Тъй като днес имен ден имат всички, които се казват Дария, Дарин, Дарина и Найден ви припомняме едно интервю с ефирната Дария Симеонова.
Тя е чудесна в ролята на пиарката Наталия от сериала "Откраднат живот", която от безпардонна мъжемелачка се превърна в ранима, влюбена жена, която ни среща все повече с мекото на душата си. Бяхме с известни подозрения, че срещата с Дария ще разкрие основно меки черти и една доста по-различна от Наталия млада жена. Точно затова бяхме подготвили за нея съвсем различна визия от тази на героинята й в сериала. И май тя доста й отива.
Много си ми различна от Наталия.
Доста, да. Тя има много по-високо самочувствие от мен. По-убедена е в способностите си, по-дръзка, дори обсебваща. Аз съм доста по-плаха.
Предполагам, че ти е трудно да се определиш сама, но скоро си ходила на астролог. Какво ти каза тя?
Да, подариха ми това посещение въпреки моите предубеждения. Астроложката първо ми каза, че обединяващото за Скорпионите е, че имат качеството да провокират у другия неговите най-слаби черти и места и това ги прави трудни за общуване, защото човекът отсреща трудно си признава ахилесовите пети. После ми каза, че Скорпионът много трудно обича, но обикне ли, обича за дълго. И ми каза, че е много трудно да бъде обичан самия Скорпион. Без да знае с какво се занимавам, ми каза, че задължително трябва да се занимавам с изкуство. Че имам афинитет към деца и грижа за деца. Което е така – четири години съм се занимавала в театрална школа с деца, а преди това съм завършила „Детски играчки“. Каза ми, че дори да не изпълня мисията си на майка в този живот, аз в минали животи съм се издължила на вселената.
Повярва ли в астрологията, след като си тръгна оттам?
Със сигурност повече вярвам сега отколкото преди това. Тази жена размести много пластове в мен и в същото време намести други. Аз често съм изпълнена с колебания. Дали пътят, по който вървя и професията ми са верните за мен. Дали начинът, по който се отнасям към хората около себе си, е правилният. В това отношение тя ме успокои. В други тотално ме разби.
Какви са тези твои колебания в момент, в който кариерата ти тръгва мощно нагоре?
Мисля, че съм в такава възраст, в която много неща се променят в теб самия и трябва да вземеш доста решения за бъдещето си. Често изпадам в колебания ставам ли, не ставам ли, трябва ли да продължа да се занимавам с това, с което се занимавам, въпреки че го обичам и съм се отдала тотално. От друга страна в България както няма голяма конкуренция, така е и много трудно. Имаш нужда от късмет. Отиваш на кастинг и си казваш: „Това е роля, която трябва да изиграя! Това е моята роля!“ Но те не те взимат. И се питаш: „Какво не направих?! Къде сбърках?“ Това е по-скоро по отношение на кино и телевизия, в театъра съм по-уверена. За съжаление в България няма образование за актьорство в киното и сега, докато върви сериалът, все се самокритикувам.
Не мислиш ли, че тази самокритика всъщност е много добър инструмент за израстване?
Мисля, че да. Със сигурност я предпочитам пред самоувереността, защото те кара постоянно да провокираш себе си, да си перфекционист, да се стремиш все по-нагоре и по-нагоре. Но неполучената роля, която дадох като пример, не е нещо, което може да ме срине или да ме накара да се откажа. Мисля си, че има неща, които просто не трябва да ти се случват в живота. Никой не знае точно кои са, но вярвам, че ги има. Ето, Наталия не си казва: „Той не е за мен, защото той е отдаден на друга“, а се вкопчва в него. Това вкопчване според мен те кара да не бъдеш тук и сега. Да живееш в някаква илюзия.
Но жените често го правим. Случвало ли ти се е нещо подобно?
Да, случвало ми се е, но не до такава степен. По отношение на връзките според мен най-специфичното е, че в тях винаги има двама и никога не знаеш отсреща какво е, какво се случва в душата на другия. И просто има неща, които не зависят от теб. Ти може да си била прекрасна и съвършена, но много често точно това ти изиграва лоша шега. Това, че си била перфектната жена, може да доскучае.
На колко години си?!
(Смях) На 27. А звуча като баба...
Напротив. Ако можех да разсъждавам така зряло като теб на 27, сигурно сега, на 40, щях да живея по-добре. Ти как се виждаш на 40?
Щастлива, надявам се. Удовлетворена, надявам се. Неспряла да работи, надявам се. С деца, надявам се.
