Димитър Коцев - Шошо е главният виновник от няколко броя насам на нашата корица да има винаги и по една маймуна. Като режисьор и сценарист на „Маймуна“ той ни накара да вярваме, че българското кино отваря нова страница, където на всички нас като зрители ще ни е по-приятно, по-уютно, по-забавно и по-светло. Затова поканихме лицата от нашите корици в тази импровизирана кампания в подкрепа на ДОБРОТО българско кино.
Същевременно плюшени маймунки плъзнаха из социалните мрежи - хора, които бяха гледали "Маймуна" на "София Филм Фест", организираха своя кампания в подкрепа на новия филм. Техните маймунки обикаляха България и света, а днес може да ги видите в специален феналбум на страницата на филма. Премиерата наближи и по улиците на София се появиха и симпатични графити, които призовават "Гледай Маймуна" - отново дело на заразени с вируса "Маймуна" почитатели.
Официалната премиера на „Маймуна“ беше миналата седмица и завърши с бурни аплаузи, насълзени очи и усмивки. „Изключителна история“, „топъл и силен филм“, „невероятна актьорска игра“, „искам да го гледам пак“, бяха само част от коментарите на първите зрители. И така, ден след ден, "Маймуна" се превърна в киносъбитието за този сезон. За нас е чест (и голям кеф), че Юлиан Вергов, който играе ключова роля във филма, е поредната "маймуна" на корицата ни и че другата "маймуна", виновна за успеха на филма, днес е гост на mila.bg.
Шошо, на 30 септември „Маймуна“ най-после тръгна по кината. Какви хора очакваш да се покатерят на този клон?
Надявам се да се покатерят толкова много хора, че клонът да се счупи. И искам да са различни, искам да се изненадам от това какви хора гледат и харесват филма. Дано историята на Мая и Ива успее да вкара зрителите в едно общо съпреживяно преживяване, така както само добрите филми успяват. Чудесно е, когато най-различни хора започват да дишат в един ритъм, докато следят какво се случва пред очите им.
„Маймуна“ взе наградата на публиката на „София филм фест“. Това показателно ли е за интереса, който се очаква от широката публика по кината?
Първоначалният интересът на широката публика зависи повече от рекламата, а не толкова от качествата на един филм. Хората са претрупани с информация, събития се случват ежедневно навсякъде, а всички ние със своите филми, представления, изложби и концерти им подвикваме от всички страни, опитвайки се да привлечем внимание. При другите изкуства е възможно едно произведение да стане популярно с времето благодарение на добрата дума от уста на уста, но киното е бързооборотна стока – ако не влязат да гледат филма ти филма днес, най-вероятно никога няма да влязат.
На плаката на филма ти пише „драма“, но аз съм сигурна, че ти имаш и по-вълнуващо описание на жанра му.
Жанрът е измислен да улеснява зрителите. Хубаво е да се знае предварително какво те очаква в най-общи понятия. Защото не е приятно да ти кажат, че ще ядеш нещо кисело, а да ти дадат люто. Сетивата се объркват. Но като всеки автор в киното аз всъщност не обичам жанровото определение. И една дума никога не ми стига, за да опиша филма си, затова нека кажем, че “Маймуна” е позитивна комична миниекшън фентъзи мелодрама.
У нас продължават да се правят, че и да се тачат от критиката, доста сивички филми – кахърни, без надежда. Твоят филм не е такъв. Защо колегите ти имат такъв апетит към мрачното и защо ти избра другата гама?
За радост не ми се налага да живея и в главите на моите колеги, моята глава ми стига с целия багаж в нея. Не бих могъл да знам как всеки се формира, какво го кара да прави определен тип филми. Но вярвам, че трябва да има всякакви филми. Мисля, че с моята работа запълвам една част от възможния спектър, но и за по-сивичките сектори трябва да има автори.
В описанието на филма прочетох, че това е „история за любов като никоя друга“. А има ли любов като някоя друга?
Това изречение, разбира се, е рекламен трик, защото всъщност всяка любов е като никоя друга. Просто звучеше добре и в крайна сметка е самата истина.
Някои от отзивите за "Маймуна:
Ива Дойчинова: “Маймуна е филм за преминаването на прегради. От границите на предразсъдъците и предубежденията ни, през затворите, в които сами се затваряме и клетките на "сигурността". Пълен с нежност, ирония и усмивка, филмът те хваща за гърлото и започва същински да се прожектира в съзнанието, след като свърши. „Маймуна“ е сред най-хуманните филми, които съм гледала изобщо, и връща киното към неговото сърце – човечността.“
Драгомир Симеонов: „Маймуна” е филм за загубата и откриването, магически разказ за силата да превъзмогнеш душевна травма и помощта, от която имаш нужда, за да го направиш. Смел и красив филм, в който съчувстваш на главната героиня, но подобно на нея накрая предпочиташ да се смеете заедно, вместо да страдате.“
Емануела Иванова, "Програмата": „Сигурно сте чули, че има "някакъв нов български филм" на име „Маймуна”. И ние чухме, после го гледахме и веднага ще ви кажем – изобщо не е "някакъв". Това са 90 минути леко, мъдро, красиво, докосващо, малко магично и много истинско кино, в които кардиограмата ти се изравнява с тази на героите, a накрая си щастлив, че си го преживял.“
Историята:
Мая (Александра Костова) и Ива (Радина Боршош) са сестри, които ги свързват един баща (Юлиан Вергов) и една маймуна. Както и обща страст – да се ровят в дълбоко пазените тайни на своя странен учител Пенев (Леонид Йовчев). Неочаквано събитие променя живота на всички. На децата им се налага бързо да пораснат, a на възрастните – да останат усмихнати въпреки всичко. “Маймуна” – история за избора да живееш от светлата страна и да продължиш да вярваш, дори когато дядо Коледа си тръгне завинаги. История за слон, доктор, маймуна, хористи, майки, учители и извънземни, но най-вече за един баща, който трябва да си тръгне... с усмивка . “Маймуна” – история за любов като никоя друга. “Маймуна” е за теб.
Интервю и снимки на двете млади открития на Шошо - Александра Костова и Радина Боршош, може да намерите тук.
Не пропускайте новия ни брой, за да научите маймунските признания на Юлиан Вергов!
Коментари (0)
Вашият коментар