Винаги се връщам в България с много вълнение, казва звездата
Силви Вартан пристига в София, за да представи лично своята книга “Мама…”. Тя е посветена на майка ѝ Илона, с която певицата има изключително силна емоционална връзка. Двете остават неразделни до смъртта на Илона Вартан, която почина през 2007 г. на 92 г.
Във вълнуващата си изповед Силви Вартан разказва още за детството си в България, за имиграцията на семейството във Франция, за началото на кариерата си на сцената и за идването на световната слава. Книгата излезе във Франция през април. Премиерата на българското издание, дело на “Колибри”, ще е в клуб “Перото” в НДК на 22 ноември от 19,00 часа в присъствието на звездата.
Последната визита на Силви Вартан в България бе през април 2014 година, когато тя изнесе грандиозен концерт в зала 1 на НДК, като представи албума си “Силви в Нешвил”. Дни преди пристигането си певицата отговори на въпросите на “24 часа”.
- Г-жо Вартан, заварвам ви в момент, в който обикаляте Франция със спектакъла “Не ме гледайте така”. В него си партнирате с Изабел Мерго? Как върви турнето?
- О, много добре, чувствам се чудесно, открих роля, която ми харесва. Да се играе в комедия, е много забавно, много разтоварващо. Разбираме се много добре. Миналата година играхме спектакъла три месеца в Париж, а сега обикаляме Франция, ще го представим също в Белгия и Швейцария. Пътуваме с трупата, с декорите, много е весело.
- Този път идвате в България, за да представите книгата си “Мама...”, а не за концерт. По-различно ли е усещането, очакването от това поредно завръщане?
- Винаги се връщам в България с много вълнение. Но да говоря за майка си в България, където тя е прекарала младостта си и е преживяла толкова неща, това очевидно ме трогва и вълнува много силно и по по-различен начин.
- Озаглавили сте книгата си просто “Мама...”, но защо сложихте многоточието?
- Защото това е една история. Историята на нейния живот и защото любовта към майката не може да има край. 
- Защо написахме тази книга, каква вътрешна необходимост ви тласна към писалката?
- Исках да предам тази история на децата и внуците си, за да знаят по-добре коя точно беше майка ми Илона и откъде идваше. От друга страна, нейната съдба е истински филм. Тя беше необикновена жена и исках да остане жива в спомените и сърцата на децата ми. Освен това много хора се припознават в тази майчина и синовна обич, те ми пишат и ми казват колко много книгата ми ги е трогнала и развълнувана. Исках в някаква степен да направя майка си безсмъртна.
- В България сте живели само 7 години, ако не се лъжа...
- Да, но това бяха много наситени години, които структурираха целия ми емоционален живот, както и живота ми на жена.
- Какво си спомняте от детството в България заедно с майка ви?
- Това бе прекрасен момент, за който, като мисля, и досега се успокоявам. Въпреки че спомените ми от България в онази епоха са много контрастни. Но си спомням ясно за всички моменти от детството си. Странно, но когато дойдох във Франция, нещата започнаха да се смесват. Но българските ми спомени са много силни - най-вече от гледна точка на чувствата. Първия път, когато се върнах в София, беше през 1991 г. Търсех къщата на моя чичо - не чичо по кръв, а чичо на сърцето - близък на родителите ми и шарже д'афер на Холандия по онова време - г-н Бринк. Често ходех у тях, защото той имаше дъщери, с които бяхме приятелки. Исках непременно да открия тази къща. Разбира се, първо намерих къщата на баба ми и дядо ми, където съм израснала - на бул. “Тотлебен”, после - преди да заминем за Франция, живеехме в апартамент на ул. “Евлоги Георгиев”. 
Накрая намерих съвсем сама къщата на г-н Бринк, макар да ми бяха казали, че тя вече не съществува. Казах на шофьора да ме остави на ул. “Шипка” и тръгнах пеша. Сякаш някой ме водеше, знаех къде точно да я търся. Оказа се, че къщата съществува, беше скрита зад два нови блока. Не можех да повярвам, главата ми се въртеше, сърцето ми биеше силно. Разказвам ви това, за да илюстрирам, че спомените ми са много точни и силни. Запазих и българския език, запазих го в сърцето си, макар че бях само на 7 години, когато пристигнах във Франция. Всичко това не ме напуска.
- Майка ви идва в България от Унгария, после, след като е живяла години тук, заминава за Франция, когато семейството ви бяга от комунистическия режим. Как преживяваше тя тези кардинални промени?