Опитвам се да умея. Аз обичам миговете си, обичам да се смея. Обичам, като се прибера вкъщи вечер, да си кажа: „Днес беше един чудесен ден“, дори да не е бил напълно такъв. Старая се да се радвам на малките хубави неща, които ни се случват, а те ни се случват.
Пак те връщам към Наталия. Защо според теб играеш ролята на Наталия, освен защото я играеш наистина добре? И как е възможно да играеш толкова добре някой, който е толкова различен от теб?
Не знам защо са ме избрали за Наталия, трябва да попитате продуцентите. Всъщност има неща, които много харесвам в нея – като това, че е откровена. На нея предизвикателствата й доставят удоволствие. Тя ги вкусва и започва да изпитва наслада, че ще се справи с тях. Аз също обичам предизвикателствата, обичам нещо да ми е трудно. Когато нещо ти е много трудно и то накрая се случи, удовлетворението е огромно. Предполагам, че затова аз играя тази роля. Все повече и повече я разбирам. Тя може много да се преструва, може да играе много добре ролята си, но дълбоко в нея има един чувствителен човек, който по някакви причини си е изградил тази маска за самозащита.
Един въпрос от момичетата в редакцията: как се целува доктор Василев?
(Смях) Доктор Василев се целува много добре. За съжаление Наталия го целува повече отколкото той нея, но когато той я целуне, тя не остава разочарована.
С кого си най-близка в екипа?
Това е нещото, заради което съм най-благодарна за това, което ми се случва – хората, с които се запознах покрай този сериал. Екипът ни е чудесен. Особено колегите ми – актьори.
Помагате ли си?
Да. Получи се така, че в началото не се познавахме и всички бяхме малко неуверени в това какво трябва да направим, какъв е жанрът, какво гоним. Това дори си личи в първите епизоди – по-плахи сме някак. Нататък се опознахме и ни стана много по-лесно да работим заедно. Вече си казваме по две-три думи, за да се ориентираме в сцената, и се пускаме, живеем… Най-хубавото е, че има прекрасни партньори сред тези актьори. Да ти партнират добре отсреща прави играта ти по-добра, отколкото ти сам можеш да я направиш.
Моето прекрасно семейство се състои от още четирима думи. Баща ми е художник – иконописец, мама е завършила киномеханика и оптика и едно време работеше в кино. Гледали сме доста филми от кабината. Вече не се занимава с това, а помага на баща ми в неговата галерия. Имам по-голяма сестра, която завърши маркетинг и мениджмънт и в момента и тя му помага. Баща ми като истински творец в някои отношения изобщо не е в час с днешния свят и е тотално отвеян. Той е от хората, които буквално трият компютъра с гумичка и наистина има нужда от нейната съвременна мисъл. А по-малкият ми брат в момента завършва НАТФИЗ. Аз съм завършила приложното училище, специалност „Детски играчки“. Иначе да, правя скулптура, шия, мога да работя с дървообработващи машини, правила съм играчки от текстил, от дърво, от хартия.
Прекрасният ти професор Атанас Атанасов със сигурност ти е дал много, но кое беше най-важното, на което те научи?
Колкото повече време минава, откакто сме завършили, толкова повече осъзнавам какво той ми е дал. Може би най-важното е, че ме научи на борбеност. Той не си позволяваше да ни прави живота лесен. Караше ни да се борим и да търсим, да потъваме, да се лутаме и да изплуваме сами. В момента това страшно много ми помага.
Има ли любов в живота ти?
В момента не.
Това прави ли те самотна или напротив – очакването е вид летеж?
Доскоро имаше много голяма любов. Тя приключи… с добро. Така че в момента няма любов не защото няма по принцип, а защото като че ли аз не съм на тази вълна.
Какъв е изборът, пред който не желаеш да ти се налага да бъдеш поставена?
Колкото и идеалистично да звучи, вярвам, че човек може да прави по няколко неща едновременно, особено една жена. И то немалко неща едновременно. Стига човек да иска, не е нужно да се лишава от нищо. Разбира се, трябват компромиси, разбира се, някои неща ще бъдат приоритетни, но не бих искала да се лишавам от нищо в този живот. Вярвам, че една жена е способна на всичко.
Гардероб: рокля Vila, топ Vila, яке Only от магазин Kamerans
Обици: Надя Славчева за Malkata gad
Коса: Илияна Ярабанова за Premium Rouge
Грим: Малвина Пешева за Premium Rouge
Благодарим на ресторант „Пасторант“ за гостоприемството по време на нашата фотосесия!
Коментари (0)
Вашият коментар