Секретен списък показва кой е могъл да спечели Нобелова награда

В разсекретения списък на Шведската академия има 72 имена

Секретарят на Шведската академия е застрелян с револвер от XIX в. На следващия ден още 4-ма членове на академията са убити със същото оръжие. Кой преследва тези, които присъждат Нобеловата награда за литература? Ключът за разгадаването на убийствата води към тайни на литературния свят, пазени грижливо 100 години...

Да, това е сюжет на шведски криминален роман, но в основата му стоят реални тайни, скрити архиви на авторитетната институция. Поне за 50 години са под ключ. Като се знае какъв е авторитетът на Нобеловата награда, какви страсти се развихрят около нея, дори е за чудене, че все още реалността не ни е изненадала с някое истинско убийство. Но пък интриги, скандали и литературни убийства - колкото искаш!

На час по лъжичка тайните стават явни. Според устава на академията списъците с номинираните за наградата стават обществено достояние след 50 години. Тази година излязоха нови 72 имена и за чест на номиниращите през следващите години голяма част от писателите от този списък наистина получават приза (целият може да се прочете на официалния сайт на Шведската академия - www.svenskaakademien.se, там са и другите разсекретени данни - б.а.).

Според правилата на академията кандидатури за наградата се приемат до 31 януари

от членовете на академията и други подобни институции в останалите страни, от професори по литература и лингвистика, от предишни лауреати и от писателски организации. През пролетта “академиците” отначало избират 20 най-безспорни кандидати, а после съкращават списъка до пет имена. Цялото лято членовете на Шведската академия подробно се запознават с творчеството на номинантите и през есента се събират да обсъждат кандидатурите. Името на бъдещия лауреат се пази в строга тайна. Самите членове на Нобеловия комитет за литература, докато обсъждат кандидатите, ги наричат не със собствените им имена, а ползват  псевдоними.

Можете да претърсите достъпните вече архиви на номинациите и да разберете кой кого е предложил в миналото. Списъците са изключително любопитни. Например Франклин Делано Рузвелт е бил номиниран 5 пъти, а той самият е номинирал двукратно друг човек. Той и държавният му секретар Кордел Хъл са се номинирали взаимно в една и съща година.

Рузвелт така и никога не е станал нобелист,

но Хъл получава Нобелова награда за мир през 1945 г. за участието си в създаването на ООН.

В тазгодишните списъци, сравнени с тези от 1965 г., изплува фактът, че руската поетеса Анна Ахматова два пъти е била предложена за “Нобел” за литература. Тя е в компанията на Владимир Набоков, Константин Паустовски, Луи Арагон, Самюел Бекет, Хорхе Луис Борхес, Ясунари Кавабата, Алберто Моравиа, Пабло Неруда, Съмърсет Моам. Нейната кандидатура е по препоръка на двама професори от Гьотеборгския и Харвардския университет.

Но през 1965 г. академиците не са впечатлени от поетичното ѝ творчество, но е имало гласове призът да бъде поделен между нея и Шолохов (той може да се дели най-много на три). Подобна комбинация обаче възмущава председателя на изборния комитет Андреас Естерлинг, според когото между двамата няма нищо общо освен езика и той категорично се противопоставя на такова решение. При второто гласуване единодушно е избран Михаил Шолохов за “артистичната сила и цялост на своята литература, с която представя епичния живот на Дон и разкрива експресивно този исторически период от живота на руския народ”.

Ахматова не доживява гласуването през 1966 г.,

а наградата не се дава посмъртно. Тогава са отличени Шмуел Йосеф Агнон (Израел) за “дълбоко характерния му разказ с мотиви от живота на евреите” и Нели Закс (Швеция) за лиричната ѝ и драматична поезия.

Съгласно правилата една и съща кандидатура може да бъде предложена за наградата неограничено число пъти. Предложенията идват както от университетски професори, така и от творчески съюзи и дори от бивши лауреати. Например датският писател Йоханес Йенсен е номиниран 18 пъти, но в края на краищата упоритостта на феновете му е възнаградена - получава приза през 1944 г. Италианката Грация Деледа (приз за 1926 г.) има 12 опита, а Анатол Франс (“Нобел” за 1921 г.) е в списъците девет пъти. Това доказва защо букмейкърите всяка година въртят долу-горе едни и същи имена, а някои от писателите театрално въздишат, че вече им е писнало да са в тях. Ами оказва се, че и тези списъци са “аз за тебе – ти за мене”, констатират изследователи на разсекретените номинации. Дали сме все още с надеждата Муриками да има голям шанс? Дали на него му е вече тягостно да се надява? Видимо е, че упоритостта побеждава, но дали е така при японеца, това ще се разбере след 50 г.

Ето една история. Борис Пастернак е обсъждан като един от евентуалните носители на Нобелова награда през 1946 г. - 11 г. преди Миланска публикацията на романа му “Доктор Живаго” (можете да си го купите в най-близката книжарница, издаден луксозно от КК “Труд” - познавачи на най-актуалното на пазара – б.а.), забранен тогава в СССР. Получава я през 1958 г. за “впечатляващи постижения в съвременната лирика и също за продължението на традициите на великия руски епически роман”. В списъка тогава е и Шолохов, а натегачеството именно той да вземе нобела е огромно. Но не става... Пастернак праща телеграма до Нобеловия комитет: “благодарен съм, радостен, горд и смутен”. Седмица по-късно под натиск пише: “По силата на това значение, което получи присъждането на наградата в обществото, на което принадлежа, съм длъжен да я откажа. Не приемайте като обида доброволният ми отказ”. Пастернак умира през май 1960 г. Историческата справедливост възтържествува, когато синът му Евгений я получава през 1989 г.

Шведският вестник Sydsvenskan, първи успял да види архивите, пише, че сред основните конкуренти на Пастернак са четирима - датчанката Карен Бликсен, французинът Сан-Жон Перс и италианците Салваторе Куазимодо и Алберто Моравиа. Двама от тях – Моравия и Бликсен, никога няма да получат отличието, и това е сред постоянните упреци по адрес на Академията, защото и двамата са ярки и талантливи автори. Куазимодо му провървява – негова е премията средващата година за „лирическата поезия, която с класическа страст отразява трагичния опит на днешния ден”, а Перс е лауреат за 1960 г. Конкуренцията е била достойна. От архивите става ясно, че кандидатурата на Пастернак е предложена от Алберт Камю - лауреат на “Нобел” за 1957 г.

На какво залагаха букмейкърите за наградите за 2016 г. в английската кантора Ladbrokes? Постоянно присъствие е сириецът Адонис. 86-годишният поет беше с шанс 6 към 1. Пожалете стареца!, възкликнаха литературните критици. С най-добри показатели беше кенийският поет Нгуги Ван Тхионг'о - не би! Би го Боб Дилън! Както писахме, пак Харуки Муриками вече на 67 години, събра добри залози, споменаваше се и Филип Рот. Фенове се надяваха за Урсула льо Гуин, Евгений Евтушенко, Милан Кундера, Джулиан Барнс, но при залози 50 към 1. Точно сред тези имена с минимални шансове беше и това на Боб Дилън. Е, който заложи на него, спечели! А кои са били действително неговите съперници, ще разберем през 2066 г.... Академичните архиви търпеливо чакат да бъдат отворени след 50 години.