, за който да си помисля: „Наистина си добър в тая лента, или велик си през цялото време.” Никога не съм бил такъв. По-скоро си повтарям, че нещо не ми се е получило в тоя или онзи кадър. Затова се надявам, че все ще уцеля баланса.

Перфекционист ли сте?

Не мисля, че става дума за перфектност. Мисля, че просто имам реална представа.

Добре, че го има монтажиста, че да изрязва грешките Ви.

Всъщност, това е по-скоро заслуга на режисьора. Има определени режисьори, при които или си добър на 100 процента, или няма какво да правиш там.

Как се чувствате, когато попаднете на някой Ваш стар филм по телевизията?

Понякога се сгърчвам от ужас, друг път пък съм ужасно горд с това, което съм направил. Филмите са странни. Трябва да си малко късметлия с тях. Досега не съм се снимал във филм, който да не ме е изненадал.

В добрия смисъл?

Не, не е задължително. Но винаги съм изненадан.

Съжалявате ли за нещо?

Да. Имате предвид роли, които не е трябвало да снимам?

Да.

О, да, абсолютно.

Дайте пример?

Не, не, не бих си го позволил…

Източник: The Talks