В разгара на третия сезон на сериала "Откраднат живот" ви припомняме едно наше интервю с приказната Радина Думанян, чиято героиня замина за чужбина с любимия си Александър.
Докато си казваме „чао“, не мога да спра да й повтарям колко е прекрасна. И ако знаете как ме е яд, че героинята й в „Откраднат живот“ все е тъжна, замислена… Защото Биляна не позволява на Радина да ни покаже слънчевите си лъчи. А те са толкова мощни и лъчезарни! Тя е два пъти по-хубава на живо! Удивлява се на всичко като малко дете. Радва се на деня, на красивите имена на хората, на къдриците, които й направихме, на кецовете, които си е сложила, на цъфналата роза в задния двор... Заразително слънце е тази Радина и вярвам, че осветен ще бъде и Пътят й.
Радина, много малко се знае за твоето семейство.
Отраснала съм в едно съвсем нормално българско семейство през годините на прехода, което се е опитвало да даде на децата си най-доброто възпитание и образование. Нищо че често се е налагало да се редят на опашка за прясно мляко от 3 часа сутринта за своето бебе.
Твоята майка е анестезиологична сестра. Нямаше ли тя амбиции и за теб в тази сфера? 
Наскоро покрай сериала тя за първи път ми сподели, че някога, отдавна, е искала да стана лекар. Много се изненадах! Никога не съм получавала напътствия от родителите си в тази насока. Спомням си, че бях от артистичните деца - нали знаеш, от тези, които винаги търсят публика за своите изяви. Независимо дали става въпрос за песен, танц, стихотворение. Явно родителите ми са забелязали отрано моите наклонности, защото винаги са ги стимулирали. Дори когато разигравахме сцени от "Спешно отделение" долу пред входа, те си купуваха билети за първия ред (30 стотинки беше билетът, после ходехме да си купуваме ледени сокчета) и не за да гледат как ще спасим пациента (защото обикновено той умираше, за да бъде по-драматично), а за да видят своето дете в действие. Много се вживявах.
Беше ли готова за успеха и как се бориш против неизменната суета, която произвеждат прожекторите?
Приятно е да получиш награди за една и съща роля - това означава много неща... Обаче аз не умея да се радвам на успехите си. Не ме разбирай погрешно, просто съм много фокусирана върху нещата, с които се занимавам в момента, а наградите са за труд, който си положил по-отдавна. В този смисъл наградата е чудесно признание за добре свършена колективна работа (защото ролята не е дело само на актьора) и е хубаво, когато я получаваш точно навреме. Аз вярвам, че актьорът се доказва през целия си живот чрез своята надпревара с обстоятелства, с хора, със себе си...
През последните години изгряха звездите на няколко прекрасни млади таланти като теб. Какво си казваше, докато гледаше как твои колеги като Радина Кърджилова и Луиза Григорова например се изстрелват в професията благодарение на своите роли в телевизията? 
Много ги харесвам и двете. Ама много! Изключително талантливи актриси! С Луиза вече стъпихме заедно на професионална сцена в представлението на Стайко Мурджев "Евридика в подземния свят", но една от професионалните ми мечти е да играя и с Радина... Спомням си, когато Луиза започна в "Стъклен дом", бяхме първи курс, тя беше много заета. Наистина много и умът ми не побираше как се справя и със снимки, и с НАТФИЗ, и с репетиции, и с какво ли още не. Много се възхищавах на тази нейна организираност и способност да управлява времето си. Питах нашия професор Пламен Марков: "Добре де, професоре, как е възможно да се справяш с толкова неща?!", а той ми се усмихваше многозначително.
Естествено е някак си човек да се вдъхновява от опитните, от светилата в професията, но няма нищо по-хубаво от това да се изпълниш с желание за творчество от своите връстници! Напоследък обичам да чета интервюта на млади колеги, хора на изкуството - толкова ме зареждат и изпълват със смисъл. Харесва ми накъде движат духовната еволюция.
Имам чувството, че пишеш добре, така ли е?
