Щастието е заразно, предава се с тези думи

Те усмихват, дават сили, увереност, спасяват и най-потъналата гемия на настроението. И са специални - отварят врати и прозорци, издигат във въздуха и го изпълват с щастие. Не само за този, който ги чува, но и за този, който ги изрича. Често обаче добрата дума е сдъвкана между подробностите на ежедневието, потулена и премълчана. Не я преглъщайте, всички ще се почувстват по-добре, ако я изречете.

„Радвам се да те видя“

Не е като да кажеш обикновено „здравей“. Иска се старание, интонация, евентуално усмивка и не малко количество искреност. Но пък колко е хубаво, когато другият отговори със същото. И ведро, и позитивно.

„Послушах съвета ти“

Това означава, че не само сте слушали. Чули сте човека отсреща, когато е проявил загриженост към проблема ви. Няма с какво да го направите по-щастлив от признанието, че вниманието и усилието му не са били напразни.

„Постигна толкова много“

Адът няма да замръзне, ако за момент излезете от черупката на своята самодостатъчност и самоважност и поздравите приятел за голямото му постижение. Вербалният жест, който се налага да направите, е нищо в сравнение с ефекта, който ще постигнете. Опитайте, споделеното щастие не боли.

„Какво мислиш ...“

За времето, за пътищата, за международното положение. Или за решението ви да се откажете от автомобила в полза на градския транспорт. Кой каквото ще да казва, хората обичат да си дават мнението. Но чувството е далеч по-приятно, когато мнението е поискано.

„Разкажи ми повече“

Безспорно, по-лесно е да не проявите интерес към нещо, отколкото да се заинтригувате. Но пък успеете ли, може само да зарадвате човека срещу себе си. Да го заразите с вълнението и да споделите момента на истинско, чисто и съпреживяно щастие.

„Благодаря“

Много хора се заблуждават, че между приятели и близки може без формалности. Но думата „благодаря“ не е от тази категория. Доверете й се и не пропускайте да я използвате, защото тя никога не се подразбира от контекста, никога не е излишна, нито може да е в повече. Както и радостта на другия, че има за какво. Не вярвайте, когато се опитва да ви убеди в противното.

„Пак заповядай“

Ако някога ви се е случвало да давате пари назаем, знаете колко тънък е ледът под подобно обещание. Но пък е незаменимо да има на кого да се опреш, стане ли напечено. Не само на думи, но без тях няма как да знаеш.