- Тя наистина бе изумително същество, беше принцеса в сърцето си. Много силна и щедра, а в същото време крехка. Беше елегантна във всички отношения. И най-важното - беше смела, какъвто бе и баща ми. И двамата бяха уникални личности. Когато човек стигне до една определена възраст и се обърне назад, си казва - Боже мой, невероятно е как са успели да преминат през всичко това с такова достойнство, чест, смелост, сила и любов. Трябвало е човек да притежава всички тези съставки, за да оцелее в онези обстоятелства. Като повечето имигранти и те преминаха през големи трудности и любовта им ги спаси. Това е добро свидетелство за младите и за много други хора, това е пример.
- Още повече в сегашния момент...
- Да, в този не точно изгубен , но доста объркан свят.
- Истина ли е, че майка ви не е искала да влизате в шоубизнеса?
- Да, тя се страхуваше много. Смяташе, че аз мечтая, че бих била много разочарована и тъжна, ако не се случи. Но тези опасения не вземаха предвид моята решителност, която беше по-силна от всичко.
- Как преживя известността ви?
- Трудно, както и самата аз. Славата не е най-привлекателното нещо в моята професия. Всъщност загубата на анонимност се преживява тежко.
Годините, в които започнах кариерата си, бяха преломни в музиката, но не само. В социален аспект също. Това беше момент на щастие, на спокойствие, на мир преди всичко 20 г. след войната. Имаше моменти на просперитет и светът не беше същият. Франция не беше днешната, нито впрочем която и да било друга държава.
- Кои са най-важните уроци, които научихте от майка си - като личност и за това каква майка самата вие трябва да бъдете?
- Ние бяхме много единно семейство. Живяхме четирима в една стая 4 години Бяхме буквално залепени едни до други и се обичахме дълбоко. Внимателно наблюдавах и слушах родителите си. Майка ми беше моят бог. Като я гледах какво прави, как живее, научавах всичко. Защото примерът е много важен. А тя правеше това, което говореше, при нея думите отговаряха на делата. Именно на това човек опитва да научи децата си. Майка ми никога не се отказваше, не отпускаше ръце, тя беше урок за голям кураж. Сърцето ѝ бе открито, не беше пресметлива, нито манипулативна, беше прекрасна. Ужасно е да изгубиш майка си. Това е да се изгубиш сам в някаква степен.
- Каква беше връзката ѝ с вашите деца?
- Обожаваше ги. Не може да обожаваш своите деца и да не обожаваш техните. Много ми помагаше във възпитанието на сина ми Давид. Работех усилено и само на нея имах пълно доверие. Пътувах и бях спокойна, когато оставях сина ми на баба му. Така можех да следвам кариерата си, защото иначе нямаше да мога да се занимавам с това, което правя.
- Вие сте световноизвестна певица, играли сте в киното, сега играете в театъра, пишете книги. Имате ли още скрити таланти?
- Всичко това ми отнема много време, така че малкото свободни часове, които ми остават, ги посвещавам на семейството и приятелите си, на личния си живот. Но е вярно, че работата ми е нещо важно за мен, което ме прави по-малко меланхолична, освобождава ме и ми дава емоционално равновесие. 
- Догодина ще бъдете отново на сцената на зала “Олимпия” в Париж. Започнахте ли вече подготовката за този концерт?
- Не. Нещата са в главата ми, но тъй като в момента играя на сцената, ми е много трудно да мисля за други неща. Репетираме всеки ден, ако два дни не играем пиесата, трябва да я препрочитаме отново, да я пазим в себе си. Така че във всеки момент трябва да сме свързани с това, което правим, не ми е възможно да мисля за друго.
- Нещо извън кариерата ви. Вие живеете между Франция и САЩ. Какво мислите за избора на Доналд Тръмп за американски президент - един избор, който продължава да е сред най-коментираните теми?
- Мисля, че народът избра Доналд Тръмп напълно легитимно, независимо дали ми харесва, или не. Американците се произнесоха, а освен това г-н Тръмп не бе подпомогнат от никого - нито от собствената си републиканска партия, която го клеветеше, нито от медиите, които всичките - от А до Я - бяха за Хилари Клинтън, нито от парите. Дали избирането му е за добро, или не, това само бъдещето ще каже. Това, което е ясно, е, че американският народ бе много недоволен през последните години, много хора останаха без работа и бяха нещастни от ситуацията. Те искаха промяна. Да се надяваме, че Доналд Тръмп, който досега бе познат само като бизнесмен, като президент ще успее да възстанови равновесието в страната. САЩ са голяма и свободна държава и не може да се върви срещу волята на мнозинството от хората.
Снимките са от архива на Силви Вартан и са част от книгата й "Мама"... Текстовете са на авторката.
Коментари (0)
Вашият коментар