Леонардо Вилхелм ди Каприо е носител на „Оскар“ и три награди „Златен глобус“. В интервю 42-годишният актьор и покорител на женски сърца споделя за работата си като актьор и борбата за роли в киното. Спомня си за детските мечти и разкрива бъдещите си планове.
Лео, няма ли да е хубаво, ако снимаш от време на време по някоя лигава романтична комедия?
Напълно съм „за” снимането на романтична комедия, но никога не бих направил нещо само заради идеята да се направи нещо от определен жанр или защото е времето и мястото да се направи различен тип филм. Мисля, че това би било огромна грешка. Наскоро прочетох един сценарий и си казах: „ Леле, наистина ме трогна.” Така избирам проектите, в които искам да участвам.
Никога не мисля за материалната страна, нито как ще се отрази на поп културата, нито какво ще означава в исторически аспект. В крайна сметка всичко преминава и този филм ще се превърне в успешен или неуспешен. Така че единственият начин, по който избирам един филм, е отговорът на въпроса дали мога да се свържа с него.
Колко е важно за теб да се предизвикаш с всяка следваща роля?
Това наистина зависи от ролята. В нашата индустрия трябва много да търсиш, докато намериш добър материал. Всеки път, когато има читав сценарий, всички се нахвърлят върху него. Все едно сме гладиатори на арената или бездомници, които се борим за всеки залък хляб.
Ето защо са необходими понякога години, за да се развие един проект и да се покаже на екран в най-добрия си вид. Ако има дупки в историческата структура, ако не е завладяващ и трогателен разказът, появявайки се на екран, филмът ще се провали.
Изглежда, че си победител в „борбата за храна“, имайки предвид ролите, които получаваш.
Каквото и решение да взема като актьор, наистина смятам, че за създаването на филма са отговорни режисьорите. Те са хората, които в крайна сметка оформят филма. Режисьорите може да имат страхотен сценарий в ръцете си и да го превърнат в боклук, ако не са способни да извадят най-доброто от него. Затова съм избрал да работя с режисьори, които смятам, че могат да се пренасят в съзнанието на публиката.
Работил си със Стивън Спилбърг, Кристофър Нолан, Клинт Истууд, Дани Бойл, Джеймс Камерън. Да не говорим, че редовно снимаш със Скорсезе. Имали някой останал в твоя мечтан списък?
Има много режисьори, с които бих се радвал да работя. Пол Томас Андерсън е един от тях. Анг Лии е много талантлив. Има много добри режисьори.
Каква част от живота ти заема снимането на филми и мисленето за тях?
Голяма. Няма как да отрека, че това е най-доминиращо в моя живот в момента. Истината е, че винаги съм искал да бъда актьор. Това винаги е било моя мечта и настана времето, в което мога да избирам ролите си.
От доста време избираш ролите си...
Да, но познавам много актьори, с които заедно тръгнахме в тоя бизнес, но за тях нещата не се развиха толкова добре. Непрекъснато си представям себе си след 30 години, мислейки: „Защо не се възползва от възможностите, които имаше? Имаше толкова много хора, с които можеше да работиш, роли, които да направиш. Действай!“
Пренебрегваш ли останалите неща от живота?
Не, не ги пренебрегвам. Или по естествен начин намират мястото си, или не. Но не опитвам да насилвам нещата. Знам, че в крайна сметка обичам това, което правя, и всичко останало ще намери начин да се случи.
Изглеждаш много спокоен.
По-скоро съм енергичен човек. Изглеждам по-спокоен сега, но трябваше да ме видите, когато бях по-млад. Щеше да е много трудно да бъдете около мен, особено преди да стана тийнейджър. Не знам как майка ми се справи с мен. Аз само тичах, постоянно правех нещо. Сега съм много по-спокоен, но още имам много енергия.
Винаги ли си знаел, че актьорството е това, с което искаш да се занимаваш? Наистина не помня. Но си спомням, че обичах да имитирам приятелките на майка ми. Правех малки представления, на които им се подигравах артистично и размивах моите баба и дядо. По едно време започнах непрекъснато карах родителите ми да ме водят на прослушвания. Аз дори не знаех, че може да ми плащат за това. Когато разбрах, че ще ми плащат, казах: „ Добре, това е, което наистина искам да правя”.
Не е ли странно, като се замислиш как изцяло си постигнал детската си мечта?
Понякога, като поглеждам назад, си казвам: „Леле, всичко, което ми се случи, е страхотно. Успях да изпълня доста от детските си мечти. ”
Никога не бих предположил, че ще ми се случи да изиграя незначителна роля във филм на Мартин Скорсезе, а след това да снимам с него толкова много филми. Признавам, че е усещането е чудесно. Но същевременно е пристрастяващо. Така че, да, мечтата ми е преизпълнена.
Източник: The Talks
Коментари (0)
Вашият коментар