Варшава смайва с небостъргачи, паркове и блясък

Лъскави небостъргачи, широки и чисти улици и булеварди, гладки тротоари, обновен градски транспорт, огромни паркове, превърнати в места за релакс и култура, кокетни заведения и много зеленина.

Така изглежда столицата на 40-милионна Полша 25 г. след отърсването си от комунизма.

Дори някогашните панелки изглеждат нови след мощабно саниране. Никъде по балконите не виси пране.

Градът на Висла

грабва с мащабност, подреденост и гостоприемство. Единствено на пушачите няма да допадне, тъй като има забрана за димене на открито в централната част. Глобата е 300 злоти (около 150 лв.). На спирка е невъзможно да запалиш цигара. В заведенията - само навън, и то не навсякъде. Единственото спасение за пушача са по-вътрешните улици до кошчетата за смет. По тази причина никъде не се вижда фас. За икономическия възход на Варшава се съди по нейните небостъргачи, издигнати в сърцето на града. Те контрастират с 42-етажния Дом на културата и науката в сталински стил. Билдингите от стъкло и метал са проектирани от световни архитекти като Даниел Либексинд, сър Норман Фостър и Заха Хадид.

Възможността да се строят в центъра на града високи кули - нещо, от което са лишени големите европейски столици заради готическите си паметници, се дължи на трагичната история на Варшава.

По време на Втората световна война тя е срината 85% от нацистите. Старият ѝ град е бил изравнен със земята. Сградите в него са възстановени и изглеждат в автентичния си вид.

Катедрали, музеи, кралски дворци, живописни улички и площадчета са изпълнени с уютни заведения и много цветя. Кафе и хубав полски ябълков сладкиш се сервират срещу 20 злоти. В Стария град

не можеш да се разминеш от туристи

Поляците се гордеят с обновената си столица. Тя е един от градовете с най-много небостъргачи в Източна Европа и конкурира дори стари европейски столици.

Имаме драматична историческа съдба, но сега тя ни дава възможност за по-голям размах в строителството, казват варшавяни. Те определено не харесват Дома на науката и културата, построен през 1955 г. като подарък от Сталин. Въпреки че в него кипи бурен културен живот, поляците оприличават кафеникавата кула на сватбена торта.

Сградата е проектирана от руски архитект, който е заимствал средновековни елементи от сгради в Краков.

Домът на културата обаче стои самотен около новите билдинги, които се извисяват между 240 и 320 м. В тях са разположени най-големите световни компании, заплатите от които вдигат стандарта на поляците.

4000 злоти (около 2000 лв.) е средното възнаграждение за столицата. Въпреки това обикновените хора твърдят, че трудно живеят, тъй като 48% от доходите им се облагат и за живот им остават около 500 евро.

Социалната пенсия е около 1000 злоти, които се равняват на 500 лв. Но за хронично болните лекарствата са безплатни, ползват намаление в транспорта и в сметките за отопление.

Възнагражденията на средната класа, която е най-голямата прослойка, варират между 2 и 5 хил. евро. За сметка на това храната не е скъпа, поляците държат изключително на качеството . В хранителните магазини 1 л прясно мляко е 3 злоти, 1,5 л минерална вода - 2 злоти, 1 кг кайма - 14, пилешки гърди - 16,50, луканков салам - 25 злоти за кг, хляб, домати и краставици са по 3 злоти.

Вкусни и пресни ястия могат да се опитат в ресторантите, а една
вечеря с чаша вино е около 100 злоти Трябва обаче човек да не бърза, защото обслужването е бавно. Обяснението е, че се приготвя на момента. Наемите във Варшава са високи и съперничат на тези в Берлин. Поляците обаче предпочитат да купуват жилища, отколкото да живеят на квартира. Най-ниската цена тръгва от 1500 евро/кв. м. Билетът за градския транспорт е 3 злоти, което прави 1,50 лв.

Чистият въздух в столицата прави впечатление, щом излезеш от летището и поемеш към града по широките булеварди и пътни съоръжения, които не позволяват да се образуват задръствания.

