Уважаема редакция,
Днес ще ви разкажа моята история, защото искам с нея да пожелая на повече жени да бъдат обичани и щастливи.
Дълги години прекарах по болници, защото имам болно сърце. От дете бях болнава и покрай честите ми отсъствия от училище нямах много приятели. Израснах заедно със самотата си, защото нямам братя и сестри, нито дори съседи, с които да съм играла на жмичка. Станах затворен човек и доста комплексиран.
Въпреки здравословните проблеми родителите ми много държаха да имам добро образование и да водя, доколкото е възможно, нормален начин на живот. Завърших университета и започнах работа в една кантора в съседния град.
Един ден дойде мъж на средна възраст, 15 години по-възрастен от мен, който изглеждаше съсипан. Мисля, че дори не ме беше погледнал, когато започна да се изповядва. Седеше пред мен с наведена глава, с цигара в уста и ми разказваше живота си. Преди 5 години съпругата му внезапно изчезнала от дома им и взела със себе си дъщеричката им. Не могъл да ги открие половин година. Оказало се, че са избягали в Гърция, където жена му станала проститутка. Нищо не предвещавало такава промяна в живота им. Той разказа, че живеели спокойно и ако не щастливо, то поне без скандали. Жена му все се оплаквала, че той не изкарва достатъчно пари, а бил приел цели три работи, за да може да задоволи потребностите й. Но тя все не била доволна. Единствената му утеха било детенцето, с което били много близки. Освен че много работел, той полагал и основните грижи за него. Докато един ден жена му отнела единствената му радост.
Когато ги открил, започнал люта битка за връщането на детето в България. Жена му обаче имала сериозни връзки, плащала на добри адвокати и така и не му върнала детето. Той не беше виждал дъщеричката си от 5 години. Междувременно беше съсипан психически и физически. Казали му да опита финално в нашата кантора. Той беше напълно разорен и нямаше възможност да ни плаща. Решил да дойде, да разкаже историята си, пък каквото се случи... Аз бях начинаещ адвокат, но историята на този мъж ме покърти. Обещах му, че ще направя всичко по силите си и че ще го направя, без да ми плаща. Когато разбра това, шефът ми ме изгони и останах без работа. Но обещанието си беше обещание.
Взех с помощта на родителите си кредит и поведох жестока битка в съда. Сигурна съм, че ако не бях влюбена вече в бащата, нямаше да имам силите и смелостта да извърша това, но ето че днес той вече има право да вижда дъщеря си, а аз имам до себе си най-добрия човек на света!
Мисля си понякога дали е редно да съм благодарна на едно човешко нещастие за това, че ако не съществуваше, аз нямаше да бъда толкова щастлива днес?! Животът е странно нещо – наистина не знаеш какво ще ти даде, когато ти отнеме нещо. А моят мъж е също толкова щастлив като мен, така че може би и двамата трябва да сме благодарни за всички тревоги и препятствия по пътя ни дотук, защото без тях ние едва ли днес щяхме да знаем какво е да си толкова обичан, ценен и щастлив.
Коментари (0)
Вашият коментар