Пафос - мека на древния секстуризъм

Тълпи поклонници се стичали в кипърския град за сношение с жриците на Афродита

В Кипър името на Афродита е търговска марка. Там всичко кръщават на богинята на любовта – от хотели и ресторанти до фирми за коли под наем и погребални бюра.

В древността също са възхвалявали името ѝ, но по различна причина: орди поклонници, пристигащи в храма ѝ в Куклия, са я призовавали на висок глас, преди да се отдадат на любовна игра с нейните жрици. Това е била древна форма на секстуризъм, разказва Би Би Си.

През 2017 г. Куклия и близкият град Пафос в Западен Кипър ще бъдат културна столица на Европа. Районът е избран заради открита случайно от селяни през 1966 г. безценна археологическа находка – при разкопки край брега изникват останки от великолепен гръцко-римски град с храмове, вили, театри, крепости и гробници.

През IV век сл. Хр. страшен земетръс изравнява мястото със земята. Но сред руините са намерени добре запазени артефакти, включително подови мозайки от гръцко-римската епоха.

Според ЮНЕСКО те са сред най-изящните в света. Дори и само заради мозайките, Пафос – древната, съществувала 7 века столица на Кипър, е достоен да бъде столица на културата. Там са запазени и многобройни развалини от римската епоха. През I век сл. Хр. апостол Павел проповядва Божието слово в града. 

Но истинската си слава Пафос дължи на легендата, че божествената

Афродита се е

родила на този бряг

от морска пяна, смесена със спермата на Уран, след като неговият син Кронос му отрязва гениталиите. Такова е и името ѝ – родена от пяната. Елините я почитали като богиня на любовта, плодородието, пролетта и живота. По-късно римляните я нарекли Венера. През вековете красавицата е вдъхновявала писатели, поети и художници като Сандро Ботичели.

Носителка на стихийна сексуалност,

богинята е известна не само с красотата си, но и с многобройните си любовници. През XII век пр. Хр. в Куклия край Пафос е издигнат храм в нейна чест. От него днес има само отломки, но в Античността той бил най-голямото светилище на богинята по Средиземноморието.

Тълпите другоземци, прииждащи да ѝ се поклонят, са привлечени както от сакралното, така и от жаждата за секс. В храма половото сношение с непознати е било не само възможно, но и задължително. Вихрел се е празник на масовите оргии.

Днешните пътеводители срамежливо не навлизат в подробности за тези ритуали. Но през V век пр. Хр. Херодот разголва истината. “По гнусен вавилонски обичай всички местни жени са били принуждавани поне веднъж в живота си да влизат в храма на Афродита като нейни жрици и

да правят любов със случайни мъже

от чужбина” - пише гръцкият историк с типичния му морализаторски тон. Това се е отнасяло както за простите и бедните, така и за благородните богати дами, които са пристигали на мястото, скрити в колесници и следвани от голяма свита. Сядали в храма, а по коридори от всички страни прииждали мъже. Никой от тях не си е тръгвал незадоволен. За секса жрицата получавала пари и е била задължена да ги приеме, защото смятали тези монети за свещени. Размерът на сумата бил според джоба на клиента. 

Щом мераклията си харесал партньорка, хвърлял парите в скута ѝ с думите: “Призовавам те в името на богинята Милита” (асирийското име на Афродита). После двамата се оттегляли край храма за сношение. Щом изпълнела дълга си към богинята, жрицата била свободна да си върви.

“Грозните жени са чакали с години

някой да ги пожелае”, разказва Херодот.

Древната разюздана традиция описва и шотландският антрополог и историк на религиите Джеймс Фрейзър. “В Кипър преди сватбата обичаят е задължавал всички жени да проституират, като се предлагат на непознати в храма на Афродита”, пише авторът.

Храмовата проституция практикували и култовете към първообразите на Афродита - месопотамската Ищар и финикийската Астарта. Същия обичай е имало в Библос и Баалбек (днешен Ливан), а също в Армения и Турция.

Проституиращите хетери носели на главата си церемониално покривало от шнур и не трябвало да отказват на никой мъж, който им предложи пари. Тази традиция и спомените за нея съществували с векове, въпреки че през IV век сл. Хр. римският император Константин я забранява. През 1336 г. германският свещеник и пътешественик из Средиземноморието Лудолф от Зухен пише за езическите поклонения в Пафос: “Земята на Кипър е тласкала мъжете към похот.”

В Кипър безценни реликви пазят спомена за чувствените наслади по онези земи. В музея в Никозия например е изложена великолепна мозайка на Леда, майката на Хубавата Елена, оголила задните си части пред похотливия Зевс, приел образа на лебед.

Кипърците до днес са влюбени в мита за Афродита и показват на всички скалата Петра-ту-Ромиу, до която се е родила, разказва Би Би Си. В музея край останките от храма ѝ на видно място стои книгата “Афродита: Митологията на Кипър” от Стас Параскос - кипърски художник и основател на колежа по изкуствата в Пафос. В Англия, където е учил и работил, той е съден и глобен за “скверни и неприлични картини”. Но творецът не само не се свени, а обожава еротичната история и митология на острова си. Убеден е в животворната сила на природата и в освобождаващия ефект на сексуалния импулс. 

Смесвайки факти и измислици, Параскос вкарва в книгата си герой поклонник, който описва като очевидец пролетните тържества в чест на Афродита, ритуалите, жертвоприношенията и

мистичните сливания с богинята

Нарисувана е жива картина на прииждащите за празника в Пафос тълпи гърци, египтяни, персийци и филистимци, които търсят подслон, борят се с крадци, участват в масови вакханалии с проститутки. Книгата почива на автентични източници и завършва със следите от култа към Афродита в днешен Кипър.

Някога пред храма на богинята е имало голям каменен конус – символ на плодовитостта. Той е изобразен върху открити в Куклия римски монети от II век сл. Хр. Днес този фалически монолит се пази в музея до храма. Целият е потъмнял заради обичая на местните жени да го мажат със зехтин за зачеване и берекет.