Чилийският поет Пабло Неруда, който е роден на 12 юли 1904 г., е поет, писател, дипломат, политик. Той е смятан за един от най-великите автори на поезия за 20 век. Нека си спомним за него с някои от незабравимите му мисли.
1. Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.
2. Не си като никоя друга, щом аз те обичам.
3. Искам да направя с теб това, което пролетта прави с черешите.
4. Нека с щедрост забравим тези, които не ни обичат.
5. Всичко е една церемония в дивата градина на детството.
6. Обичам любовта, където двама си делят и хляба, и леглото. Любов, която е до време или до век. Любов – подобно бунт, назряващ във сърцето, а не парализа сърдечна. Любов, която ще настигне. Любов, която няма да настигнем.
7. Във всичко в този свят има част от моята душа.
8. Умира бавно този, който не променя живота си, когато е недоволен от работата или любовта си, който не рискува сигурното за неизвестното, за да преследва една мечта, който не се решава поне веднъж в живота си да избяга от мъдрите съвети... Не умирай бавно! Живей днес! Рискувай днес! Действай днес! Не се оставяй да умираш бавно! Не забравяй да бъдеш щастлив!
9. Смехът е езикът на душата.
10. Ако нищо не може да ни спаси от смъртта, нека поне любовта ни спаси от живота.
11. Не е необходимо, скъпа, и нека нас не ни задържа каквато и да било сила – насила нас с тебе да съединява.
Коментари (0)
Вашият коментар