На Еньовден се прави мълчана вода и венец от 77,5 билки

“Магическата сила на билките е най-голяма рано сутрин на Еньовден.

Вярванията са, че в този ден от годината слънцето свети и топли особено, отдава цялата си енергия и започва да клони към зимата.

Преди да тръгне, става рано, къпе се в реките и прави водата лековита. После се изтръсква, а падналите капчици по земята имат магическа сила.”

Това разказва Румяна Джибова, секретар на читалището в гоцеделчевското с. Баничан, която организира традиционния летен фестивал “Еньовденски тайнства” в живописното с. Делчево. Тази година ще се проведе в събота и неделя.

Възстановен е преди 10-ина години и всеки път се изпълняват стриктно всички празнични ритуали, запазени през вековете.

Това е един от празниците с най-силно езическо влияние. Тогава денят е най-дълъг, а след това Еньо облича ямурлука си и поема към зимата.

Денят е свързан с поверия за слънцето, водата, лечебните растения и затова е и празник на билкарите и фармацевтите.

В него е съчетана лечебна мощ на тревите, мистика, но и опасна сила, ако бъдат използвани от магьосници, за да направят зло.

На този ден църквата отбелязва рождението на св. Йоан Кръстител.

“В народните вярвания има много истина. На фестивала идват хора от цялата страна. Преди 2 г. жена от София ми разказа, че когато се отъркаляла сутринта в росата и е гледала към небето, е видяла слънцето да трепти, да играе, все едно се отръсква от водата”, разказва Джибова. 

Още вечерта преди Еньовден започват празниците с ритуала мълчана вода. Млади момичета тръгват към най-високата местност Вълчова тумба и носят гърнета. 

По пътя ги

пълнят с вода

от 3 различни

извора

или чешми. През цялото време мълчат, за да не се наруши магическата ѝ сила. На върха потапят в гърнетата китка и ги обвиват в червени кърпи.

След това се хващат за ръце и правят плътен кръг около съдовете с вода, обикалят 3 пъти, за да го “заключат”.

Водата остава на яснина - под звездите, цяла вечер. На сутринта на Еньовден преди изгрев-слънце от селото тръгва към Вълчова тумба факелно шествие от млади момичета. На върха изгарят поставено сламено чучело и посрещат изгрева. Търкалят се по тревата, за да поемат от вълшебната сила на росата. Берат различни билки, за да направят еньовски венец.

“В него трябва да се вплетат 77 и половина билки. 77-те са за различни болести, а

половината е

за непознатата

болест,

гласи преданието.

Трябва да има звъника (кантарион), бял и жълт равнец, босилек, наричан още ангелското цвете, мащерка, пелин, мушкато, маслодайни рози, седефче, което пък се нарича магическо, дяволско цвете, защото е с много силна неприятна миризма и от него бяга дори и дяволът.

Само в буковата гора над Делчево расте розовото еньовче. То е с много силна миризма и цъфти точно на Еньовден. С него се закичват и вратите на къщите”, обяснява Джибова.

След като билките са набрани, момичетата се връщат в селото с гърнетата с мълчаната вода. 

На площада започват работа ателиета за изработване на малки венчета, които се поставят на главите на децата. Всяка година има конкурс за най-интересен и богат венец. Прави се и

голям еньовски

венец, през който

се промушват

момичетата

Там ги чака и Еньовата буля.

“Малко момиченце се облича в народна носия и след като всеки се промуши през венеца, тя го ръси с мълчаната вода. Всяка девойка може да я попита нещо, а отговорът на булята е своеобразно предсказание”, допълва Джибова.

Булята може да отговори например: “Момче на стол седи и жълтици брои.” Това означава, че девойката ще се омъжи за богаташ.

Джибова казва, че това е по-скоро момински празник. След края му

еньовският венец

се пази до

следващата

година

Билките по него изсъхват, но не губят силата си и се използват при болест най-вече на децата.

Когато се наложи, се откъсва китка и с нея се прекадява.

Вярванията са свързани и с много емоционални терзания на момите. В този ден те могат да си направят любовни отвари, каквито приготвят и магьосниците.

Прави се бяла магия за любов от босилек, розмарин, роза и джинджифил. Екстрактите привличат и се вярва, че никой не може да устои на мома, която си е измила лицето с такава отвара.

Валерианът пък може да отблъсне нежелан момък.

Направена на този ден “черна” магия е с огромно въздействие и трудно може се развали.

Иманярите също почитат Еньовден. Сред тях пък битува поверието, че в нощта срещу празника там, където е заровено злато, от мястото излиза и свети синьо сияние и пламък.

Само в тази нощ жълтиците не се пазят и могат да бъдат взети, без това да носи нещастие на новия им притежател. Тогава е моментът да започнат да копаят, за да им излезе късметът.