Свежият въздух се дължи на многобройните и изящно поддържани паркове. Те са превърнати в зони за отдих, развлечения и култура. Централният - “Лаженки”, се простира върху 72 хектара. Пред входа му се издига фигурата на маршал Юзеф Пилсудски - колаборационист, диктатор, но и спасител на Полша.

През 1919 г. е избран за президент, обявява война на болшевишка Русия и успява да извоюва победа над Червената армия. Поляците я наричат “Чудото на Висла”. Те неистово се молят на Черната мадона от Ченстохова да спре руската инвазия. Всъщност заслугата е на Пилсудски, но поляците смятат, че Богородица ги е спасила. На входа на парка в специален павилион е експониран кадилакът на маршала.

По алеите в парка са разположени черни мраморни маси, от които звучат полонези от Шопен. Пред огромно езеро е издигнат паметник на композитора, наричан още Поета на пианото. Немците разрушили монумента, тъй като смятали, че “когато няма култура, няма и народ”. След войната е открит малък фрагмент от паметника и по него е възстановен през 1958 г.

По един от централните булеварди е издигнат монумент на Роналд Рейгън в знак на признателност за подкрепата, която американският президент е давал на Полша по време на студената война. По-нататък до кръгово кръстовище, наречено Палмата, което води към бул. “Йерусалим”, пък се издига паметникът на ген. Шарл дьо Гол. Той е точно до бившия ЦК на Полската комунистическа партия.

Няма как да не се види Варшавското гето - символ на трагедията на полските евреи по време на Втората световна война. Там се издига внушителна модернистична сграда, превърната в музей. Тя е проектирана от холандския архитект Райнер Махлямски и в нея е експонирана историята със зловещите екзекуции.

С този музей Полша иска да покаже, че е била дом на една от най-многолюдните еврейски общности - 3,5 млн. души.

Музеят на Варшавското въстание е другият впечатляващ обект, който трябва да се посети. За него обаче се изискват здрави нерви, тъй като не всеки може да издържи на покъртителните гледки и истории. Той е нов и е доста различен от конвенционалните музеи с подредени витрини.

С мултимедия, документи, оръжия, писма и разкази на очевидци всеки експонат е представен по уникален начин с помощта на съвременните технологии. Много ученици, туристи и полски военни минават през музея, на чийто вход има надпис Deutshland kaput и е нарисувано бесило с пречупен кръст и портрет на Хитлер.

Поляците са ревностни почитатели на културата

Още по времето на социализма те имаха творци на европейско ниво. Гордеят се с постиженията в литературата, киното, музиката и изобразителното изкуство.

Културният институт “Адам Мицкевич” разполага с бюджет от 45 млн. злоти и неговата дейност е да популяризира навън полските творци. Държавата не пести средства да промотира своята култура пред света. Тази година Полша се представя в Бразилия.
В тамошния театрален фестивал ще участва най-известният полски режисьор Кшищоф Варликовски. Полски филми ще се показват на фестивалите в Рио де Жанейро и Сао Паулу.

Преди това Полша е представила изкуството си във Великобритания, Австрия, Германия, Швейцария, Израел. В програмата отсъстват България и Сърбия, но за сметка на това активно присъства Турция.

Между двете държави има особена връзка. Поляците дълго са хранили надежди, че Османската империя ще ги отърве от Русия. Много популярна е поговорката: “Когато турчин напои коня си във Висла, тогава ще се спасим от русите.”

Зам.-шефката на “Адам Мицкевич” Олга Висоцка обясни преклонението към Турция с факта, че между двете държави има установени дипломатически отношения от 600 г.
Силна държавна политика има и в книгоиздаването. За да се стимулира четенето, ДДС за книги е 5%. Цените се определят от издателите. В ход е реализацията на проект, според който до 2020 г. трябва да бъдат изградени нови библиотеки за 150 млн. злоти.

Статистиката обаче сочи, че за м.г. 63% от поляците не са прочели нито една книга. Годишно се издават 30 000 заглавия. Предстои приемането на закон, който да регламентира възнаграждение за авторите, чиито книги се вземат от библиотеките.
Когато човек се насити на галерии, музеи, театри и концерти, може да се отдаде на шопинг. Полската столица изобилства с молове и търговски обекти, където се предлагат световни марки.

