Кои храни обича щитовидната жлеза

Болестите на щитовидната жлеза са многобройни и в различните етапи могат да преминават една в друга. Информацията за хранителните режими при всички заболявания на щитовидната жлеза би заела страниците на целия вестник. Затова ще се ограничим със съвети при състояния на повишено или понижено производство на хормоните й. Споделям мнението, че подходящото хранене и билки при част от заболяванията могат да нормализират функцията на жлезата. При някои състояния обаче се налага бързото включване на медикаментозно лечение, за да се спаси животът на пациента. Тук е важен балансът с правилното хранене, за да има трайни резултати за избягване на рецидивите на болестта. Мнението ми се основава на наблюдения над хиляди пациенти с проблеми на щитовидната жлеза, потърсили помощ в медицинския ни център за 22 г. Ето и съветите ми:

При повишени стойности на хормоните Т3 и Т4 (хипертиреоидизъм):

1. Веднага се започва медикаментозно лечение под контрола на ендокринолог.

2. Забраняват се всички форми на лечебно гладуване - наблюдава се още по-рязко отслабване, още по-изразено учестяване на сърдечната дейност (140 и повече удара в мин), още по-изразен екзофталм (изпъкване на очните ябълки) и др. Сред първите случаи, когато открих кабинета си за лечение с плодове, беше млада жена, отказала приема на нужните медикаменти и гладувала сама с надежда да се оправи. Беше в изключително тежко състояние. Убедих я спешно да постъпи в болница и бе спасена.

3. Забранява се употребата на кафе, черен чай и др., съдържащи кофеин напитки, защото засилват сърцебиенето.

4. Препоръчва се стриктно природосъобразно вегетарианско хранене, без никакви животински храни, с прием на много зеленолистни и други зеленчуци и много плодове. Това дава шанс на щитовидната жлеза да работи нормално, след като медикаментите, потискащи функцията й, бъдат спрени. Опитът ми показва, че пациентите, които се хранят природосъобразно, докато приемат лекарства и след това, не са заплашени от рецидиви. Нужните за тези пациенти белтъчини могат да се набавят пълноценно от различни зърнени и бобови култури, както и от шампионите по съдържание на всички незаменими аминокиселини - киноа, просо, елда.

При понижено производство на хормоните Т3 и Т4 (хипотиреоидизъм) обмяната на веществата е забавена - пациентите имат повишено тегло и отоци.

1. Забраняват се всички храни и напитки, съдържащи бяла или друга захар, както и бяло брашно. Целта е да не се включи порочният механизъм - много глюкоза - много инсулин-превръщане на голяма част от глюкозата в мазнини и свръхтегло.

2. Избягване на храни, съдържащи гоитрогени (вещества, блокиращи усвояването на йод, който е в състава на щитовидните хормони) - от зеленчуците това са зеле, включително брюкселско, ряпа, броколи, карфиол, алабаш, маруля, спанак; от плодовете - ягоди, праскови, и още - просо, фъстъци, соя и соеви продукти. След топлинна обработка може да се включват в менюто, защото действието на гоитрогените е намалено след готвенето.

3. Белтъчините, важни за образуването и "транспорта" на щитовидните хормони, е най-добре да се набавят от ядки, семена, зърнени храни и варива.

4. Препоръчват се храни, съдържащи селен - шампиони по съдържанието му са бразилският орех, слънчогледовите семена, пълнозърнестият хляб, морската сол и др. Селенът е необходим за превръщането на неактивния хормон Т4 в активния Т3.

А) При йоднедоимъчен хипотиреоидизъм са полезни храните, богати на йод, магнезий, цинк (сусам, бадеми, авокадо, банани)

Б) При хипотиреоидизъм в резултат на автоимунното заболяване тиреоидит на Хашимото не бива да се приемат храни, съдържащи глутен. Причината е сходството на глутена с част от белтъчните структури на щитовидната жлеза. В резултат на това антителата, синтезирани срещу глутена, атакуват клетките на жлезата и постепенно може да я унищожат. Високо съдържание на глутен има в пшеницата, ечемика и ръжта. Безглутенови са киноа, елда, кафяв ориз, амарант, чия.

Както при всички автоимунни болести и при Хашимото животинските храни трябва да отпаднат от менюто, за да се даде шанс за спасяване на щитовидната жлеза.