О, не (смях)! Недей да имаш такова чувство. Единственото, което пиша и ми се получава, е списък с продукти за пазаруване. Шегата настрана - писането си има свои правила, особено що се отнася до драматургия. А аз не владея това изкуство, за съжаление. Иначе ми се струва,че се изразявам по-добре писмено, отколкото ако трябва да говоря. Но държа изключително много на грамотността и я изисквам от другите. Трябва да обичаме езика си и да го пазим.
Любопитен човек ли си? Какви светове мечтаеш да докоснеш, какви хора мечтаеш да срещнеш по пътя? 
Май съм склонна към мании... Решавам си, че ще се занимавам с нещо, зарязвам всичко и се отдавам на новото си начинание... и така до следващото ми откритие. Важи и за хобита, и за автори, за спорт... После бързо ми минава, но пък съм придобила едно ново умение или знание.
Сериалът ви има красиво име - „Откраднат живот“. Някога имала ли си усещането, че живееш живота на някого другиго, или че някой друг живее живота, отреден за теб?
Само докато сънувам, се чувствам като човека от притчата, който не бил сигурен дали е човек, който сънува, дали е пеперуда или пеперуда, която сънува, че е човек. През останалото време вярвам в живота, който е тук и сега, който може да бъде променен, който обаче е и следствие на нашите минали действия или бездействия.
Възможно ли е в живота да те споходи житейската ситуация, в която попадна героинята ти Биляна? 
Животът е просто един кръг, който няма начало, няма и край. Отговорих ли ти? (смях)
По какви си приличате с Биляна и по какво се различавате?
И двете изпитваме удоволствие от професиите, които практикуваме. Но тя е по-нерешителна.
Трудни ли ти бяха любовните сцени? 
Това са сцени, изискващи особен вид концентрация. Любов е едно от най-трудните неща за изиграване, защото очите не умеят да лъжат. Там всичко се вижда. Зрителят (театрален или телевизионен) не може да бъде заблуден. Любовните сцени, независимо какво се случва в тях, са връхна точка на желанието, на докосналите се вече души. Затова за тези сцени са много важни психическата настройка и партньорът. Беше ми много трудно, да, защото в рамките на заснемане на кадъра аз не трябваше да мисля за своето притеснение, а за Биляна, която иска това, но партньори като Димо и особено Алек (с когото сцените на любов по сценарий са всеотдайни и двупосочни) ми създадоха необходимото спокойствие и увереност. А доброто партньорство е много по-важно от всичко, което ти сам би могъл да направиш. Благодарна съм и на екипите, с които работихме, защото те много добре знаеха какво трябва да се заснеме и освен нас (актьорите), режисьора, оператора и първи асистент - камера, на снимачната площадка нямаше други хора.
Какво ти даде работата по „Открадна живот“?
Най-хубавото, полезно и безценно нещо е, че се запознах с много и все прекрасни хора. И не преувеличавам! Те не бяха просто семейството ми за четири месеца, ние се превърнахме в един орган с общи функции, а често и симптоми (смях). Освен това се научих да работя на свръхобороти и за много кратко време да вземам решения. Научих се да запаметявам бързо текст. Научих се да разпределям енергията си и да генерирам такава от малко почивка... Много научих!
Самата ти промени ли се?
Да, точно това беше и следващата ми мисъл. Всеки опит ти помага да видиш себе си отстрани, всяка ситуация проявява характера ти, а всичко, което споменах вече, е точно разкриване на личността. Струва ми се, че узрях за някои неща, преоткрих се в кризисни ситуации. А комуникацията ти с други личности носи освен нови знания за света и друга гледна точка, различна от твоята, а какво по-хубаво от това!
Знам, че много обичаш деца и животни. От тези жени ли си, които мечтаят единствено за къща, пълна с деца, животни и любов, или мечтите ти се простират още по-далече?
Е, те мечтите определят в голяма степен човека. Гледам да ги образувам все едни такива големи, глобални , в полза на човечеството. Моля се за мир, за здраве, за такива неща. За себе си също постоянно искам нещо - все към пътуване в далечни страни ме влече. Важното е мечтите да не са прекалено свързани с материята. Все пак душата остава след нас.
коса: Фея Йорданова за Premium Rouge
грим: Малвина Пешева за Premium Rouge
Благодарим на Бар "Колибри" в София, който ни приюти за фотосесията на Радина!
Коментари (0)
Вашият коментар