Ралица Паскалева: Предпочитам съобщение в 3 през нощта, отколкото роза в целофан

Беше наистина голям комплимент, когато ме срещна един баща и ми каза, че заради мен дъщеря му иска да учи медицина. Аз нямам нищо общо с медицината, но това може само да ме ласкае.

Сериалът промени ли отношението ти към лекарската професия?

Внаги съм имала добро отношение към лекарите, макар че имам страх от болници и

даже като ни сложат изкуствена кръв на снимките, ми става гадничко. От елементарни неща разбирам колко е трудно на хората в тази професия. Най-малкият пример ще дам. Снимаме в операционната и трябва да сме облечени с една дреха като шуба плюс маска, плюс очила, шапка, ръкавици. Аз на 30-ата минута вече не издържам да стоя права, а съм на 27 години. Млад човек съм, би трябвало да ме държат краката. И си представям как един лекар стои по 8 часа и провежда животоспасяваща операция. Дори нещо толкова елементарно ме кара да се замисля колко е сложна тази професия и че трябва да я уважаваме повече.

Имало ли е момент, в който си упреквала героинята си за нещо?

В началото седнахме и правихме анализ на ролите и ситуациите. Когато героинята ми започна връзка с доцент Захариев, не излизаше, че това е истинска любов, която тя изпитва към него, а че по-скоро тя постъпва така заради кариерата си. Но аз винаги съм играла ролята си като на влюбена в този мъж жена. Мисля, че хората с всеки изминал епизод виждаха, че нейната любов към този човек беше истинска. Тя не беше просто амбиционата девойка, която искаше да успее. Защо би си причинила всичко това, ако беше такава? Тя наистина беше влюбена и съм убедена, че има изключително много хора, които попадат в подобни ситуации и биват жестоко упреквани. „Ама как може – той е с 30 години по-голям от теб?“ Или „Как може?! Той е женен!“ Или „Тя е женена!“ Но за любовта години няма, за любовта понякога подписът не важи. Колкото и да се опитваш да спазваш някакви принципи или морал, понякога просто не трябва да изневеряваш на себе си и на нещото, което е писано да ти се случи. Затова никога не съм я упреквала. Аз не бих тръгнала с женен мъж или с мъж 30 години по-голям от мен. Но ако се влюбиш, няма какво да направиш, случило се е. Понякога седиш и казваш отстрани „о, аз не бих го направила“. А като ти се случи, реагираш по съвсем друг начин и приемаш всичко другояче.

За доктор Стилянова разбрахме – тя е влюбена. А ти? Има ли любов в живота ти?

Има любов навсякъде. Имам любов и от приятели, и от семейство, и от кучето си.

Е, за Голямата любов питам...

Не смея да се ангажирам с такова твърдение, защото винаги, когато човек е влюбен, казва, че това е голямата любов, а след някакво време разбираш, че може би не е така. Единственото, което мога да направя, е да седя, да се наслаждавам на момента и да се надявам той да продължи завинаги. Важното е да я има любовта.

Романтична ли си?

Не съм сладникаво романтична. Не съм от типа „дай да си разпилеем листенца от рози, да си запалим свещи, да си направим спагети и да ядем от една чиния“. За мен романтиката се изразява например в това да получа съобщение в 3 през нощта - „Мисля за теб“. И това ми е по-романтично, отколкото някой да ми донесе роза в целофан в ресторанта.

За любовната история на Ралица и Теодор Салпаров четете тук

коса: Васил Марков за Premium Rouge

грим: Малвина Пешева за Premium Rouge

гардероб: магазини Kamerans