Насладете се на Вроцлав

Барокови сгради, вкусна храна и артсъбития предлага градът на Одра

ко искате да се отдадете на развлечения в Полша, мястото е Вроцлав. Европейската столица на културата кипи от събития. Пътуването от Варшава с бърз влак трае около 4 ч. Полските железници са нови, чисти и удобни. 65 злоти е билетът от столицата до града на Одра, в който има над 100 моста, острови, барокови сгради и много млади хора.
Има и влак стрела, който изминава 400-километровото разстояние от Варшава за 2 ч. Полетът със самолет е 40 минути.

Ако тръгнете с автомобил, разстоянието от София до Вроцлав е близо 1800 км, минава се през Будапеща и Виена. Вместо да продължите към Прага, поемате към града на Одра, наричана още полската Венеция.

Вроцлав е с 1000-годишна история и наброява 630 хил. души. Сравнително малък е, но много подреден и с впечатляваща архитектура. Реката образува лабиринт от острови и мостове, а по бреговете са разположени чудни бирарии и ресторанти.

Освен за култура мястото е предпочитано и от световни икономически гиганти, защото в града има 130 хил. студенти. Вроцлавският университет е прочут със своята 300-годишна история, от който са излезли няколко нобелови лауреати. Разположен е в барокова сграда. Там е известната Аула на Леополдин.

Мултинационалните компании привличат младите специалисти заради добрата подготовка и владеенето на езици. Безработицата във Вроцлав е 3,9%. Младите хора, които дават облика на града, са навсякъде - по улици, заведения, концерти, пърформанси.
На всяка крачка има прекрасни кафенета, ресторанти с перфектна кухня и приятни хотели.

Централният площад е изпълнен само със старинни сгради и готическа катедрала.
Вроцлав е известен още като града на 100-те моста, макар да са повече. В него има армия от скулптури на гномове, говори се, че наброяват над 380. Те са антипод на комунизма. Техен “баща” е Валдемар Фридрих, лидер на оранжевата алтернатива.

Първоначално гномовете се появяват като комикси по фасади, после и по плакати точно в разцвета на социализма. Властта е неспособна да ги овладее. Разпространяват се и в други градове. Апогеят им е по времето на “Солидарност”. Тогава те започват неконтролируемо да се появяват. През 2001 г. прерастват в малки скулптури и с тях е осеян целият град.

Остров Тумски е мястото, където е възникнал исторически Вроцлав. Там са най-старите катедрали, ботаническата градина и новопостроеният хотел, който носи името “Папа Йоан Павел Втори”. Част от 3-етажната сграда била предназначена за безплатни нощувки на семинаристи. Те обаче се изхитрили и започнали да ги преотдават на значително високи цени, тъй като мястото е предпочитано. Тогава зданието е приспособено изцяло за хотел.

Огромната катедрала “Св. Йоан Кръстител” от ХIII в. е смазваща с размерите си. Тя е в готически стил и в нея се намира най-големият църковен орган в Полша. 60% от поляците задължително посещават църква в неделя. На улицата около нея уличните лампи са газови и всяка вечер ги палят. Там е и църквата “Св. Елизабет”, чиято кула е 90 м.

Друго уникално здание, което задължително трябва да се види, е “Хала Столетья” - Столетната зала. Проектирана е през 1911 г. от немския архитект Макс Берг, когато Вроцлав е част от Германската империя. Берг е вдъхновен от патриаршеската църква “Св. София” в Константинопол и от Пантеона в Рим. Завършена е през 1913 г.

Открита е с голям бал. Нацистите много я харесали, тъй като е близка до Вагнеровата концепция за тоталното изкуство. Съветската авиация я използвала за ориентир от високо и по тази причина не я разрушила. През комунизма е прекръстена на Народна зала. В най-ново време се използва за мащабни оперни спектакли.

Около “Хала Столетья” са вдигнати павилиони, които служат за артпространства. В близост до нея през 2009 г. с европейски пари са направени мултимедийните фонтани на Вроцлав, където на всеки час има шоу, а в 22 ч е големият воден спектакъл.