Как да познаем, че наш близък е пред опасна депресия

Случаят с красивата гимнастичка Цветелина Стоянова, за която първоначално се смяташе, че е направила опит за самоубийство, предизвика низ от въпроси. Един от тях е може ли да разберем дали наш близък е пред прага на тежка депресия и опит за слагане край на живота. Отговор на този въпрос дава клиничният психолог Магдалена Ангелова.

Несигурността и стресът често са причина за психически колапс

„Стресът, несигурността, икономическите кризи, изискванията на другите, прекалената информираност от интернет, изолацията от липса на време, социалните контакти основно в мрежата, фалшивите лица, с които се представяме в интернет, прегарянето от интензивната работа са все елементи от ежедневието, които са сериозни критерии за отключване на депресивни състояния“, казва Магдалена Ангелова.

Когато някой е депресиран до степен, в която се нуждае от професионална помощ, той изпитва повечето от следните симптоми:

1. Песимистично настроение през по-голямата част от времето - фиксиране в тъгата, страхове, говорене за липсите, несигурност.

2. Анхедония (подчертана липса на интерес или удоволствие от всички или от повечето дейности). Споделяне за апатия, безчувственост, липса на интереси, отказ от активни дейности.

3. Значителна загуба на тегло или обратно - напълняване, без да се правят опити за това, както и намален или увеличен апетит. Нарушения във вегетативната система.

4. Намален сън или прекалена сънливост. Отпадналост, усещане за слабост в тялото.

5. Възможни са обаче възбуда и хиперактивно поведение, неспособност за бездействие и оставане на едно място. Усещане, че трябва да се правят важни, значими неща.

6. Манийно поведение, което може да е защитен механизъм на една скрита депресия.

7. Чувство за безполезност или прекомерна вина, ниска себеоценка или високи изисквания към себе си - стремеж към перфектност.

8. Трудно приемане на провали, чувствителност към отхвърляне и страх от емоционална близост.

9. Повтарящи се мисли за смърт или самоубийство.

10. Непреработени загуби и траур. Глътнатата непреработена загуба на някого или отказа за приемане на смъртта се превръща в меланхолия, критичност и свръхизискване към себе си.

„Ако имате три или повече от тези симптоми, проявяващи се повече от 4 месеца в живота ви, задължително е да потърсите професионална помощ“, съветва психологът.

„Има много митове за самоубийството. Един от тях е, че хората, които говорят за самоубийство, не го правят. Това не е вярно! Всъщност да се говори за самоубийство е един от най-сериозните сигнали, че някой може наистина да го направи. Всички разговори за самоубийство или самонараняване трябва да се вземат на сериозно“, казва Магдалена Ангелова. Обикновено се приема, че човек манипулира, привлича внимание, театралничи в тези моменти. Затова моделът на жертва се подминава и не се вземат под внимание малките, но важни сигнали, които издават обмисляне на действие за самоубийство.

„Затварянето на човека, намаляването на социалните контакти, липсата на връзка или нейната трудност, финансовите кризи и страхът от несправяне са индикации, че някои от гореизброените 10 елемента може да са налице в поведението на човека. И в този момент трябва да сме по-наблюдателни като близки в обкръжението“, казва психологът. Често обаче проблемът, с който може да се сблъскаме, е отричането от страна на човека с депресивна проблематика и непризнаване на собствената болка и безнадеждност, или обратното - поведение на проява на страдание, обвинения, наказания и плачливост.

Някои теории за депресията:

1. Теория на обектните отношения. Според Мелани Клайн депресията е в резултат от неуспешен процес на развитие в детството, в резултат на който може да се появят трудности при справянето с чувството на вина, срам и себестойност. Може да е трудност или загуба на значимия родител, емоционално нарушената връзка с майката. Възможно е майката да е била депресивна, да е имала чувство за нещастие, неудовлетвореност с партньора, трудни връзки със собствените родители ...

2. Теория на привързаността. Теорията на Джон Боулби ни дава друг поглед върху причините за депресията. Всички наши връзки с други хора произлизат от първоначалните връзки на привързаност, които формираме със своите родители като деца. Ако има нарушения в привързването и не се формира здрава връзка, детето е уязвимо за депресия, когато се изправи пред бъдещи загуби и трудности във връзките. Децата със слаби връзки на привързване често се чувстват безпомощни.

Безпомощността е отличителен белег на депресията

„Високата лична критичност, свръхконтролът, неприемането на загуби, фиксираността са защитни механизми и скриват тази безпомощност или слабост на Аза“, обяснява Ангелова. При някои хора пък има заучена безпомощност - в живота си те изпитват неуспехи или неспособност да постигнат това, което желаят. При нормални обстоятелства повечето от нас просто продължават. Не се предават и обикновено не развиват сериозно чувство на песимизъм за вероятността от бъдещи успехи. Въпреки това някои хора поради неблагоприятни обстоятелства или поради обща склонност да виждат своите усилия като безполезни може да се депресират в лицето на това, което преживяват като непреодолими обстоятелства.

Депресията е често срещан проблем в съвременния ни изискващ и динамичен живот, но се приема като нормална реакция на проблемите, с които се сблъскваме. Разбира се, има разлика между клиничната депресия и моментните кризи на тъга или недоволство. „Психичната превенция е важна и знанието за нея е добре да стане активно. По-честата консултация с психолог би била в помощ“, казва Ангелова.